Британските депутати "отварят шлюзовете" за Брекзита
След три години и половина блокиране в Уестминстър британските депутати се очаква да дадат днес "зелена светлина" за осъществяване на Брекзита на 31 януари. Това ще отвори трудна нова страница в бурните отношения между Обединеното кралство и Европейския съюз.
Съкрушителното мнозинство, с което разполага Борис Джонсън след парламентарните избори през декември, на практика не оставя съмнения за резултата от очакваното днес гласуване в Камарата на общините след претупването на дебатите въпреки сложността на въпроса и историческите залози.
Текстът, който ще стане част от британското законодателство споразумението от 535 страници, сключено от британския премиер с 27-те, се очаква да бъде одобрен безпроблемно.
После той ще трябва да бъде утвърден от Камарата на лордовете, а след това - одобрен от кралицата, което ще е чиста формалност. Тогава ще остане Европейският парламент да ратифицира споразумението, след което в 23:00 часа лондонско време (и по Гринуич) на 31 януари Обединеното кралство ще стане първата страна членка, напуснала ЕС.
На тази дата ще бъде затворена страницата на политическия хаос, в който Великобритания тънеше от референдума през юни 2016 г., спечелен с 52 процента от привържениците на напускането на съюза. През следващите три години британците бяха силно разединени по въпроса, а парламентът отхвърли договореното от бившата министър-председателка Тереза Мей споразумение, без да предложи друг сценарий. Това пораждаше доскоро опасения от "твърд" Брекзит или отказ от напускане.
Идването на власт на буйния Борис Джонсън, пламенен привърженик на Брекзита, и изборната му победа решиха категорично въпроса, без да дадат решения на всички произтичащи предизвикателства.
Призив за реализъм
Договореното с Брюксел споразумение за Брекзит урежда развода в общи линии, най-вече като гарантира правата на гражданите и решава главоблъсканицата с ирландската граница. То има за цел главно да осигури плавен преход към бъдещите отношения, които ще бъдат изцяло предефинирани.
На 31 януари започва период на преход, който ще продължи до края на 2020 г. и има за цел да даде възможност на Лондон и Брюксел да се подготвят за новите си отношения. През него британците ще продължат да спазват европейските регулации и да се ползват от тях, но без да заседават в европейските институции и да имат думата при вземане на решения.
След три отлагания на Брекзит, който първоначално беше планиран за март миналата година, този срок се очертава като твърде кратък за договаряне на споразумения за свободна търговия или за сигурност, за които обикновено се преговаря с години.
Според Борис Джонсън не може да става и дума за удължаване на преходния период след 2020 г., каквато възможност се съдържа в споразумението за Брекзит.
Той потвърди това за пореден път пред председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, с която се срещна вчера в Лондон, и призова преговорите да започнат "възможно най-скоро".
При този напрегнат график "Даунинг стрийт" все пак даде да се разбере, че Лондон би могъл да се задоволи с частично споразумение, ако до края на годината не бъде постигната цялостна сделка.
Председателката на ЕК, от своя страна, предупреди, че разговорите ще бъдат "трудни" и ще е невъзможно да се постигне съгласие по "всички аспекти" без удължаване на преговорите. "Трябва да определим приоритети", каза тя.
Фон дер Лайен предупреди, че Брюксел ще се придържа твърдо към принципите си. "Без безпристрастна конкуренция в областта на околната среда, трудовия пазар, данъците и държавните помощи не може да имате пълен достъп до най-големия единен пазар в света", заяви тя.
ЕС започна вчера да работи по определяне на т.нар. си червени линии и на целите си в преговорите. Очаква се тези дискусии да ориентират Комисията, натоварена да представи пред страните членки мандат за преговори, който я упълномощава да преговаря от тяхно име и би могъл да бъде официално приет в края на февруари.
Хърватският премиер Андрей Пленкович, чиято страна е ротационен председател на ЕС, смята, че двете страни в преговорите трябва да проявят реализъм.
"Това значи да не се слагат на масата прекалено много въпроси, които не могат да бъдат решени", заяви той пред журналисти в Загреб, цитирайки като приоритетни теми търговията и риболова.
/От БТА/