Майката бяга в Италия, бащата се самоубива, социалните помагат на 3 деца да останат заедно
Държавата помогна на стринка им Мая да отгледа Петьо, Натали и Патриция заедно с двете ѝ собствени дъщери
“Беше ни много тежко, по цял ден плачехме и престанахме да мислим за училище, когато мама ни напусна. Тя избяга от нас. Остана ни само тати, но и той плачеше със сълзи, оплакваше се, че съдбата лошо го е ударила, очите му потъмняха, не се усмихваше, чудехме се как да удавим мъката...”
Това е разказът на три осиротели деца от Берковица.
Когато Петьо е на 6 г., Натали на 5 г. и Патриция на 4 г., майката напуска семейството и заминава за чужбина. Оттогава не е търсила децата си и не се е интересувала от тях.
Няколко месеца по- късно, през януари 2007 г., бащата на децата стига до пълно отчаяние. Преценява, че не може да се грижи за Петьо, Натали и Патриция, и тримата са настанени в специализирана институция. Тогава стринката и чичото по бащина линия Мая и Пламен Ангелови заявяват желание да поемат отглеждането им, разказа директорът на “Социално подпомагане” в Берковица Ваньо Иванов.
През 2009 г. двете момичета са преместени в център за настаняване от семеен тип. Баща им ги посещавал със сълзи на очи, но бил категоричен, че няма възможност да се грижи за тях.
Съдбата нанася още един удар на клетите деца. През 2010 г. баща им се обесва. Стринка им, която децата вече приемат за майка, изведнъж се оказва, че трябва да отгледа пет. А едното е с увреждания.
Тогава на помощ идват социалните, нещо повече - те станаха наши приятели, разказва втората им майка Мая Ангелова, която е начална учителка в основното училище в ромската махала в близкия курорт Вършец.
“Делото по реинтеграция на момичетата при нас се гледа на 14 септември 2010 г. Натали и Патриция и по-големият брат Петьо заживяха при нас, а аз хем се радвах, хем, от друга страна, се чудех как ще ги приготвя за училище. Тогава Бог ми прати една жена с щедро сърце, хотелиерка, която ми даде 300 лв.”, разказва Мая. Отпускат им месечна помощ за нуждите на децата.
Социалните
търсят различни
варианти и не
спират да
помагат на
семейството
Всяка година отпускат по 100 лв. на дете за учебни материали. Подготовката за учебната година на пет деца е предизвикателство за двамата родители. Давани са им пари за участие в екскурзии, а през 2015 г. и еднократна помощ за операция на Петьо от херния и 330 лв. за очила на Патриция, която е със 7 диоптъра. С държавни пари Натали е била на ученически лагер на море през 2017 г., а също са им издадени лични карти, изброява Иванов.
Според началника на Отдела за закрила на детето Цветелина Шойнева освен финансова подкрепа двете служби в Берковица са полагали грижа за сираците с консултации и съдействия.
Всеки месец социалните посещават дома на семейството, където, освен че проследяват грижата за децата, говорят и за текущи проблеми с отглеждането и израстването им. “Стремяхме се към развитие на техния потенциал - изграждане на битови умения, създаване на емоционални връзки между трите деца с останалите, подкрепа в адаптацията им при първоначалното настаняване. Социалните се заемат дори с проследяване и анализиране на приятелския им кръг, за да не попаднат на вредни влияния. Осъществен е и контрол и са запознати с рисковете, които крият социалните мрежи. Тази подкрепа е в целия обучителен период на децата”, припомня Цветелина Шойнева.
Социалната служба в Берковица е проучвала избягалата майка. Установили, че вероятно е в Италия, не се е връщала в родното си село, съседите не са я виждали от години и дори са я забравили, а къщата е полуразрушена.
“Когато разбрах, че тези три деца остават сами, си помислих какво ще е, ако се случи на моите. Аз съм непоправим оптимист и реших да ги взема”, спомня си майката. Преди да направи решаващата стъпка, потърсила съвет от най- близките си приятели.
“Ти си луда!
Как се гледат
пет деца в
днешно време!?
Ще можеш ли да се справиш? То не е само да ги нахраниш и облечеш. Трябва да успееш и да ги възпиташ. Не се захващай с това. Гледай си живота. Те са ви роднини, но който е раждал деца, да си ги гледа! Имаш хубаво семейство, работа, две добри деца. Не си вземай беля на главата”, казвали ѝ те. Но думите не стигнали до сърцето на Мая и тя прави най-трудното решение в живота си - да вземе децата. “Страхувах се от неизвестността, от това дали ще съумея да ги възпитам добре, дори и от това как ще ме приемат. Децата бяха настанени в домове. Майката замина да “печели” в друга държава, но забрави да се върне и да ги потърси”, спомня си Мая.
Един ден тя получава обаждане, че Петьо е с пневмония и е в болница в съседен град. Семейството веднага отива да го види. “Беше слабичък и изтощен от болестта. Когато ни видя, се зарадва. Хвана ме за ръката и ми каза: “Стринке, ела да видиш! Имам сладки и играчки”. Когато влязохме в болничната стая да видим сладките, той
отмести дюшека
и там имаше
коричка хляб,
парченце
обикновена
бисквита и
счупено детско
пистолетче
Не издържах и заплаках. За себе си реших, че ще го вземем у дома. Обещах му го, а аз държа на обещанията си”, разказва тя. Подава молба в Отдела за закрила на детето и процедурата започва. Има вариант - да вземат и момичета, или да бъдат дадени за осиновяване. Второто означаваше, че ще бъдат разделени и може никога повече да не се видят, допълва Мая. Тя веднага събира “семейния съвет” и всички единодушно решават да вземат и момичетата.
Имаше трудни моменти, но имаше и такива, в които осъзнаваш, че обичта, която си дал, се връща стократно. Благодарна съм и на моите дъщери, които ме подкрепяха през цялото време. Радвам се, че са благородни и добри, не крие гордостта си Мая. Тя не се сърди на приятелите си, които в началото я спирали, но сега ѝ помагат с каквото могат.
Никога не съжалих за постъпката си. Децата са най-ценното богатство. А детската обич, която получих, беше в петорен размер, щастлива е майката. И често им казва: “Няма да ви простя, ако се скарате за нещо материално, обичайте се!”
Мая Ангелова смята, че дори да се появи родната им майка, която ги е изоставила, те няма да проявят интерес.
И признава, че в дома им винаги е разхвърляно, но им е весело. Майката на петте деца пише стихове и разкази и е сред учителите творци, които печелят награди. Автор е на книгите “Сърце на парчета”, “Пропуснати мигове” и други.
Нейните две момичета Симона и Натали са завършили вече висше образование със специалност “Култура и медии”. По-голямата Натали 4 г. поред е на студентски бригади в Америка. Така купила мобилни телефони на брат си и сестрите. И сега социалните служители продължават работа с Натали, Патриция и семейството.
Петьо вече е на 19 г. и работи. Обича да композира и да миксира музика и е участвал в постановки към училищния театър. “Подкрепяме се винаги, сестрите ми имат успех над средното ниво, по- трудно ѝ е на Патриция заради очите, тя е пропуснала много уроци, но с майка ми наваксва”, казва баткото. И допълва, че винаги има точни попадения във волейбола, когато сестрите му са сред публиката.
Натали мечтае да учи за зъботехник, през май ще бъде абитуриентка. Тя се интересува от спорт и изработва ръчно различни фигури, сувенири и други украшения за бита.
“Мечтая да стана или зъболекар, или фотограф, за съжаление, нямам хубав фотоапарат. Посещавам спортен клуб по волейбол и се представям добре и в открити уроци в училище”, похвали се Патриция, която е в 11-и клас.
“Толкова са мили и будни тези деца, че винаги си казвам - заслужава си държавата да инвестира в тях, техните лични успехи са доказателство за успешната им реинтеграция и постигане на най-доброто - отглеждане в любящо и грижовно семейство”, казва Цветелина Шойнева.
“Доволна съм от помощта на социалните служби. Жалко е, че паричните средства, които се отделят, са недостатъчни. Ние живеем под минимума. Миналото лято рязах гъби в една фирма, винаги търсим допълнителна сезонна работа”, разказва майката.