Проф. Драгомир Драганов, който разказваше историята, но и участваше в правенето й
Първи извади скандалните стенограми на БКП, в които Живков иска България да стане 16-а република на СССР
Ден преди Бъдни вечер изпратих въпроси на проф. Драгомир Драганов за интервю.
Идеята ни беше да коментира последствията от кръглата маса, която се състоя преди 30 години, и може ли най-после да се промени сегашната конституция на България.
“За кога?” попита Драго. "Нали знаеш - колкото по-рано изпратиш текста, толкова по-бързо ще излезе”, отговарям му. “Колко реда?” “Колкото ти душа иска...”
Анализите и интервютата на Драго са винаги полемични и интересни и за тях “броят на знаците” няма никакво значение. Неслучайно
той е ценен
автор
в “24 часа” още
от създаването
на вестника
На 27 декември някъде към 16 часа ми звънна в редакцията: “Станало ли е?”
“Драго - казвам му, - ако и в България както в Испания след смъртта на Франко бъде създаден Клуб на мъдреците (виж в интервюто на съседната страница) ще пледирам ти да си негов член!”
“Не искам да
съм един от
седемте, искам
да съм първа
резерва
Да се включвам, когато нещата зациклят, а това в България няма начин да не стане...”
Нямаше как да знам, че с тази шега нашите разговори са приключили завинаги. Може би имам над 30 интервюта с него през годините, отделно лични разговори. Чел съм всичките му книги през последните години. Станахме и добри приятели.
Сега обаче виждам, че Драго ми е изпратил отговорите на въпросите на 27 декември в 5 часа и 22 минути.
Защо толкова рано?
Сънят е бягал от него и той си е намерил “приятно занимание”? Свикнал е да пише по това време, защото тогава мисълта му е вървяла най-бързо и най-продуктивно?
Никога няма да научим отговорите на тези въпроси.
В нощта срещу понеделник Драго умира в съня си, каза за “24 часа” съпругата му Марияна. Така, както преди години от този свят си отиде и д-р Желю Желев. Двамата бяха големи приятели и вечни опоненти.
Времето тепърва ще покаже неговата роля като преподавател, учен и политик. Той беше един от активните строители на България след 1989 г. Когато става президент (председател) на България, Петър Младенов избира младия тогава доцент по история Драгомир Драганов за свой съветник.
Когато пишех книгата си за Петър Младенов, Драго ми разказваше как сутрин президентът обсъжда с щатните си съветници какво да направи, за да повярват хората в желанието му да бъде надпартиен обединител на нацията, а следобед се появяват петимата му “политически съветници” (Луканов, Лилов, Станко Тодоров и генералите Джуров и Семерджиев) и започват да го “облъчват” от позицията на Партията с главно П.
Драгомир Драганов дава най-точната характеристика на Петър Младенов за времето от избора му за президент до подаването на оставката му.
“Младенов всъщност беше една трагична личност. И не толкова като човек, колкото като ситуация, в която е попаднал. От една страна, си беше “номенклатура” - 18 години външен министър, десет от тях - член на Политбюро. Демек, свикнал с “облагите”. От друга страна, човек на преходния период - от “първия ръководител на партията и държавата, за какъвто беше “назначен” на 10 ноември 1989 г., до председател (в скоби президент) на нещо, което никой не знаеше какво ще бъде - държава от “перестроечен тип”, подобна на тогавашния СССР на Горбачов, или пък нова, демократична България...”
Драгомир Драганов е избран за депутат от Великото народно събрания с червената бюлетина. Остава в БКП (БСП), защото такъв е родовият му корен - червен. И по собствените му думи не е искал да влезе в конфликти с родителите си.
Във ВНС историкът е едно от остриетата на БСП. Един от най-честите оратори на трибуната - думите му са остри, но точни и пиперливи и често вадят опозицията извън нерви. Макар че иначе Драго е приятел с повечето от сините остриета - Венцеслав Димитров, Стоян Ганев, Соломон Паси.
Неслучайно двамата със Соломон са съоснователи на Атлантическия клуб и най-активните негови апологети.
Драго Драганов предизвика един от най-големите скандали в пленарната зала, когато от парламентарната трибуна “разтълкува” какво значи СДС - “Стани да седна”. Каза, че голямата цел на повечето от новите демократи е да се доберат до масата на властта и да се радват на нейните облаги.
Драганов е в контактната група на БСП, когато тя преговаря с групата на СДС как д-р Желев да бъде подкрепен от червените в избора му за президент. Луканов прочита от едно листче 7 условия, които той и СДС трябва да изпълнят.
Д-р Желев, Луджев и останалите от “синия отбор” отказват да приемат тези 7 точки и тогава Желев казва, че има и осма точка - той да си направи отвод.
Драганов успява да съхрани списъка на БСП със седемте условия и след време го публикува във в. “168 часа”.
Историкът първи извади от архивите стенограмите на онези пленуми на БКП, на които Тодор Живков предлага България да стане 16-а република на СССР. И всички членове на Политбюро единодушно подкрепят тази идея.
Неотдавна
издателство
“Труд” издаде
книгата му
“Как за малко да ни няма”,
в която той документално и увлекателно разказва за онези събития от 60-те години на миналия век.
С тогавашната си публикация за “16-ата република” Драганов предизвика гнева на своите от БСП и стана “черната овца”.
Той пък не харесваше “чугунените глави” в БСП и така последва развод поради “несходството в характерите”.
От ляво Драганов премина в полето на център-ляво и в 38-ото народно събрание стана депутат от“Евролевицата с председател Александър Томов. През 2007 г. е кандидат за кмет на София, издигнат от партия ЛИДЕР.
След очаквания неуспех се отдаде на науката, преподаването, писането на книги и проницателни анализи.
Предишното ни интервю с проф. Драганов беше със заглавие “СССР не ни освободи на 9 септември 1944 г., окупира ни.”
“От гледна точка на международното право си е класическа окупация - каза тогава професорът.
- По време на войната България и СССР не воюват помежду си, а обратно - не спират да поддържат дипломатически отношения, макар и по-скоро формални, отколкото нормални. Следователно актът на СССР от 5 септември 1944 г., с нищо непредизвикан от България, си е началото на военна окупация.
Тя трае 3 години до ратификацията на Парижките мирни договори, с които приключва и Втората световна война.
Но чрез института на руските военни съветници, които остават в България, де факто продължава и след това. Така че и дума не може да става за някакво “освобождение”.
Досега това
интервю е
прочетено от над
109 000 души
Още за коментарите, анализите и прогнозите на проф. Драгомир Драганов четете в следващи броеве. Редакцията изказва своите най-искрени съболезнования на семейството му.
Опелото на Драгомир Драганов ще се състои във вторник, 31 декември, от 12 часа в храм “Свети Седмочисленици”.
ПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ
Проф. Драгомир Драганов: Ако ще се променя конституцията, трябва съвет на 7-те мъдреци
Най-лошото последствие от кръглата маса преди 30 г. бе,
че пренебрегна икономическите аспекти на бъдещия преход.
Така той се оказа лесен само за рушителите и грабителите
- През 2020 г. се навършват 30 години от кръглата маса, която постави началото на прехода в България. Има ли нещо, което остана зад кулисите и още не знаем за него, проф. Драганов?
- Първата кръгла маса на преходите от авторитаризъм към демокрация се провежда в Испания в началото на 1977 г.
Замисълът е да се избегне опасността от повторение на кръвопролитната гражданска война (1936 - 1939) между “двете Испании” (републиканската и франкистката) и вместо това да се направи един “договорен преход” на управляващите и опозицията към демокрация.
Примерът се оказва не само сполучлив, но и заразителен. И след 1989 г. го следват всички бивши социалистически държави, в това число и България. Така че в това няма никакво “задкулисие”.
А ако все пак е имало и такова, то най-вероятно е било в “блъскането на лактите” между многобройните претенденти да се наредят на първия ред от страната на “опозиционерите”. Ако си спомняте, само в новосформирания Съюз на демократичните сили те бяха 16 на брой. А местата на първия ред бяха по-малко...
- Какво е доброто, позитивното, което се случи на тези преговори между властта и зараждащата се опозиция?
- Позитивното е, че и у нас се договориха основните правила на политическия преход. Реши се, че ще бъде въстановен политическият плурализъм, сиреч многопартийната система. Че ще се проведат свободни избори, в които всички партии да участват на принципа “равен старт”.
В добавка кръглата маса прие и идеята за учредително събрание (у нас му викаме Велико), което наистина да учреди демократичната политическа система чрез нова конституция.
Третото позитивно е, че чрез кръглата маса фактически се осъществи запознанството на обществото с новопоявилата се опозиция. Дотогава то беше чувало за нея само лоши неща - някакви дисиденти, брадати, рошави и въобще мърляви, пък се оказа, че те не всички са такива...
- Какви са лошите последствия от кръглата маса?
- Луканов
изключително
умело (и коварно)
тласкаше
дебатите на
кръглата маса
само в политическата плоскост. Макар че и там, освен приказките за плурализъм, демократично състезание за властта и т.н., поради неопитността на младата опозиция не се постигна споразумение по т.нар. три съгласия, без които демокрацията ни тръгна на куц крак.
А те са, първо, премахване на всички символи на стария режим (чукове, сърпове, петолъчки, житни класове и каквото още се сетите). И те останаха още дълго време като постоянни дразнители на немалка част от обществото. У нас дори се стигна до онази трагикомична сцена със заплахата на един да се самозапали, а после и с подпалването на бившия Партиен дом.
Второто споразумение е сваляне от политическата сцена на всички лица от стария режим. В България обаче и това не се случи. Обратно - те се легитимираха като “демократи” и продължиха да се разхождат като такива.
Не постигнахме и третото, и може би най-важно споразумение - за миналото. Май не сме го постигнали и досега. В резултат се превърнахме в нация от некрофили, която, вместо да гледа напред, в бъдещето си, непрестанно се рови в миналото си на политическите ежби и кръвопролития.
Вижте например все още действащата Комисия по досиетата. Хем троши пари, хем не спира да събува гащи на хора, работили за благото на държавата, хем на никой от тях не му е накривила капата. Е, защо тогава я има?
“Най-лошото” последствие от кръглата маса обаче е, че тя пренебрегна икономическите аспекти на бъдещия преход.
- Но нали тогава СДС имаше икономическа програма?
- Вярно е, че СДС имаше нелоша икономическа програма. Но той беше толкова убеден, че ще спечели изборите, че просто си мислеше “А бе, като вземем властта, ще я приложим”. Да, ама не я взе. И остави в ръцете на БСП цялата икономическа власт.
Така се родиха “червените барони”, които (или техните наследници) и досега контролират държавата. И които доволно потриваха ръце, докато подкрепаджиите ревяха по площадите “Нема да работиме за червените свине”. Ами не работете, после ще дойдите да просите при нас. Както и стана...
Само дето през това време “бароните” продадоха за скрап и “Химко”, и “Плама”, и “Девня”, и ДЗУ, и още хиляди структуроопраделящи предприятия. После ограбиха и спестяванията на ония, дето “немало да работят”, чрез измислените от тях банки. И прибраха паричките в джобовете си.
- Преди време депутатът Георги Марков заяви, че е време за нова кръгла маса. Има ли наистина смисъл от такава нова маса?
- Ами май Жоро Марков е позакъснял с едно поне 20 години с тази си идея. Някъде през 1998 или 1999 г. (не си спомням точно) по инициатива на в. “24 часа” в НДК организирахме сериозен дебат по тази тема. Акцентът му беше “втора кръгла маса за втория (икономически) преход”.
Защото, повтарям, в бившите социалистически държави не се осъществява само политически преход към демокрация, но и паралелен икономически, от командно-административно към пазарно стопанство. А както казва моят приятел Адам Михник, това е
все едно
да направиш
от рибена чорба
жива риба
Сиреч хич не е лесно. Или е лесно само за рушителите и грабителите. Както, уви, се случи и у нас.
- Президентът Радев пък инициира дебати за промяна на конституцията. Каква е неговата цел?
- По конституция президентът има право да инициира подобен дебат. В конкретния случай обаче, колкото и да ми е тъжно да го констатирам, целта му е нещо като “студена война” с премиера. От което държавата нищо не печели, а само губи.
- Има ли смисъл от тези дебати?
- Още като видях “конструкцията” на дебатите,
замислена от
някой “гений” от
правния съвет
на президента,
ми стана ясно, че и те ще попаднат в категорията “кипи безсмислен труд”.
Значи, първо, “академичната общност”. После някакви НПО-та, за които всеки знае какви са и на коя хранилка са.
След това трите колегии - съдебната, прокурорската и адвокатската, дето предварително е ясна позицията им. И накрая - “институциите”. Кои и по какъв признак - ще се разбере от медиите. Въобще липсват само баба Гинка от Гинци и циганите от Столипиново, за да се закръгли “обръчът ” от участници в дебата...
Ами ще се върна пак на примера с любимата ми Испания. Така, като решили да правят конституция, си избрали седем души (т.нар. съвет на мъдреците) с най-различни политически убеждения. И взели, че се вслушали в препоръките им.
- Има ли скорошна възможност конституцията да бъде променена и как може да стане това?
- Конституцията, особено след злощастното решение 3 от 2003 г. на Конституционния съд, може да се промени радикално само чрез ново Велико народно събрание.
А свикването му,
поне в обозримо
бъдеще,
е невъзможно
И така ние сме в ситуацията на параграф 22 - хем всички ревем за нещо, което очевидно трябва да се осъвремени, хем нищо не можем да сторим, за да стане. И така ще си я караме...
- Правителството ще изкара ли мандата си?
- Ами да, ще си го изкара. От една страна, в народа започва трайно да настъпва т.нар. избирателна умора. Сиреч, писна му от непрестанни избори и той не иска отново да го влачат към урните. От друга страна, аз поне на този етап не виждам някаква същинска алтернативна политическа сила, която да предяви реални претенции към сегашните управляващи и да каже - ще управляваме по-добре от вас.
Изключвам БСП, която си реве непрестанно “Стани да седна”, но българинът вече е ял попарата на управлението й. Изключвам и новопоявилата се партия с абсурдното наименование “Няма такава държава”. Ами поне кажете каква да е? Ама йок.
- Какво бъдеще виждате за България във вътрешен план?
- Българинът е силен с това, че винаги оцелява. Както се казва в един стар виц, преживели сме окупацията, преживели сме и интеграцията, ще преживеем и демократизацията...
- И какво - в международен?
- Тук вече съм малко по-песимистичен. Ние хубаво влязохме в ЕС и НАТО. Оказа се обаче, че се превърнахме в колонии на Брюксел и Вашингтон. Едните ни засипват с безумни бюрократични директиви -
колко да са криви
краставиците ни
и какво количество вода да ползваме в тоалетните си. И ако не ги спазваме, ни глобяват. Другите просто ни въвлякоха в стратегията си на “военно обграждане” на Русия. Само дето те са на хиляди километри от нея, а ние - едва на стотици.
А военнопромишлените комплекси отдавна си мечтаят за по-мащабни войни, за да пласират залежаващата си стока не само в Близкия изток.