Спас Гърневски: Не изпитвам вина, че продадох терена с антиките, Пловдив беше пред фалит
- Четвърт век там е дупка, в която са заровени пари и нищо не може да се построи
- Заем от 328 млн. неденоминирани лева висеше като дамоклев меч над общината
- Към онзи момент през 1996 г. да мислим за нов музей, беше утопия
- Бизнесменът Димитър Георгиев е в правото си да търси атрактивно място за своите инвестиции
От няколко дни архитектурната гилдия в Пловдив е разделена от поредния проект на бизнесмена и почетен консул на Украйна Димитър Георгиев, който иска да вдигна комплекс с хотел, галерии, ресторанти, жилища и офиси в южното подножие на Трихълмието.
Теренът е негов и е с площ от 8 декара. Намира се в центъра на града. В имота има останки от богат античен квартал на Филипопол, сектори от древни улици и много артефакти. Архитекти призоваха сегашната местна власт да признае грешката си, че е продала навремето този имот, и да предложи замяна на собственика или да си откупи терена, за да реализара там музей на тракийската история и изкуство.
Потърсихме депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски, по време на чието кметуване въпросният имот беше продаден на тогавашната Хеброс банк, а тя - на Димитър Георгиев.
- Г-н Гърневски, искам да ви върна четвърт век назад и да ви попитам за колко продадохте терена с археологическите находки до Понеделник пазар, където сега бизнесменът Димитър Георгиев иска да вдига комплекс с хотел, жилища, галерии и паркинги?
- Като прочетох, че е имало обществено обсъждане на проекта му и първата ми мисъл бе „За колко продадохме този имот на „Хеброс банк?” Все пак това са доста години назад. През мен като кмет са минали много документи, цифри, сделки. Наложи се да правя справка.
- И какво установихте?
- Поех община Пловдив през ноември 1995 г.и заварих облигационен заем в размер на 328 млн. тогавашни лева. Това беше 20% от бюджета на града. А падежът изтичаше през септември 1996 г. и цялата сума трябваше да се плати накуп. Нямаше никаква възможност за разсрочване. Общината беше изправена пред фалит. Възложих на главния архитект Емил Жечев да направи проучване какво може да се реализира на този имот до Понеделник пазар, където беше започнат, но изоставен така нареченият музей на тракийската история и изкуство. Той ми отговори: „Абсурд е някой да го вземе.
Там не може да се строи,
има археология”
А заемът висеше като дамоклев меч. Нямаше приходи, не можехме да платим заплати на учители и лекари. В същото време тогавашния кабинет на Жан Виденов, макар че не искам да говоря персонално лошо за него, орязваше сериозно Пловдив към онзи момент. Идваха Вартоломееви нощи за града, беше изправен пред хаос. Задаваше се Коледа, Нова година, гладна зима, а хората не бяха вземали с месеци заплати. Някой трябваше да мисли и за тях, да си нахранят децата.
- Защо решихте да продадете точно този терен в сърцето на Пловдив?
- Към онзи момент Хеброс банк нямаше своя сграда, помещаваше се в панаира. Отидохме с финансистката Валентина Семерджиева и юристката Лалка Минкова при шефа на финансовата институция Юли Попов. Казах му: „Единственият шанс да си разплатим облигационния заем е да ви продадем терена от южната страна на тунела с недостроения музей”. Той ме погледна и попита: „Какво ще го правим?”. Отвърнах му: „Една хубава банка на пъпа на Пловдив, вместо да стоите в панаира под наем”. Попов се замисли. „Ако откажем”, попита той. Казах му, че ако откажат, скоро няма откъде да получат и стотинка. „Какви са парите”, продължи банкерът. Отговорих му: „Дълг срещу собственост и нито лев повече”. Имахме експертиза, която показваше, че сделката е успешна за общината. „Добре, каза Попов, по-добре трохичка, отколкото филийка никога”. Това бяха думите му, които съм описал в книгата си „Право на последна дума”.
Когато финализирахме преговорите
документално, ми олекна
По-късно банкерите разбраха, че не могат да построят нищо на този имот и успяха да го препродадат. До ден днешен теренът е празен.
- Не можахте ли да довършите музея на тракийската история, вместо да продавате мястото?
- Към онзи момент при фалирала държава и затънала в дългове община да мислиш за музей, е утопия. Тогава решихме, че централни хали са подходящи за археологически музей на Пловдив. Когато дойде д-р Иван Чомаков отхвърли този вариант и продаде халите на внука на Чочоолу, който направи там търговски център. Сега такива има на всяка крачка. А там ставаше страхотен археологически музей. Имаше подземен тунел, който тръгваше от халите, минаваше под главната улица и излизаше на Римския стадион. Чудесна атракция за туристи.
- Архитектите обаче сега призоват общината да признае грешката си с продадения терен до Понеделник пазар по ваше време и да си го върне обратно. Как ви се вижда?
- Към онзи момент трябваше да спасяваме Пловдив от фалит. Тогава архитекти пак правиха обсъждания. Спомняте си, че в терена беше вдигната бетонна конструкция за музей с колони, които десетилетия стърчаха грозно. А експертизата показа, че трябва да се бутнат, защото са амортизирани. Добре, че банката направи този жест и купи нещо, което не можеше да ползва. Фактът, че 24 години никой не е построил нищо там, показва, че сме действали прозорливо. Имотът е проблемен, има изисквания за опазване на тепетата, за височина, за съхраняване на археологията и т.н. Който и да почне някаква инициатива,
се натъква на проблеми
от хиляда естества.
Строителството там ще е изключително скъпо и малко хора могат да си го позволят. Направили сме гениален ход. Факт е, че четвърт век там стои една дупка, в която са заровени едни пари.
- Като бивш кмет как мислите – уместно ли е Димитър Георгиев да вдигне точно на това място комплекс с хотел, ресторанти, жилища, офиси, гаражи? Пловдивчани казват, че строежите са временни, а тепетата са вечни.
- Разбира се, че има закон за пловдивските тепета. Той е безкомпромисен относно височина на застрояване, отстояния и т.н. Пловдив има достатъчно специалисти, които да преценят удачно или не е застрояването на южното подножие на Трихълмието.
Г-н Георгиев е в правото си да
търси атрактивно развитие
на своите инвестиции
Къде другаде, ако не там – на 100 метра от сцената на Античния театър. Бъдещите обитатели на жилищата му ще могат да гледат от терасите си спектаклите. Ако съм инвеститор, и аз ще мисля за същото. От другата страна е отговорността да се съхранят символите на Пловдив, каквито са тепетата. Едно от тях, за съжаление, отдавна е съборено и превърнато в павета, по които ходим. Но там трябва да се случи нещо. Архитекти, община, инвеститор и общественост трябва да намерят заедно решение.
- Кметът Здравко Димитров казва, че на този етап не е на дневен ред общината да прави замяна или да откупува имота от Димитър Георгиев, каквито призиви има. Съгласен ли сте с него?
- Общината ще си направи своите разчети. Не е необходимо да го откупува. Но фактът, че толкова години мястото стои празно и още години наред ще умуват какво ще стане там, говори, че сме направили перфектна сделка навремето.
- Ако сега сте кмет, как бихте подходили към проекта на Димитър Георгиев?
- Бих бил най-щастливият, ако точно той реализира съгласно изискванията на страната и на града своя проект. Освен бизнеса си, той ще съхрани и тази култура от векове, която се намира в имота му. И искам да припомня на много празнодумци, които сега дават мнения, че Митко Георгиев е от малкото, които в онази обрулена държава спонсорираше пловдивската култура. И съм сигурен, че каквото направи, една част от това, което Бог ще му връща, той отново ще го дава за културата на Пловдив и на България.
- Не изпитвате ли вина с днешна дата, че сте лишили общината от един атрактивен имот, пълен с археология?
- Не. Казах ви, спасихме града от фалит, като откупихме с този терен такъв огромен дълг. Това помогна на общината да почне на чисто и да се развива. В следващите години успяхме да закупим нови автобуси за градския транспорт, построихме надлез и нови булеварди, които вече 20 г. не са мръднали и не им е правен ремонт, защото не се налага