467 вида животни е заличил човекът само за 10 години
Заради промените в климата, които причиняваме, 40% от земноводните, 33% от коралите и 10% от насекомите са застрашени от изчезване
Една дървесна жаба беше различна от всяка друга жаба на планетата Земя. Обитавайки единствено и само горите на Панама, тя имаше изключително харизматични кафяви очи и стъпала, толкова големи, че изглеждаха карикатурно. Но това, което правеше жабата наистина специална, бе начинът, по който тя се грижеше за своите попови лъжички.
Ecnomiohyla rabborum, или дървесна жаба на Раб, принадлежи към разред безопашати земноводни и беше единственият родител, за който е известно, че
храни потомството си
със собствената си плът
В първите дни от живота си поповите лъжички буквално ядат от кожата на гърба на баща си.
Доста умно решение от гледна точка на еволюцията. Природата е изпълнена с подобни странни методи на оцеляване, които са се развивали в течение на стотици хиляди, ако не и милиони години.
Но през 2016 г. в зоологическата градина в Атланта, Джорджия, умря последната известна дървесна жаба на Раб - мъжка, с прякор Toughie (от англ. - човек, който е твърд, решителен). Със смъртта на последния екземпляр от лицето на Земята бяха изтрити данните за биологичния механизъм на този вид жаби. Загубата ѝ е само кратък епизод от екологичната история на десетилетието - уникалното биоразнообразие на Земята намалява толкова бързо, че
навлизаме в криза
с масово изчезване
на видове
Миналата 2019 г. започна с изчезването на мъничък хавайски охлюв и завърши със загубата на една от най-големите сладководни риби в света. Около две дузини видове бяха обявени за изчезнали (или почти изчезнали) само през 2019 г., въпреки че общият брой на изгубените видове вероятно надвишава хиляда. Обикновено учените чакат години или дори десетилетия, преди да обявят даден вид за истински изчезнал, и то чак след провеждане на обширни търсения. Промяната на статута се отлага, защото в момента щом тя стане факт, средствата и усилията за търсене на вида моментално спират.
Общо 467 вида са обявени за изчезнали през изминалите 10 години, сочат данни на Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Други са доведени до ръба, а при все повече се забелязва значителен спад в числеността.
Екип от изследователи в Европа искаше да отговори на един прост въпрос: Колко време ще отнеме на еволюцията да замени всичките 300 вида бозайници, изчезнали заради човешкото присъствие на Земята? Техният отговор: от 3 до 7 млн. години. Т.е. щетите, които вече сме причинили, са толкова големи, че най-вероятно ще надживеят нашия вид. И това са само бозайниците.
Междуправителствената платформа към ООН за научни политики в областта на биоразнообразието и екосистемите изчислява, че около 1 милион вида са изложени на риск от изчезване, ако не предприемем мерки да ги спасим. Този брой включва 40% от всички видове земноводни, 33% от коралите и около 10% от насекомите.
IUCN класифицира жабата на Раб като “критично застрашена, вероятно изчезнала”, отразявайки лека надежда, че в пустинята на Панама все още може и да скачат представители на вида.
Друг вид от списъка на 467-те вече изчезнали животни са меломите от малкия песъчлив австралийски остров Брамбъл Кей, разположен в пролива Торес, между щата Куинсланд и Папуа Нова Гвинея. Смята се, че дребният гризач Melomys rubicola е
първият бозайник,
изчезнал заради
климатините промени
Меломите от Брамбъл Кей обитаваха едва 40 000 кв. м на север от Австралия.
Открити са през 1845 г. от европейски моряци, които ги отстрелвали със стрели. През 1978 г. популацията им все още наброявала няколкостотин екземпляра. До 1992 г. тя спада толкова рязко, че правителството на Куинсланд класифицира вида като застрашен. През 2002 и 2004 г. остават едва 12 гризача. Представител на вида е видян за последно през 2009 г. Проучване от 2014 г., включващо 60 нощни камери и по два часа интензивни всекидневни търсения, не открива нито един от гризачите на острова.
Поповите
лъжички на дървесната жаба на Раб се хранят с
кожа от гърба на баща си.
От 2009 г. никой не е виждал малкия гризач от вида меломи, живеещ единствено на австралийски остров Брамбъл Кей.
През 2012 г. почина Самотния Джордж - гигантската галапагоска костенурка, считана за последния представител от своя вид и най-рядкото живо същество в света.
Деликтано и без много шум австралийското правителство ги обяви за официално изчезнали през февруари 2019 г.
Повишаващите се нива на моретата - до голяма степен следствие на бързо топящите се ледници и ледените покривки, унищожиха 97% от единственото местообитание на меломите, разположено на по-малко от 3 метра над морското равнище.
Трагична бе съдбата и на хавайския охлюв Achatinella apexfulva: Последният известен представител на вида - 14-годишният Джордж, почина в първия ден на 2019 г. в аквариум в хавайска лаборатория. “Обикалял съм планините, опитвайки се да намеря още от неговия вид”, каза Дейвид Сишо, координатор на програмата за предотвратяване на изчезването на хавайските безгръбначни. “Хората ги търсят от над 20 години.”
Видът Achatinella apexfulva бил първият, за който писали чуждестранни учени. През 80-те години на XVIII век на Хаваите съществували удивителните 752 различни вида охлюви - почти толкова, колкото живеят общо на територията на Канада и САЩ в момента.
Преди 10-тина години Държавният департамент по земеделие на Хавай умишлено засели инвазивен вид - розовия вълчи охлюв Euglandina rosea, за да контролира популацията на друг пришълец - гигантския африкански охлюв, чиито черупки биха могли да пробият автомобилна гума. Планът завърши с гигантски провал - неуправляемите розови мекотели изядоха Achatinella apexfulva.
Джордж бе местна знаменитост. Охлюви като него играли важна роля в песните и легендите на местната хавайска култура, според която техните звуци са “гласът на гората".
Въпреки звездния си статус той не бе от най-красивите. Дейвид Сишо
описва охлюва Джордж
като “стар и посивял”
и допълва, че Джордж бил “отшелник", който предпочитал да остане в черупката си. Видът бе необичаен с това, че ражда малки с дължина от 4 до 5 мм, но започва да се възпроизвежда едва като достигне 5-годишна възраст, при това само няколко пъти в годината.
Охлювите са хермафродити. Achatinella apexfulva обаче не се чифтосват без партньор, затова Джордж не успя да остави поколение. Черупката и тялото му са съхранени наред с 2 мм жива проба от “крака" му, която пази надеждата някой ден да бъде клониран, а видът - възкресен. На другите сухоземни охлюви на Хавай също предстои трудна битка за оцеляване с изменението на климата и инвазивните видове, които засягат крехките екосистеми на островите.
Прочутият охлюв бе кръстен на гигантската галапагоска костенурка, известна като Самотния Джордж, считана за последния представител от своя вид и най-рядкото живо същество в света. Самотния Джордж почина през лятото на 2012 г. на около 100 години.
Той бе открит през 1972 г. на остров Пинта, след като се считаше, че костенурките от неговия вид - подвид на слонската костенурка, са изчезнали. В опит видът да бъде запазен еколозите се опитаха да намерят партньорка на Самотния Джордж, но това не даде резултат. Костенурката продължи да живее в развъдник на остров Санта Крус в Еквадор и се превърна в символ на еквадорските острови Галапагос.
Още по-ярък символ на кризата с изтребването на видовете, причинена от човека, е изчезването на Plectostoma sciaphilum - малък охлюв, наричан Малайзийското микробижу заради красивата си, сложна черупка. Той обитаваше един-единствен варовиков хълм в Малайзия. През 2000 година обаче циментова компания започна да копае и руши хълма заради ценните му ресурси, с което унищожи Малайзийското бижу.
Бахамска горска зидарка (Sitta pusilla insularis) се води потенциално изчезнала. Преди ураганът Дориан да обиколи Бахамските острови през септември 2019 г., биолозите смятаха, че са останали само две птици от този вид. След това стихията от категория 5 удари островите и разруши единствения дом, който врабчоподобните птици са имали някога.
От десетки години
никой не е виждал
Занзибарския леопард,
първоначално описан като подвид на леопарда (Panthera Pardus adersi). Той обитавал танзанийслия архипелаг Занзибар. Местните обаче вярвали, че леопардите са обладани от вещици, и агресивно ги ловили. Животните имат слава на зли хищници, които трябва да бъдат унищожени - дори правителството е провеждало подобни кампании.
Голямата бяла пеперуда (Pieris brassicae wollastoni) е намерена във вечнозелените широколистни гори на португалските острови Мадейра. Тя достига размер от 55 до 65 мм. Крилата ѝ са чисто бели с широк черен кант на върховете. Последният екземпляр е уловен през 1977 г. и повече не са срещани въпреки 15 г. изследвания през 80-те и 90-те години. Причина за изчезването ѝ е загубата на местообитания поради строителството и замърсяването от земеделски торове.
Китайският веслонос (Psephurus gladius)
беше една от най-големите
сладководни риби
в света. Някога обитател на река Яндзъ, тази риба не е виждана от 2003 г. и се смята, че е изчезнала между 2005 и 2010 г.
Видът е открит през 1862 г. и получил името си заради необичайната форма на носа си. Поради дългата си стърчаща муцуна се нарича още китайска риба меч. Дължината на тялото на китайския веслонос може да достигне 3 м, а теглото - впечатляващите 250 кг. IUCN все още я описва като “критично застрашена”, но документ, публикуван на 23 декември 2019 г., обяви, че е изчезнала, след като няколко проучвания не успяха да намерят представител на вида.
Най-дългата азиатска река Яндзъ е непрекъсната жертва на човешката дейност като строежите на язовири, риболова, речните пристанища и замърсяването. Вследствие на това китайският веслонос е третият вид, обитаващ Яндзъ, който е унищожен през последните години, след речния делфин Бейджи през 2006 г. и китайската херинга (Tenualosa toli) през 2015.
Високите температури станаха причина за изчезването на златната жаба Bufo periglenes. Тя е открита през 1966 г. във високопланинските дъждовни гори в Коста Рика. Но последно е наблюдавана през 1989 г. Този вид земноводни не могат да издържат на горещини, което стана причина за тяхната гибел, след като световните температури започнаха да се покачват.
Стотици видове са докарани до ръба на изчезването през последите 10 години. Това е
десетилетието, през
което 48 щата на САЩ
загубиха последните
си северни елени,
наричани още карибу, а стадата на север в Канада намаляват непрекъснато.
В Африка в момента има само два оцелели северни бели носорога и те живеят в плен в Кения. И двата са женски, и то твърде стари, за да се възпроизвеждат. Последният мъжки, кръстен Судан, умря през 2018 г. и бе погребан в кенийско гробище за носорози.
Суматранските носорози са вече изчезнал вид в Малайзия. Последната женска от вида Dicerorhinus sumatrensis в страната, кръстена Иман, почина от рак през ноември. “Регионалното изчезване на този вид е огромен срам”, каза Барни Лонг, старши директор по опазване на видовете към международната група “Глобално опазване на дивата природа” (GWC).
Там пък се казваше последният мъжки носорог в Малайзия, но той също почина няколко месеца по-рано. От вида са останали едва 80 индивида, които живеят разпръснати из Индонезия. Носорогът Там бе открит в палмова плантация през 2008 г. Той бе заловен и транспортиран до резервата “Табин” в малайзийския щат Сабах, но усилията да създаде потомство с Иман и с друг женски носорог се увенчаха с неуспех. Изолацията е най-голямата заплаха за съществуването им. Това е така, защото при женските се образуват кисти и фиброми по репродуктивните органи, ако останат без партньор дълго време. Такъв бе случаят и с безплодието на Иман.
В Калифорнийския залив популацията на делфина - калифорнийска морска свиня, се стопи едва до 12 индивида през последното десетилетие. През 1997 г. е имало около 600 от тях. Не е ясно дали останалите от този вид делфини ще оцелеят.
Трагичното е, че учените дори не са открили и регистрирали всички видове на Земята. На нашата планета вероятно има около 8 или 9 милиона вида, а ние познаваме едва малко повече от милион.
Това означава, че
видовете вероятно ще
изчезнат, преди хората
дори да ги открият
Жабата на Раб е открита през 2005 г., само 11 години преди да умре последният известен представител на вида. Можеше никога да не разберем за способността му да храни своите потомства със собствената си плът.
Не са заплашени само животните. Растенията също се заличават от лицето на Земята. Неотдавнашно проучване изчислява, че приблизително 571 вида растения са изчезнали от 1750 г. насам.
Какво причинява кризата с биологичното разнообразие? През май м.г. доклад на ООН определи пет основни фактора:
1. Промените в използването на сушата и водата - частите на света, които са непроменени и недокоснати от човека, се смаляват непрекъснато. Според доклада на ООН за биоразнообразието една трета от световната земя е превзета от селското стопанство или животновъдството. Около 100 милиона хектара тропическа гора са изчезнали между 1980 и 2000 г.
2. Директната експлоатация на организми - лов и бракониерство.
3. Изменението на климата - увеличава трудностите за видовете по толкова много начини - от полярните мечки в Арктика, губещи леда, на който ловуват, до факта, че когато океанските води се затоплят, те не могат да задържат толкова кислород или да поддържат толкова живот.
4. Замърсяването - огромно количество пластмаса навлиза в океана всяка година.
5. Инвазивните нетипични за района видове - благодарение на глобализирания свят видове от един континент могат да се преместят на друг, където няма естествени хищници и доминират над околната среда.
Все още има време за действие. Знаем причините за кризата. Знаем и кои са решенията, които може да проработят - опазване и съхраняване на природата.
“Преди време всеки вид на тази планета имаше право да бъде тук”, казва Джоузеф Менделсън, директор по изследванията в зоопарка в Атланта, където живееше жабата Toughie. “Нашите действия и егоизмът ни им отнемат това право.”
Защо това е важно?
Качеството на нашето съществуване е пряко преплетено с биоразнообразието. Много от лекарствата, които днес приемаме за даденост, са получени от растения. Още много може би тепърва ще бъдат открити и синтезирани. Цялата ни храна се извлича от природата под една или друга форма. Екосистемите ни осигуряват чист въздух и вода. А когато видовете изчезнат, екосистемите се разпадат.
Въпросът, който стои пред 2020-а: “Искаме ли да кажем на децата и внуците си, че мечките, лъвовете, тигрите и какви ли не още същества вече не са сред нас, защото ги заличихме от лицето на Земята?”