Нов риск за парите ни, след като вече ще се плаща онлайн и без банкова карта
Финтех компаниите, които БНБ лицензира, са по-уязвими при кризи, за разлика от традиционните банки, а дейността им е трудна за проследяване заради компютърните алгоритми
Фирмите, които ще инициират плащания, имат достъп до сметките на клиентите
За нов, сериозен риск за парите ни предупреждават финансисти, след като европейска директива даде възможност вече да се плаща онлайн и без банкова карта.
Падането на монопола на банките за достъп до сметките на потребителите дойде с тази директива и с промени в нашия закон за платежните услуги, които вече са в сила.
Целта е потребителите да имат избор от доставчици на финансови услуги, а не да бъдат обвързани само с една или две банки. На свой ред банките бяха задължени да предоставят достъп до клиентските сметки чрез т.нар. отворени програмни интерфейси.
Така всеки вече може да пазарува и да извършва различни плащания онлайн и без да има банкова карта. Достатъчно е да притежава сметка и да избере кой да има достъп до нея. Така освен пазаруване по интернет ще се правят резервации за хотели и самолетни билети, преводи на пари по сметки и дори вноски по кредити и всякакви плащания.
За да получат достъп до нашите сметки, конкурентните доставчици трябва да
са с лиценз от БНБ за електронни разплащания. За да го даде, пък централната банка ще проверява кой държи 3% и нагоре от капитала на подобни компании. Законът задължава дружествата за електронни пари да предоставят отчети в БНБ. Извършването на дейността без лиценз бе криминализирано.
Новите играчи на финансовия пазар са два вида - едните са доставчиците на услуги, иницииращи плащания - т.нар. PISP, а вторите са доставчици на услуги, поддържащи сметката - AISP. Вторите имат достъп до информацията за сметките на клиенти на банките и ако бъдат упълномощени от собственика, могат да обединяват и да събират информацията за авоарите му в различни банки. PISP могат да инициират еднократни или регулярни плащания от негово име. Прогнозите на анализаторите от “Делойт” са, че около 9% от приходите от плащанията на дребно ще отидат при новите компании.
Ако досега конкуренцията между банките определяше в голяма степен не само асортимента на предлаганите финансови продукти и услуги, техните цени, скоростта на операциите, сигурността на разплащанията и степента на тяхната защитеност, в битката вече са и новите играчи.
Новата директива увеличи разходите на банките, защото предписа и нови изисквания към сигурността заради отварянето на програмните интерфейси.
Най-конкурентното предимство на новите играчи пред банките е, че нe нaчиcлявaт
тaкcи за голяма част от услугите или те са много по-ниски.
В банковите среди тези промени предизвикват притеснения.
“За да задържим клиентите си, трябва да предлагаме нови продукти и услуги, и то при повишени изисквания към сигурността, като едновременно държим цените според регулаторни изисквания”, обясни ситуацията един от изпълнителните директори на голяма чуждестранна банка.
Пред “24 часа” преди време изпълнителният директор на ОББ Кристоф де Мил обясни, че точно новите финтех компании и големите технологични корпорации провокират и упражняват натиск за трансформацията на банковия сектор. Всички те се борят за парче от банковия и застрахователния бизнес.
Един от деликатните въпроси е този за сигурността на разплащанията. Финансисти се опасяват дали ще са достатъчно защитени плащанията и личните данни, след като повече играчи имат достъп до тях.
Финтех индустрията може да се окаже причина за финансова криза, ако не се регулира добре, се казва пък в доклад на консултантската компания Parker Fitzgerald Group’s. Основният аргумент за подобно твърдение е, че все по- често банковите системи не са съвместими с услугите на този нов вид бизнес. Финтex кoмпaниитe били и по-уязвими нa шoкoвe oт гoлeмитe бaнки, защото бизнecът им нe e дивepcифициpaн и мoгaт лecнo дa ce cpинaт пpи yдap нa пaзapa, смятат авторите на доклада.
Дейността им била пo- тpyднa зa пpocлeдявaнe и за oцeнкa заради използвани кoмпютъpни aлгopитми, което затруднява peгyлaтopитe дa пoлyчaт точна информация за рисковете. Няма и утвърдени професионални практики и норми във финтex индycтpиятa, което силно намалява вероятността фиpмитe дa ce обединят в полза на oбщoтo дoбpo.
Според Parker Fitzgerald в момента регулациите се изсипвали една върху друга върху старите правила, което на свой ред отваряло вратички и уязвимости. Компанията се обявява за цялостно обновяване на регулациите и за тяхното синхронизиране.
Доклад на Съвместния комитет на европейските регулаторни органи пък посочва, че кибератаките представляват нарастваща заплаха, а финансовият сектор е изложен на тройно по-голям риск в сравнение с всеки друг. Потребителите във финансовия сектор също са силно уязвими от подобни атаки или кражби на самоличност, се казва още в документа.
Авторите му са категорични, че регулациите в ЕС трябва да обърнат специално внимание на потребителите и инвеститорите на дребно и на рисковете спрямо които те може да са подложени в светлината на все по-голямата експанзия на финансовите технологии. Сред препоръките в доклада е посочено и да се прилагат едни и същи
стандарти за защита на потребителите на всички услуги, независимо от това как и от кого се предлагат. До сега, не всички финтех компании имаха изрични задължения да гарантират под някаква форма средствата на клиентите си. Въпреки това обаче повечето от тях най-често застраховат парите по сметките, които управляват до определена сума- обикновено до гарантирания размер на влоговете.
БНБ: Има защита, не се налага приемане на допълнителни мерки
“Основната промяна във втората директива за платежните услуги е повишаване на изискванията за прозрачност и на сигурността при предоставянето на платежни услуги. Тя е въведена в българското законодателство със Закона за платежните услуги и платежните системи.” Така от БНБ отговориха на въпрос на “24 часа” за законовите гаранции на потребителите.
Регламентирани са детайлно задълженията на доставчиците на платежни услуги за предоставянето на информация, отговорността при неточно изпълнени и неразрешени операции и за сигурността при предоставяне на този вид услуги. Тези хармонизирани правила следва да се прилагат от всички видове доставчици - банки, платежни институции, дружества за електронни пари. Изискванията на директивата, респективно на българския закон, са допълнени от пряко приложими европейски регламенти, като за момента не се налага приемането на допълнителни национални мерки.
От централната банка заявиха още, че правата на физическите лица при обработване на личните им данни са регламентирани от закона. Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тях, посочват от БНБ
Преводи навън поевтиняват, на гише ще стават по-скъпи
От 1 януари 2020 г. преводи към чужбина ще поевтинеят. Причината е нова европейска директива, която задължава всички платежни институции да изравнят задграничните преводи в рамките на ЕС с тези при вътрешните плащания.
Така превод в евро в страната или към държава от ЕС догодина трябва да струва не повече от 3-4 лв. вместо сегашните 30-40 лв.
Всички банки ще спазят изискванията, но тъй като в решението не е записано друго освен изискването таксите да бъдат равни, проверка на “24 часа” на сайтовете на банките показа, че те планират да повишат цените на вътрешните преводи и да понижат тези на задграничните, за да ги изравнят.
За да оптимизират разходите си и да пренасочат инвестициите си от скъпа поддръжка на клонове в дигитализация и нови услуги, трезорите планират постепенно да вдигат цените и на банковите услуги на гише и да намаляват тези при онлайн услугите.
Така те ще стимулират клиентите си постепенно да предпочетат онлайн услугите и да посещават банковите офиси все по-рядко. Много банки вече откриха клонове от нов тип, които ще работят като консултантски центрове и няма да извършват класически платежни операции.