Кирил Петков: Има много умни българи. Да не им пречим да станат и богати
Замогва се българската диаспора в чужбина - наш сънародник от Бостън продаде IT фирмата си за 960 милиона долара, казва визионерът Кирил Петков, участник в проекта на "24 часа" "Новите 30 години"
- Един ерудиран експерт попита преди време: Добре де, като сме толкова умни, защо сме бедни? Вие как ще отговорите на такъв въпрос, г-н Петков?
- Имам чувството, че сме умни на индивидуално ниво, но не отборно и координирано. А за да си богат, все повече трябва да си партнираш и не можеш да го направиш сам. Абсолютно целият ни потенциал е налице, за да бъдем и богати, само че трябва да има правила, които всички спазваме, да си имаме доверие и да координираме успешните ни конкурентни предимства, за да се превърнат те в някакъв тип богатство. В момента реално всеки е малко за себе си, няма доверие в системата и не се стига до по-мащабни проекти. Ето в информационните технологии хората започват да стават богати - защото се координират и са сравнително независими. Давам пример с фирма като “Телерик” (българска софтуерна компания, създадена и развита от български предприемачи, която бе продадена за 263 млн. долара през 2014 г. - б.р.) - излязоха с над 250 милиона долара, а това си е вече богатство...
Надявам се да има все повече такива примери, за да се натрупа достатъчно маса от този тип успехи, така че да променяме системата и по-нормални хора да участват в това забогатяване.
- Вие неведнъж сте призовавали да се обединят мозъците на България. Как може да стане това?
- Първото е да не се спират мозъците на България - да не им се пречи. Имаме страшно много умни хора в науката, образованието, в индустрията, но понякога им е трудно да вземат превес, особено когато са по-млади. Системата сега не дава предимство на най-умните, а на най-добре свързаните или на хора, които успяват най-добре политически да се позиционират.
Ако на хора като нашата колежка Росица Тропчева (33-годишна, биотехнолог, ръководител на биотехнологичната лаборатория към Центъра за иновации в природните науки, за чието създаване Кирил Петков дава не само инициативата, но и лични 500 000 лева. Такива центрове има само три в света - в “Харвард”, “Станфорд” и София) им се даде възможност да напредват в университета по-бързо, ако други такива хора и в БАН, и в научните среди имат подобен шанс, те ще координират работата си с фирми и ще правят приложими иновации, за да ставаме по-богати. Но все още не им се дава достъп до значителен ресурс, системата не позволява толкова бързо да напредваш само защото си умен и можещ. Ще дам пример с “Харвард” - там, ако не вкарваш частни пари в науката, ако нямаш публикации и студентите не те оценяват като много добър преподавател, не можеш да останеш на работа. Ако тук се въведе подобно правило, системата ще позволи на по-умните да се реализират по-добре.
- Да си припомним мрачния прабългарски обичай да се бесят онези, които се извисяват с качествата си над другите, уж че Тангра ги искал до себе си...
- Е, затова казвам, че ако спрем “да бесим по-високите”, може би ще ни се качи средният ръст като умения и способности. Много бързо може да се променят нещата, ако например съдебната система стане такава, че човек да разчита на някаква справедливост, това ще ни донесе първата стъпка за тази промяна. Правилата ни не са толкова лоши, но те трябва да се следват, трябва да има страх, че ако не ги спазваш, няма да успееш - тогава нещата ще започнат да се променят. А сега е по-скоро обратното - ако не следваш правилата, напредваш по-бързо.
- Вие направихте Харвардските курсове в Софийския университет, плащате заедно с ваши колеги и приятели, така че студентите да учат безплатно в тях. И какво успяхте да промените?
- Вече имаме над 600 студенти, които минаха през тази програма за Харвардски курсове в СУ. За тях е абсолютно безплатно - учат, получават материали от “Харвард”, всички разноски по тази програма плащаме аз, Асен Василев (бивш министър на икономиката в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г.) и още някои приятели, но това е изцяло частна инициатива. Има обаче едно задължение за тези студенти: ако са в нашия клас, не може да пропускат лекции и накрая на курса трябва да развият някаква иновация - или в приложния център към Биологическия факултет, или стратегия по икономика за специфичен сектор. И понеже това е частна инициатива, не разрешаваме никой да нарушава тези правила - който не дойде на повече от три лекции, си тръгва. И второ - отплатата за това, че получават безплатно образование от нас, е, че трябва да развиват реални сектори в икономиката. И оценката за това дали са написани добре техните стратегии не ги давам аз и моите колеги, а самата индустрия, за която се отнасят.
- Следите ли какво се случва с вашите студенти, след като завършат курсовете. Вярно ли е, че се събирате веднъж в месеца на бира?
- Оказва се, че не е трудно да се координират хора с близко мислене. Те се събират всеки първи четвъртък в месеца - понякога и ние, преподавателите, отиваме. Два пъти в годината си правят и по-мащабни срещи - това лято бяха в Банско, събраха се около 250 човека, сега предстои и зимна координация. И когато си говорим как ще станем по-богати - ами ето така, като тези хора, които се познават помежду си, имат общи ценности и респект от правилата, ще могат заедно да правят нещата.
Две са условията това да се случва - да познаваш хората и да им имаш доверие. При нас имаме късмета всяка година от 400 кандидати да избираме 60 - най-добрите от тях, и подборът все пак помага. Много им се радваме.
- И продължавате курсовете?
- Да, вече 13-а година.
- А каква е печелившата стратегия да дръпне напред България?
- Първо, трябва да се даде повече приоритет на експортните компании, защото те носят добавената стойност за стандарта на живот. В България 16% от фирмите са с експортен потенциал от общо 400 000 фирми у нас. Оказва се, че точно на тези 16% се базира дългосрочно стандартът ни на живот.
Иначе вътрешните компании си преразпределят от един джоб в друг, от държавния джоб в частния, но няма ново създаване на икономическа стойност. Така че трябва фокус тези 16% да станат повече. И самите 16% са в добри индустрии, но са с доста ниска добавена стойност. Направихме едно изследване и установихме, че в тези индустрии - например хранителната, химическата, мехатрониката, та дори и в земеделието, ако успеем да вдигнем средната продуктивност на фирмите и стигнем тези от българските фирми, които са в топ 10-те процента, ще вдигнем икономиката, ще станем наистина богати. Но за да се случи това, бизнесът трябва да работи повече с науката, трябват иновации, за да имаш добавена стойност.
Но първо трябва да се изкарат парите, после да не ги откраднем (също важен елемент) и след това да ги вкараме в програми като образование и наука, които дългосрочно ще ни дават конкурентоспособност.
- Има ли потенциал у хората тук, какво им пречи да се развиват?
- Ето един хубав пример - всяка година от класа ми в Харвардските курсове петима от всичките 60 биха били топ и в “Харвард” - с други думи, материалът е добър и там. Половината от тях обикновено отиват в чужбина, което не е лошо. На тези, които са тук, им трябват възможности за изяви. Най-важната мярка, която всяка държава може да даде, е какви възможности предоставя на онези 2% таланти от цялото население, да се развиват. Ако те станат предприемачи с успешен бизнес в експортната индустрия, държавата става богата. Ако станат политици - в държавата има интересни политически събития, но не е задължително да стане богата. Ако станат мафиоти, обикновено се развива много силен криминален сектор. В последните години в България започнахме да сменяме посоката от мафиоти и политици към бизнес, и то истински, предприемачески, не лобистки.
- Защо това е важно?
- Защото 80% от икономическия растеж на една държава зависи от това какво правят въпросните 2% таланти. А те винаги оптимизират най-високи доходи и най-високо влияние в обществото.
- Вие сте сред участниците в проекта на “24 часа” “Новите 30 години”, в който наши сънародници дават идеи за новата национална цел на България. Работят ли за обществени каузи хората, които са богати в България?
- Според мен зависи от това как си забогатял. Пак ще дам пример с моя приятел Светозар Георгиев от “Телерик” - ами той е забогатял през конкурентоспособност и през успех на външни пазари и сега си развива “Телерик Академия”, дава големи средства за образованието. Ето един човек, който иска да допринесе за обществото, защото оценява, че неговият пример може да се повтори. От друга страна, ако си откраднал парите или целият ти бизнес е от държавни поръчки и той работи, защото знаеш важните хора на важните места, ти не искаш да оправяш системата и да даваш на обществото. Системата те устройва перфектно. В момента повечето от богатите в България са от втория тип, а тези от първия тип са по-малко, но всички ги виждат - какво правят и как го правят. Въпросът е да вдигнем процента на първия тип богати.
- Казвате, че сте ентусиаст и от всеки провал излизате много позитивно. Как го правите?
- Просто вярвам, че мястото ми е тук дългосрочно - в една хубава България с кадърни хора около нас. При всяка пречка трябва да търсим възможности как да я преодолеем. Може би съм заобиколен от много умни млади хора и това е страшно удоволствие - виждам потенциала, само че трябва да измислим как тези умни млади хора да се реализират, така че да променят цялата среда.
- Животът тук, животът там?
- О, тук много си го харесвам.
- Плюсовете и минусите?
- Животът там - казват, че в чуждото село и керемидите бият по главата. Първото е, че сме си българи. Второто - там системата е много регулирана, което е хубаво, но шансът за голям пробив е малко по-труден, защото конкуренцията е голяма и трябва да се координираш в големи групи. А тук от моята позиция мога да направя по-видна промяна и това ме мотивира. Примерно - сега ако правя Харвардски курсове в САЩ, ами че те си имат “Харвард”, не им трябват. В СУ обаче виждам, че има добавена стойност и това ме мотивира. Другото - България е много хубава, красива страна, само трябва да си я опазим. Разбира се, че като отида на Златни пясъци, се хващам за главата, че ми прилича на Тихуана, Мексико, но като отида на моя си плаж на Корал, се чувствам много добре. Въпросът е да не загубим тези плажове.
- Водили сте дори колеги от “Харвард” на Корал. Хареса ли им?
- Да, и те похарчиха много повече пари, докато караха кайтове на Корал, отколкото харчат сигурно 50 англичани, които се напиват в Слънчев бряг.
- Значи сте твърдо за живота тук?
- Да, с мотивацията, че имаме доста работа за вършене.
- И това го казвате вие, в чието семейство вкъщи си говорите на два езика и за това има ясни правила. Така ли е?
- Да - децата с мен си говорят на български, а с майка им - която е канадка, си говорят на английски. Помежду си те решават кой как да говори. Обръщат и на двата езика. Малката и средната дъщеря си говорят повече на български, докато с голямата си сестра си говорят повече на английски.
- Къде е сега най-голямата?
- Ванеса учи втора година за инженер химик в Ню Йорк. Сега я чакаме за Коледа. Средната дъщеря Ема учи в СМГ, а най-малката Ана се готви за там. И ето един пример за образованието - СМГ е конкурентно училище на световно ниво. Ванеса беше добър ученик в СМГ, не най-големият гений, но когато отиде в Щатите, я видяха като мегаталант в математиката.
- Тук наскоро имаше спорове дали да останат елитните училища, или всички да са с еднакви възможности?
- 100% подкрепям идеята за елитните училища. За най-талантливите деца трябва да има допълнителен ресурс.
- Как вашият талант - дъщеря ви, я оцениха в Ню Йорк?
- По математика помислиха, че е гений. А тук тя беше на добро ниво. Нейният учител по математика, г-н Колев, им беше казал, че няма да знаят математиката в края на неговия час, а щели да я сънуват. Оказа се, че този негов подход и неговите задачи “колевки” дадоха на моята дъщеря суперконкурентно предимство в един от най-добрите университети в Щатите.
- Какви иновации ще бъдат най-печеливши?
- Най-големите постижения очаквам да бъдат в пресечните точки между различните дисциплини в природните науки, в темите, свързани със здравето, ДНК анализа и технологиите, които позволяват да се копират и вмъкват части на гена. Тук сме на прага на голяма революция - така че бумът ще е в природните науки в съчетание с информационните технологии. Но дано да носи само добри неща тази възможност, защото невинаги всички неща в технологиите са добри.
- Вие сте били част от групата, която по инициатива на фондация “Америка за България” се среща с българи отвъд океана. Какви са вашите впечатления?
- Запознах се с част от българската диаспора в Щатите. Ходихме във Вашингтон, Ню Йорк и Бостън и се срещнахме с българите там. Пътуването беше по инициатива на фондация “Америка за България” и Венчър капитал асоциацията. Идеята беше да се опитаме да разкажем за България, да установим контакт с тези хора. Аз познавам емигрантите отпреди 20 г. Виждал съм как първо поколение емигранти се борят здраво с живота, за да си вдигнат главата, не са особено позитивни към България (вероятно и затова са си тръгнали преди години), но са инвестирали в децата си.
Шашнах се - видях страшно много млади българи на по 28-30-35 години, които са второ поколение емигранти в САЩ и са доста успешни. Имаше един човек, който е продал компанията си за 960 милиона долара.
- Какъв е този човек?
- От Бостън, българин, на 38-39 години, имал е IT компания. Та нивото на диаспората ни се вдига, защото при второто поколение има доста хора с ресурси, доста от тях са забогатели и нямат негативно отношение към България. Те помнят корените си и имат интерес към България.
- Кои бяхте в тази българска група?
- Росен Плевнелиев, Евгени Ангелов от Венчър капитал, хора от инвестиционни фондове. Идеята беше да се покаже, че и в България се случват хубави неща - бяхме като промуотъри на страната ни, а от друга страна - че има винаги начин да се свържеш с България и да допринесеш с нещо за нея, дори и да си там, дори и да не се върнеш тук.
Младите българи там са по-приятелски настроени от своите родители към България. И вече са си надвили на масрафа. Дори се запознах с няколко човека, завършили “Харвард”, и си работят в Бостън.
- Значи така може да върнем мозъците на България или ако не ги върнем, да ги спечелим за каузи?
- Точно така - да ги спечелим за каузи - това е интересното мото. Е, който дойде, добре дошъл, но по някакъв начин да се ангажират с България.
- Какъв празник за вас е Коледа?
- Семеен празник, за който готвя 17 постни ястия на Бъдни вечер.
- Коя е любимата рецепта?
- Пълнени чушки с ориз, в които слагам и малко кедрови ядки.
- Къде ще сте на Коледа?
- Тук ще си бъдем и тази Коледа, вкъщи. А на Нова година пътуваме някъде при приятели.