Ще откупи ли Пловдив 8-те дка над дома на античен аристократ?
Козметичният бос и почетен консул на Украйна Димитър Георгиев представи публично проекта си
Кощунство е върху антиките в сърцето на града да се строи, дарете терена, призоваха инвеститора
“Съвременен богаташ вдига хотел върху дома на филипополски аристократ.”
Така архитекти посрещнаха новия проект на бизнесмена Димитър Георгиев, собственик на козметична компания и почетен консул на Украйна. Той го представи пред препълнена зала в Пловдив.
От 18 г. Георгиев притежава 8 дка с богата археология в сърцето на Пловдив. Проектът му предвижда в южното подножие на Трихълмието, на метри от Античния театър, да построи културно-обществен
център с
жилища, хотел,
паркинг, галерии,
ресторанти
Общата разгърната застроена площ е 30 000 кв. м. Това разбуни част от архитектурната гилдия.
Първият проект на бизнесмена преди години предвиждаше 30-метрова кула, която с асансьор да качва туристи от подножието до върха на тепето. Идеята му срещна лют отпор и той се отказа. Вторият проект включваше застрояване на 30 м височина, но и срещу него имаше обструкции, а Министерството на културата отказа да даде картбланш.
“Спечелихме делото и възложихме проекта на трети колектив начело с арх. Стефан Добрев. И сега го представяме”, каза Георгиев. Той увери, че целта му не е да построи нещо, още по-малко да руши археология, а запустелият терен да се превърне в място, посещавано от пловдивчани.
“Сградите са временни, а тепетата вечни. Да внимаваме”, репликираха от място архитекти. В залата бяха кметът Здравко Димитров, бизнесменът Георги Гергов, депутатът от БСП Георги Търновалийски и общински съветници. Някои дори бяха насядали по земята.
“Все повече хора идват на обсъжданията по важни проекти за града. Ако имаше такива и за Голямата базилика в миналия мандат, нямаше сега тя да изглежда така. Дискусии ще има и занапред”, категоричен е кметът.
Част от проектантите
настояха
общината да
си върне терена
с богатата археология и да признае, че е направила грешка, като го е продала. Това стана в далечната 1997 г. при управлението на Спас Гърневски. Той не успя да обслужи заема към бившата Хеброс банк и тя придоби имота, отреден за музей на тракийското изкуство. През 2002 г. Димитър Георгиев го откупи от финансовата институция.
“Това, което желаем да направим, вече го има по други места в света. У нас ще се реализира за първи път”, обясни бизнесменът. И разказа, че мястото е било един от богатите антични квартали на Филипопол. Купил имота буренясал и със стърчащи и изоставени бетони, където живеели наркомани. Разчистил го и
7 г. финансирал
археологически
разкопки
Архитекти се обадиха, че законът го е задължавал да постъпи така.
“Моята мечта е да тази част на Пловдив да стане привлекателна. Разчитам на вас”, каза Георгиев. И даде начало на дискусията.
Археоложката Жени Танкова обясни, че става въпрос за уникален обект, в който е разкрила сектори от 4 антични улици и цял квартал с жилище на богат филипополски гражданин. В терена проучила 6 строителни периода - от елинизма до византийската епоха. При разкопките
дори попаднала
на ложе на
куртизанка,
както и на обществена сграда с божества от гръко-римския пантеон. “Ако беше построен музеят на тракийското изкуство, нямаше да излязат тези чудеса”, каза археоложката. И призова да не се чака, защото антиките се рушат.
Общинският съветник от НФСБ Слави Георгиев благодари на Димитър Георгиев, че е дошъл да чуе мнението на специалисти и граждани. “Но дотук спирам с хвалбите. Вие сте в конституционното си право на собственик. Но последвайте примера на възрожденците братя Чалъкови и на благодетеля Димитър Кудоглу, като дарите този терен. Върху тази археология е кощунство да се строи дори сламена колиба”, призова съветникът. Думите му бяха посрещнати с аплодисменти от част от присъстващите.
Бизнесменът отвърна, че никой досега не го е търсил по този повод. “18 г. притежавам имота и
нито един кмет
не е разговарял
с мен за т. нар.
дупка”,
отвърна собственикът на “Роза импекс”. Здравко Димитров коментира, че за замяна не може да става дума, а откупуването на имота от общината не е на дневен ред.
Думата взе столичният архитект Стефан Добрев, сочен за знаменитост. По негови проекти са направени “Кепитал сити” в Пловдив и модерните сгради по “Цариградско шосе” в София. “Проучили сме най-големите световни образци как да съжителства археология с ново строителство. В Пловдив не предвиждаме етажността да е по-висока от 15 м”, обясни той.
Според архитекти обаче, ако Георгиев реализира инвестиционното си намерение, ще се закрие гледката от южната страна към Трихълмието.
“На терена има ценна археология и целият смисъл е нейното запазване чрез покриване. Тя ще бъде достъпна за пловдивчани. Ще има художествени галерии, музейна част и зала за концерти. Застрояването е до 3 етажа. Пловдив ще се сдобие с модерен център. Предстои съгласуване в Института за паметници на културата. Ще вземем мнението и на хората”, увери арх. Добрев. И уточни, че все още не е пристъпил към проектиране, а ставало въпрос за промяна на подробния устройствен план.
Наложило се максимално да намалят височината на бъдещите сгради. “Това, което предвиждаме, е в рамките на съществуващите постройки на квартала”, каза той. Но пловдивски колеги го апострофираха, че бъдещият хотел надвишава височината на близката католическа катедрала “Св. Лудвиг”. По думите им от представените чертежи и визуализации става ясно, че целият терен от 8 дка ще бъде застроен. “Проектът на арх. Добрев е добър, но не е за това място на Пловдив”, категорична е арх. Антоанета Топалова, бивш главен архитект на града.
Откъм централния булевард “Цар Борис Трети” са предвидени два ресторанта, а над тях - хотелска част. Галериите и жилищата са откъм ул. “Патриарх Евтимий”, а към ул. “Света гора” ще се извиси етажен паркинг за 200 автомобила. Покривите на сградите ще са затревени. В средата на имота ще е разположена
зала със стъклен
покрив, под
която ще са
експонирани
антиките
Тя е наречена “Форум”. На второто ниво е предвидена зала за концерти.
Арх. Петкана Бакалова предупреди да не се закрие гледката към Трихълмието с новата сграда на Георгиев. Според нея откъм бул. “Цар Борис Трети” корнизът на новата постройка ще стига до нивото на сцената на Античния театър. Тя също призова общината да поеме грижата за този терен с богата археология.
“За първи път в Пловдив, а може би и в България частен инвеститор кани архитектурната гилдия и гражданите да обсъдят инвестиционните му намерения за знаков обект. Г-н Георгиев заслужава признателност и благодарност”, продължи арх. Антоанета Топалова. И посочи, че оценката в масовите случаи е субективна. “За мен обекти като “Кепитал сити” (проектиран от арх. Стефан Добрев - б.а.) и Голямата базилика са в брутално несъответствие с околната среда, докато за други колеги са върхови”, посочи Топалова. Според нея в случая са налице точният инвеститор и амбициозният проектант. Тяхното предложение обаче било в конфликт със средата. Подобно изказване направи и арх. Величко Куртев.
“На мен пък проектът ми харесва. Нищо не пречи на Пловдив да има нещо модерно. Не искам да гледам тази язва още дълги години в центъра на града. Ако имотът се върне на общината, ще си остане една дупка”, убедена е инж. Василка Георгиева.
Последваха изказвания
в подкрепа
на проекта
Бившият помощник-ректор на Пловдивския университет Георги Андреев, сега продуцент на филми, е сигурен, че Димитър Георгиев ще направи нещо, с което Пловдив да се гордее. “Той е почетен консул на Украйна, бизнесмен, меценат, изнася продукция в 53 държави. Няма да направи нещо лошо за града. Сигурен съм, че ще се вслуша в препоръките”, каза Андреев.
Силна защита дръпна и главният архитект на община “Родопи” Атанас Недевски. “Малко хора имат смелостта да излязат пред колегията и да си представят проекта. Изказвам възхищението си към Димитър Георгиев. Гледах си часовника, когато слушах негативни и неадекватни критики от типа “Закривало се тепето”, “Не се виждали съседните сгради”. Чудя се как Георгиев издържа да финансира 7 г. разкопки. Какво му беше лошото на първия му проект с кулата и асансьора? Що да нямахме едно екстравагантно решение в центъра на Пловдив? Г-н Георгиев, пожелавам ви да имате сили и да построите този културно-исторически и обществен център и през 2025 г. да го откриете”, завърши Недевски.
Георгиев благодари на всички за изказванията и уточни, че това е само идея.