Боян Рашев: Българите рискуват, за да успеят, което богатите европейци вече не правят
Зелената сделка ще издигне желязна завеса между Западна и Източна Европа, експертът по управление на околната среда
и ресурсите и управляващ партньор в denkstatt
Освен че българи се връщат, има и друг процес – България привлича чужденци
Докато в България е възможно да ти бъде открадната фирмата, няма да привличаме богатството
- Г-н Рашев, лансирахте в проекта на “24 часа” “Новите 30 години” каузата България да спре да бъде донор на хора за други държави и да намерим начин да върнем част от тези, които заминаха. Въпросът е как?
- Идеята ми има два аспекта. Единият е от донор за хора да се превърнем в магнит за хора, другият е от донор на пари и богатство да се превърнем в магнит за пари и богатство.
- Да кажете обаче как двете да се постигнат, но преди това: Как да спрем потока към терминал 2 с еднопосочен билет?
- Имайте предвид, че хората вече се връщат и това е процес, който се засилва. В последните години разликата между заминаващите и тези, които се връщат, намалява. Има и друг процес - страната ни вече привлича чужденци, които стават български граждани. Началото беше най-естественото - македонците започнаха да си вадят българско гражданство, за да могат да влизат в ЕС. Днес познавам много хора и фирми, които се занимават с това да докарват работници от Украйна, Молдова, Македония - страни, в които живеят хора, които имат нещо общо с България като корен. Много украинци и молдовци живеят вече сред нас, защото за тях е лесно да станат българи. Икономическият ръст в България в последните години и развитието на някои браншове, специално IT и аутсорсинга, позволяват страната да стане магнит. IT бизнесът има един основен проблем – да може да наема лесно чужденци. Част от тях, като дойдат тук, стават българи. Факт е, че все още заминаващите българи са повече, отколкото завръщащите се, но виждам този процес как се обръща. Обаче може да стане много по-бързо – изцяло зависи от икономическото развитие на страната.
- Ние все държим 3,5-3,6% ръст. Дали е достатъчно?
- Ако продължим да държим този ръст на фона на един Европейски съюз, който стагнира, е много добро постижение. Какво още може да се направи? За мен най-важните стъпки минават през това държавата да има още по-ограничена роля в икономиката. Обръчите от фирми в определени браншове, които са свързани с държавата, съществуват благодарение на обществени поръчки или живеят от еврофондовете. Това е изкуствена икономика. Освен това все още има твърде много държавни фирми, което за мен е недопустимо. Вижте ситуацията с ВиК - Перник. Ако беше частен икономически играч, щяхме отдавна да знаем кои са виновниците и те щяха да бъдат наказани. Точно затова частна компания никога не би допуснала такова нещо, защото е самоубийствено. Ако сравним начина, по който се управлява “Софийска вода” с управлението на което и да е друго ВиК, ще открием огромни разлики. Защо всички ВиК не са концесионирани по този начин? Има фирми, които са добри в тази работа и биха дошли. Енергетиката пък най-много страда от това, че е в голяма степен държавна. И голяма част, която не е държавна, се държи от бизнесмен, който явно има много силни връзки с държавата. Това са гигантски сектори, в които няма развитие. Защо не са като IT сектора? Той се развива, защото няма нищо общо с държавата, не е регулиран и не чака на европроекти. Така че едното нещо е държавата да излезе максимално от икономиката. Другото е съдебната система да започне да функционира, както е в най-развитите страни. Да имаш защита на частната собственост. Докато в България е възможно да ти бъде открадната фирмата, няма да можем да привличаме богатството. Защото богатството отива там, където е абсолютно защитено от посегателствата на властта или хората, близки до нея.
- Преди да стигнем до богатството, да видим как един млад специалист, който прави кариера в голяма фирма в Европа, може да се върне. Защо да се върне?
- А защо да не се върне? Тук има множество пазарни ниши, които не са развити. През 2007 г., когато направихме нашата фирма със съпругата ми, създадохме такава ниша. Започнахме нещо, което никой не предлагаше на българския пазар, и сега сме 15 човека в офиса, като повечето са деца, които са учили в чужбина и са се върнали при нас. Имаме хлапета, които взехме от Холандия, Англия. Буквално преди седмица дойде едно момче от Канада.
- Защо избра вас?
- Бил е на 9 години, когато родителите му са заминали. Сега е на 29 г. и се е върнал, защото иска да намери себе си в България. Това е човек, който е работил за тяхното министерство на околната среда. Познавам хора, които имат бизнес в САЩ и в един момент решават, че повече не им се води битката там, хващат си парите и бизнеса и го развиват в България.
- То в IT бизнеса има ли значение къде живееш?
- Не, но хората не са само от този сектор. Моя съученичка от гимназията в Ямбол си е направила малка фабрика за производство на ековъзглавници, които продава изцяло в САЩ. Тя е живяла там, но иска да си направи живота тук. Българинът обича България и ако види шанс за себе си тук, би се върнал. Със сигурност има хора, които мислят по друг начин, но истината е много проста - България е страна, която с всичките си недостатъци е прекрасно място за живот. Стига да имаш добър бизнес или достатъчно добра работа. Брат ми е в Ливърпул. Там е толкова трудно да се вреди за лекар, че му е по-лесно да си вземе самолета и да дойде в София.
- Казвате, че здравната ни система работи ли?
- Казвам, че има достъп до услугата. Може да се налага да си платиш, но получаваш здравна услуга. Там и да искаш да си платиш, не става, трябва да чакаш. Освен това за мен София е най-доброто място да живеене в сравнение с местата, където съм бил, а съм бил на доста места. Имаме Витоша, Стара планина, градът е относително малък. В София само си мислим, че имаме задръствания. Човек, който не е карал кола в Истанбул, няма представа за какво става въпрос. Задръстванията в София са шега в сравнение даже с Букурещ или Будапеща.
- Не смятате ли, че не е въпрос само да се привличат хора, а да се задържат?
- Тук стигаме до проблема с университетите. По принцип страните с качествено висше образование привличат и задържат умните деца, а тези с добро средно се явяват донори. У нас има толкова много университети, че нивото се срина ужасяващо. И родителите, и децата живеят с идеята, че ако образованието ти не е от чужбина, нямаш много шансове. Системата на университетското образование има огромен потенциал да се подобри. С радост виждам как все повече фирми работят активно с университетите. Минно-геоложкият университет например е тясно свързан с минните компании. И другите университети трябва да го умеят – да създават такава връзка с бизнеса, че пределно да е ясно на студентите какъв потенциал имат след това за работа тук.
- А защо казвате, че България е донор на богатство?
- Защото българи, които забогатеят тук, предпочитат да инвестират парите си в чужбина. Хората не са убедени, че парите и собствеността им са достатъчно защитени в страната ни. Ако някой ден имам повече пари, ще инвестирам голяма част в акции и фондове в чужбина, а не на Българската фондова борса например. Тя не съществува – няма ликвидност, няма достатъчно компании в нея. Освен това на успелите хора и изобщо на бизнеса в България не се гледа с добро око. Печалбите на цели компании биват прогонвани от това отношение. Икономиката ни много страда от тази липса на доверие в бизнеса, която се създаде през прехода, и непрекъснато бива експлоатирана от различни политически сили. А без силен бизнес не можем нито да привлечем и задържим хора, нито богатство.
- Напоследък има ръст на тъй наречените чуждестранни инвестиции, наблюдавам, че доста предприятия и развойни центрове се откриват. Какво мислите?
- Не знам какъв точно ръст имаме, но инвестициите са малко още. Това, че се откриват развойни центрове, е много добре. Липсват обаче големи производства на краен продукт в най-големите индустрии като автомобили, електроника. Голяма част от инвестициите в предприятията все още са в елементарни производства. Първите заводи за кабели и седалки взеха да ги затварят, защото плащат смешни пари.
- Не мислите ли, че е добре да ги затварят, ако едновременно се отварят и високотехнологични предприятия?
- Да, мисля. Това показва, че минаваме нивото на инвестиции в елементарни производства. Но въпросът е хората, които са работили в тях, да са добре подготвени, за да могат да влязат в по-високотехнологични производства. Мисля, че българите уникално добре умеят да се възползват от знанията и уменията си. Знаете ли защо? Защото сме гладни за разлика от западноевропейците.
- В което има и нещо добро, нали?
- Много добро, даже. Ние искаме да успяваме, защото много дълго не ни е било позволявано. Наскоро един от нашите партньори в Австрия ни каза: “Искам нашите хора да са като българите, да работят като българите”. Ние се превърнахме в иновационен център в групата “Денкщат”, защото на нас ни стиска да правим рисковани неща. На тях не им се рискува, защото имат достатъчно пари. Много хора в България имат точно такова мислене и го правят. Ще дам пример с фирма “Интернешънъл пауър съплай” , която сключи договор със Saudi Aramco да им правят ВЕИ-та с батерии за независимо захранване в пустинята. Тези хора за няколко години станаха водещ производител на контейнери с фотоволтаични панели, батерии и генератори, които работят във всякакви условия. Имат договори и с американската армия.
- Техните инсталации генерират електричество и го съхраняват ли?
- Да, правят един обект енергийно независим 100%. И тези хора от нищото вече са доставчик на най-голямата компания за добив на нефт и газ в света. Има българи, които са успели да влязат в нишови пазари, да станат топиграчи на световно ниво. Това са неща, за които малко хора знаят.
- Още една тема е наболяла в живота ни - зелената сделка на ЕК, климатичната неутралност до 2050 г. Какво ще прави България с въглищните си централи, които дават над 40% от електроенергията? Как да се направи балансът - енергетика, климат, сигурност, което е особено важно?
- Постигането на целта на зелената сделка изисква закриване на въглищните централи. Иначе въглеродните емисии не можем да ги намалим особено. Няма как да спрем транспорта, а той дълго още ще бъде зависим от фосилни горива. Истината е, че с някакъв микс от ядрена енергия и използване на биомаса можеш да намалиш ползването на въглищни централи. Трябват ти обаче и газови централи, което в Европа е скъпо удоволствие. Нашите лигнитни тецове не могат ей така да минат на газ. Котлите им са неизползваеми за газ, трябват нови. Инвестицията е голяма. А и оперативните разходи на газа са по-високи, защото е по-скъп. Все още имаме твърде малък достъп до световния пазар на газ, големият ни доставчик е “Газпром”. Проблемът с тази сделка е, че е твърде амбициозна. Опитват се за кратко време да постигнат много. В Германия може и да се случи донякъде, но в Източна Европа ще бъде много трудно.
- В Германия предимно се отопляват на газ, нали така?
- Да, и точно това им дава възможност да плащат скъп, зелен ток. И ние трябва да минем на газ за отопление. Колко домакинства у нас са на газ? 3%. Разликата на потреблението на електричество у нас между лятото и зимата е огромна заради отоплението на ток. Това създава проблем на електроенергийната система.
- Имаме го, ползваме го. Защо не?
- Но го ползваме благодарение на лигнитните централи. Ако се отопляваме предимно с ток, винаги ще бъдем зависими от тях, затова трябва да минаваме на газ и да топлофицираме. В Германия и Австрия в малките градчета има топлофикации на биомаса. Защо Смолян няма топлофикация на биомаса например, а всички се отопляват на дърва и замърсяват въздуха.
- Какви са полезните стъпки по отношение на зелената сделка? Балансираност и справедливост, каза министърката на енергетиката. Освен това ще бъдат облагани стоки от трети страни, ако са произведени по мръсен начин. На вас не ви ли харесва?
- Теоретично изглежда добре. Практически как ще се случи? Европа казва на Китай: “Ако искате да продавате тук вашите стоки, ще струват с 20% повече, защото са много мръсни”. И Китай ще каже: “Да, да, съгласни сме”. Това ли очакваме наистина? Европа е зависима от внос за толкова голяма част от нещата, които потребява, че ако увеличи цената на този внос с мито, това означава, че всеки един от нас ще плаща много повече.
- Може да означава, че ще купуваме чистите си вече наши стоки?
- Европа, сравнена с Китай, Индия и САЩ, произвежда много малко неща. И това е така, защото е много скъпо те да бъдат произвеждани тук. А и как си го представяте? Европа ще каже на Тръмп: “Ще сложим 20% мито, щото не искате да играете нашата игра!” И той ще стои и ще гледа, нали?
- Как прогнозирате, че ще приключи зелената сделка? И днес ми казаха, че всички за са нея - десни, социалисти, зелени.
- Да, те ще я приемат. Обаче това е само един документ - изразяване на воля за нещо. След това обаче идват конкретните промени в директиви и закони. Ще видите, че за всяка промяна ще има такава брутална битка, че всичко ще потъне. И най-лошото е, че се изправя Източна срещу Западна Европа. Зелената сделка създава нова желязна завеса. В нея основното е въглеродната неутралност до 2050 г. Има много хубави думи - справедливост, просперитет, едни огромни пари се обещават за някакви неща. Но тази пари ги няма. Европа, докато е в рецесия, от кой ръкав ще извади парите? Не виждам откъде. Зелената сделка ще бъде също толкова успешна, колкото Лисабонската стратегия.
CV
- Има бакалавърска и магистърска степен по “Управление на околната среда и ресурсите” от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия
- Учил е също в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Университета за природни науки и науки за живота във Виена, Централния университет на Венецуела в Каракас
- От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt - консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал
- Един от водещите експерти е по управление на околната среда и ресурсите в България.