Страшната участ на 6 самолета с мирни граждани, свалени от военни
“Фаталните грешки” обикновено се случват в конфликтни зони
Пътническият “Боинг - 737-800” на авиокомпанията “Международни авиолинии на Украйна”, пътуващ от Техеран за Киев, се разби малко след излитането от иранската столица. Трагедията стана часове след като ислямската република обсипа с ракети 2 бази на САЩ в съседен Ирак. В събота Техеран призна, че авиолайнерът е бил ударен от иранска ракета по погрешка. Дежурният офицер го помислил за вражеска крилата ракета, изстреляна като ответен удар от американците. На борда имаше 176 души и всички загинаха.
Случаите на унищожени граждански самолети от военни, които са ги взели за бойни или разузнавателни, датират не от вчера. Би Би Си разказа за най-известните от тях.
1973 г.: “Боинг-
727” в Египет
Самолетът “Боинг - 727-224” на компанията Libyan Arab Airlines се разбива в предградията на град Исмаилия в Египет след атака на изтребители на израелските ВВС.
Машината лети по маршрут Триполи - Бенгази - Кайро - Александрия и оттам за Бахрейн. На борда има 104 пътници и 9 души екипаж. Оцеляват вторият пилот и 4-ма от пътуващите.
Самолетът трябвало да се приземи в Кайро, но поради усложнения с навигацията се отклонява от курса. Така се оказва над територията на Синайския полуостров, по онова време превзет от Израел.
Радари го засичат и израелски изтребители излитат да го прехванат. Те дават предупредителни сигнали и показват на пилота, че трябва да се приземи, но той, явно тълкувайки грешно сигналите, тръгва към летището и в последния момент се отклонява на запад. Израелските пилоти тълкуват това като опит да се напусне контролираното от тях въздушно пространство.
Тогава стрелят няколко пъти от картечниците си и принуждават пътническия лайнер да кацне в пустинята. Той се забива в дюна, при което загиват 108 души. Оцеляват 5-има.
По-късно Израел аргументира решението си с факта, че ситуацията на полуострова е била опасна, а екипажът на самолета се държал подозрително.
1978 г.: “Боинг-
707” в Карелия
На 20 април 1978 г. съветските войски свалят самолет на авиокомпанията Korean Air, летящ по маршрута Париж -Анкоридж - Сеул. Заради грешка в навигацията той се отклонява и попада над Колския полуостров, нарушавайки границата на СССР.
Вземат го за разузнавателен самолет. Пилотът на изпратения изтребител прехващач докладва, че става дума за пътнически полет, но командването не му вярва и дава нареждане за сваляне. Изтребителят изстрелва ракета “въздух-въздух”, поврежда двигателя и крилото му и го принуждава да се приземи върху леда на езерото Корпиярви в Карелия.
При този инцидент загиват двама пътници: кореец и японец. Останалите 95 пасажери и 12 души екипаж след кратко пребиваване в карелския град Кем са отведени в Хелзинки. Девет дни след произшествието командирът на полета и щурманът също напускат страната.
СССР представя на Южна Корея сметка от 100 000 долара за обслужването на пътниците, но тя не е платена. Сеул също не предявява претенции. По онова време между двете страни няма дипломатически отношения.
1983 г.: “Боинг-
747” над
Сахалин
Още един самолет на Korean Air е свален над територията на СССР 5 години по-късно. Той лети по маршрута Ню Йорк - Анкоридж - Сеул и в него пътуват 246 пасажери и 23-ма души екипаж.
Вероятно заради повреда в автопилота вместо да лети над неутралните води на Тихия окаен, машината тръгва в погрешна посока. Минава над Камчатка и се насочва към Сахалин. Там е прехваната от съветски изтребител през нощта. Пилотът на бойния самолет нямал трасиращи снаряди, които са ярки, затова използвал обикновени, които вероятно са останали незабелязани.
И тъй като самолетът не отговарял, дошло нареждане за свалянето му. Ударен от 2 ракети, пътническият лайнер рухнал във водата край остров Монерон западно от Сахалин в Японско море. Загиват всички. Сред пътниците е и американският конгресмен Лари Макдоналд. Останки от загиналите почти не са открити. Водолазите намират само няколко обувки и лични вещи и фрагменти от тела, които са неразпознаваеми.
Политбюро на ЦК на КПСС обявява, че става дума за умишлена провокация на САЩ, които искали да предизвикат военен конфликт. В отговор САЩ обвиняват СССР във възпрепятстване на спасителните операции. Този инцидент е един от най-напрегнатите моменти от студената война и довежда до поредното влошаване на отношенията между СССР и Запада.
1988 г.:
“Еърбъс-300” над
Персийския залив
В 1988 г. 290 души загиват в най-смъртоносната катастрофа в историята на самолетите “Еърбъс-300”. Машината на авиокомпанията Iran Air лети по маршрута Техеран - Бандар-Абас - Дубай. 7 мин след излитането от Бандар-Абас, тя е свалена над Персийския залив от ракета, изстреляна от американския ракетен крайцер “Винсънс”.
Според правителството на САЩ самолетът по погрешка бил идентифициран като изтребител F-14 на иранските ВВС. Американците твърдят, че крайцерът е предприел многократни опити да се свърже със самолета на военни и граждански честоти, но отговор нямало.
Иранското правителство пък посочва, че “Винсънс” съзнателно е атакувал рейса, който подавал сигнали в режим на граждански полет.
Инцидентът предизвиква много критики спрямо САЩ заради агресивните действия на капитана Уилям Роджърс в напрегната и опасна обстановка. Роналд Рейгън изпраща на Техеран дипломатическа нота, като изразява дълбоко съжаление за станалото.
Едва през 1996 г. САЩ и Иран постигат споразумение в Международния съд на ООН. САЩ признават, че въздушният инцидент от 3 юни 1988 г. е ужасна човешка трагедия, но не признават юридическата си отговорност. Независимо от това се съгласяват да изплатят 61,8 млн. долара компенсации на семействата на иранските жертви.
2001 г.: Ту-154
над Черно море
На 4 октомври 2001г. самолет Ту-154 на авиокомпания “Сибир трябвало да пристигне в Новосибирск от Тел Авив, но час и 45 мин след излитането пада в Черно море. Всички 78 души на борда загиват, те са основно граждани на Израел.
Според разследването самолетът по погрешка е ударен от зенитноракетен комплекс С-200 на противовъздушната отбрана на Украйна по време на руско-украински учения на Кримския полуостров.
Заради събитията на 11 септември в САЩ има подозрения за тероризъм. В началото украинските военни твърдят, че посоката и далекобойността на ракетата не съответстват на точката на взривяване на самолета, но след няколко дни признават вината си.
Изводите от разследването, което завършва през 2004 г., гласят, че Ту-154 е ударен от ракета, която се е взривила на 15 м над корпуса на самолета. Установено е, че е излетяла от Феодосия, където по онова време се провеждат ученията на войските на ПВО на Украйна.
През 2003 г. Киев подписва с Русия и Израел междуправителствено споразумение за изплащане на компенсации на роднините на жертвите. Изплатени са 7,8 млн. долара на Русия и 7,5 млн. долара на Израел. Киев обаче не признава юридическа вина за катастрофата.
2014 г.: “Боинг-
777” в Източна
Украйна
Тогава се разбива самолет на авиокомпания Malaysia Airlines, пътуваща с рейс MH17 от Амстердам за Куала Лумпур. На борда има 298 души, загиват до един. Повечето са граждани на Нидерландия, но има и пътници от Австралия, Малайзия, Великобритания, Белгия, Канада, Индонезия, Германия, Нова Зеландия и Филипините.
На 13 октомври 2015 г. комисия от Съвета за сигурност на Нидерландия, която разследва инцидента, публикува доклад, в който се посочва, че самолетът е свален от ракета “земя-въздух”, изстреляна от зенитноракетен комплекс “Бук”. Според комисията тя е била доставена от Русия в зоната на въоръжения конфликт в Източна Укрйна.
През май 2018 г. следствената група излиза с доклад, че ракетата, свалила самолета, може би идва от руска военна част, разположена край Курск. След това заключение Нидерландия и Австралия официално обвиняват Русия за фаталния инцидент.
На 19 юни м.г. излезе нов доклад на съвместната следствена група, който назовава имената на 4-ма заподозрени в изстрелването на ракетата от комплекса “Бук”. Трима от тях са руски военни и един украинец, който ръководи разузнаването на сепаратистите от Донецката народна република. Четиримата са обявени за международно издирване, а първото дело в холандския съд е насрочено на 9 марта 2020 г. Русия последователно отрича обвиненията.