Всичките ни празници са “изобретени” от дружинни ръководителки
Коледа по български няма - има отвратително лицемерна смес от комунистическия Дед Мороз и кока-колената Санта
Вчера “Свободна Европа” публикува текст, който доказва, че така нареченото мъжко хоро в Калофер, дето Би Ти Ви всяка година детайлно показва, не е никаква древна традиция, а съвременен бабаитлък, който група местни пияници правят, за да ги показват по телевизията.
Като се замисля, всичките ни зимни празници са все такива измишльотини с претенции за традиционност. Да вземем прочутата Коледа, която трябва да бъде християнското Рождество. Нищо християнско няма в нея. По български Коледа е отвратителен синтез между комунистическата Снегурочка и кокаколената Санта. Тържество на лицемерието и консумеризма. Всичко започва през 60-те години, когато БКП се разтревожва от забавните програми на Доктора и Хачо, които всички очакват заради някакви западни попзвезди, и нарежда да се върви към “традицията”. И тогава почват едни филипкутевски “Стани ми, стани, нине”, за да не искат хората Тина Търнър и да не вземат да решат да ходят на църква.
И тогава почва изграждането на т. нар. коледна традиция с всичките там найсет постни яденета, бъдници и прочее етнографски глупости. Всъщност такава общонационална традиция никога не е съществувала, по-скоро може би е имало много регионални обичаи. По един начин е в Пловдив, по друг във Варна, по трети в Трън, а по четвърти в Златоград.
Но с пропагандния институт телевизия бе наложена за първи път това, което наричам хранителна Коледа. Целият празник Рождество да бъде сведен до някакво плюскане. Идеята на християнския пост да бъде профанизирана до някакъв нечетен на брой сарми. Полет на въображението на овластени дружинни ръководителки, за които празнуването се свежда до свръхкалорийна вакханалия като във филма на Марко Ферери.
После дойде 10 ноември и към кулинарно-битовия аспект се прибави и консуматорският амок да се купуват безсмислени глупости, които задължително се подаряват на близки и познати, подобно на даровете, които носят Мелхиор, Балтазар и Каспар на младенеца. Това е алибито, а истинската цел е банален маркетинг - да се харчат повече пари, като се принуждават хората да купуват ненужни вещи.
Но най-пълният кич настъпи с холивудските клишета за Коледа като празник на семейството, когато фамилиите са риюнайтват, и това се представя като традиция. Същият отвратително лицемерен кич е и коледната благотворителност. Нелеп опит да се изкупят нечисти егоистични съвести със есемес или стари пуловери за бежанци.
В тая връзка и дунавското хоро е част от тая пропаганда. Няма единна традиция за Нова година - едни ходят на чалгаклуб, други на филхармония, едни гърмят Moet, други се наливат с домашна сливова. Трети пък изобщо не празнуват - предпочитат да се наспят, защото са имали тежки дежурства.
Изобщо въпросът “Как ще карате Нова година” изразява тоталитарните рефлекси, според които трябва да се случи нещо колективно и извънредно заради това, че се променя един лист от календара. Този въпрос създава и фрустрации у хората, които не са се подчинили на колективното безумие да похарчат хиляди за Коледа и Нова година. Те почват да изпитват вина, че не правят някакви работи, че не са спечелили достатъчно пари, за да похарчат “за празниците”.
И накрая поуката - празнувайте, както ви е кеф! Древна българска традиция не съществува, за да сте длъжни да спазвате разни неписани правила. Същото е и за Богоявление.