Малина Крумова: Полицаи и медици да водят часовете по безопасност на пътя
Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата” и МОН разработват концепция за придобиване на знания и умения от най-малките до възрастните, казва председателят ѝ
Хората да имат умения да разпознават рисковете на пътя, да ги избягват и предотвратяват.
Така Малина Крумова, председател на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”, изясни пред “24 часа” целта на разработваната нова концепция за подобряване на обучението по безопасност на движението по пътищата. Тя я лансирана за първи път на дискусията, организирана от “24 часа” в понеделник “Карай умно, стигни жив!”.
Получаването на знания и умения за безопасност на пътя започва от най-ранна възраст – от детската градина и първите класове до завършване на средното образование и след това. И това не става с един курс за няколко месеца, който е само част от практическото обучение на бъдещите шофьори.
Концепцията се разработва заедно с министерството на образованието, академичната общност и неправителствени организации. Тепърва набелязаното в нея ще бъде предложено за обсъждане.
Въпросът не е да се утежнява програмата за безопасност на движението по пътищата в училищата, нея и сега я има.
Тя обаче се
изпълнява в
различните
училища по
различен начин,
обучението трябва да се уеднакви, и то на база на най-добрите практики, които имаме, казва Крумова. Програмата и сега обхваща всички теми, които са важни за безопасността, но намерението е знанията да не стигат до децата чрез лекции, а интерактивно и иновативно.
Например за децата от предучилищната възраст знанията - какво е светофар, как да се пресича, да представят с музика, с рисуване.
За по-големите да има софтуерни приложения и самите те да разработват проекти, в които да прилагат уменията и правилата, дава пример Крумова.
За учениците в 11 и 12 клас
акцентът може
да бъде вредата
от алкохола и
наркотиците,
когато си на пътя
Друга тема е как да се разработят помагалата, сега те са стари и неадекватни. Крумова дава пример със занимания с ученици в Габрово, които са били от 9 до 12 клас. Те смятали, че безопасността на движението по пътищата ще е скучно нещо.
След като били ангажирани с разработка на собствени практически проекти, осъзнали, че е важно.
Идеята е не учителите, някои от които нямат опит и знания по безопасност, да водят заниманията.
Могат хора от практиката - да се канят пътни полицаи, пожарникари, медици от спешната помощ, експерти от центровете за обучение. Така,
когато един
пожарникар
разкаже как е
вадил хора от
катастрофирал
автомобил,
децата ще
разберат
последствията от едно или друго действие. А ако ученикът направи по темата проект и обясни на родителите си какво не трябва да е поведението им, ще има още един ефект.
Педагогическото обучение да включва и курс по безопасност, е другата идея в концепцията.
“След дискусията на “24 часа” “Карай умно, стигни жив!” медиите поставиха акцента на изпити в седми клас.
А аз не казах
изпит,
а проверка
на знанията
И това н яма да е след седми клас, а в седми клас и най-вероятно в първия срок, за да не се натоварват учениците допълнително с оглед предстоящите им матури.
Чух директор на училище да казва по една от телевизиите, че няма нужда да се учи как да се пресича на пешеходна пътека.
Странно е точно той да не разбира за какво става дума. А то е да знаеш как да се държиш на пътя и какви рискове има. А защо проверка в 7-и клас? На тази възраст децата имат право да излязат с велосипедите си на пътното платно.
И няма нужда да знаят например кой номер е знакът, а какво означава”, казва Крумова.
Каква ще е тази проверка на знанията за безопасност, тепърва ще се дискутира.
Няма да е изпит, може и да не е задължителна. Тя по никакъв начин няма да се отрази на успеха. Възможно е да включва практически занимания Съюзът на българските автомобилисти например прави курсове за велосипедисти със състезания за тях.
“Не е въпросът да стресираме децата, а да имаме картината с какво не са запознати, за да работим допълнително с тях”, казва Крумова.