В Британия победи суверенът, у нас - сутеренът
Защо всеки британски булдог е по̀ демократ от български доцент по политология
Българският политик трябва да си направи един основен извод от триумфа на консерваторите във Великобритания – слушайте си избирателя! Каже ли ви нещо – козирувате и изпълнявате!
През 2016 г. британците казаха, че искат да напуснат ЕС. Преди това всички основни партии бяха против, но след референдума всичките обещаха, че ще изпълнят народната воля. След което започнаха да шикалкавят и да мотаят топката.
Но все пак британецът е суверен и партиите нямаше как да се измъкнат. Пак през 2016 г. българите поискаха още по-категорично 3 неща, а партиите им показаха пръст. Ерго, британецът е суверен, а българинът – не.
След 3 години мотаене и няколко отлагания Тереза Мей не прокара своя договор за развод с Брюксел в парламента и с велика скръб си подаде оставката. На мястото ѝ дойде Борис Джонсън, който обеща да напусне ЕС в най-кратък срок. След като през есента и неговият вариант за Брекзит не мина в парламента, той насрочи спешни избори. Каза:
с тези депутати
няма Брекзит
Ще ви предложа други депутати.
Дали е успял, ще видим. Но все пак това е мажоритарен вот и всеки кандидат на консерваторите си е заложил задника пред своя район. За абсолютно мнозинство на консерваторите им бяха нужни 326 мандата, а постигнаха 364 според данните в момента, в който пиша. Това е най-добрият резултат от 1987 г. Лейбъристите пък рухнаха до 203 места, губейки 59. Според едни това е най-лошата загуба от 1950 г., а според други – от 1935 г.
Либералите, които твърдо застанаха против Брекзит, също претърпяха лек ритник южно от кръста – останаха четвърта партия с едва 11 мандата. Третото място е за шотландската Партия за независимост. Тя печели 48 мандата - с 13 повече, но това е крайно недостатъчно, за да спре Брекзит. Лидерката ѝ поиска нов референдум за независимост на Шотландия, но и да го получи, малка е вероятността да го спечели.
Флуктуациите в рейтинга на консерваторите през 2019 г. показаха ясно за какво става дума. През пролетта, когато Тереза Мей се оплете в парламентарните кълчища, доверието в партията се срина и тогава консерваторите вероятно биха изгубили изборите. Щом Мей си подаде оставката и на нейно място седна решителният Борис Джонсън,
доверието тръгна
да се катери
През есента Джонсън внесе подобрен договор за Брекзит в парламента, но пак не успя да го прокара. Тогава поиска спешни извънредни избори и рейтингът на консерваторите пак тръгна рязко нагоре, донасяйки на партията днешния триумф.
Очевидно основният сюжет през цялото време е бил само един – дали елитът ще уважи вота на народа от 2016 г. Който го уважи, печели. Който не го уважи – губи. Просто и ясно.
В България след референдума само ГЕРБ се сети да извърти няколко ловки маневри, за да застане привидно на страната на избирателя. Той предложи проектозакон за мажоритарен вот в 2 тура, колкото да накара БСП да се възпротиви и да се изложи. Ами ако БСП го бе подкрепила? Може би ГЕРБ щеше да се дръпне и да загуби доверието на избирателя? Като не те бива да блъфираш, не сядай да играеш покер.
Това лято ГЕРБ изпълни другото искане на референдума – свали субсидиите на 1 лев. С това пак вкара БСП в капан, но какво да се прави – глас народен, глас Божи!
Тази седмица субсидиите се върнаха на 8 лева, но ГЕРБ до последния момент се дърпаше като коледарско прасе. Какво да се прави – те ме принудиха насила! На тях им се сърдете! Колко лесна е тази маневра!
След като всички партии теглят обратно на волята на избирателя, за ГЕРБ е достатъчно да застане някъде по средата и гарантирано печели! Хем печели, хем всичко си остава постарому. Това е така, защото британският народ е суверен, а българският не е и няма значение какви псалми са написани в конституцията. Тя е само една туристическа брошурка. Справочник за тракийските съкровища.
А сега да погледнем провала на лейбъристите. Те са в едно семейство с нашата БСП, а върховният тамада на ПЕС, вожд и баща на социалистите е нашият Станишев - великият радетел за Истанбулската конвенция. Под неговото мъдро ръководство партиите от ПЕС търпят провал след провал. Провалят се, защото са се превърнали в някаква идеологическа секта. Кой им втълпява мултикултурните ценности и защо, е дълга тема, но избирателят определено е на друго мнение.
Огромната част от електората на лейбъристите иска напускане на ЕС. Друг е въпросът защо го иска – дали защото имигрантите му отнемат работните места, защото предприятията се закриват и изнасят в Третия свят, или защото там, където има твърде много мюсюлмани, на белия човек му е трудно да диша. Всичките тези мотиви са
в разрез с
мултикултурните
ценности
и света без граници. Уви, това е грубата шаячна правда.
Важното е, че работническата класа си има свои интереси и много добре ги осъзнава. Глупаво е да смятаме, че англичаните са в плен на някакви популистки заблуди. Нима забравихме, че този народ е измислил съвременната демокрация? Всички останали са се учили от него! Като започнем от XIII век, та до този британците си извоюват правата малко по малко, парче по парче. И затова вярват в тях.
Изумен съм от грантоедните сноби у нас, които пишат за британците пренебрежително. Истината е, че всеки английски булдог разбира повече от демокрация от средния български доцент по политология.
Но да се върнем на лейбъристите. Докато техният електорат има сериозни съмнения към Брюксел, елитът на партията, възпитан в духа на Тони Блеър и “третия път”, се бори със зъби за оставане в съюза. И въпреки че Джеръми Корбин поне на думи се обяви против Брекзит, през 2016 г. се опитаха да му спретнат преврат – не показал достатъчен ентусиазъм! Външно бил против Брекзит, но вътре в себе си – за. А може и да са прави. Но тогава прав е бил вътрешният глас на Корбин. Колко жалко, че не го послуша!
Ако се бе обявил “за” Брекзит още преди референдума през 2016 г., може би щеше да предизвика голямо сътресение в партията и да падне от поста, но днес щеше да е герой. А сега безславно си подава оставката заради кауза, която не му е на сърцето.
През пролетта на тази година лейбъристите имаха друг шанс – можеха да подкрепят договора на Тереза Мей. После можеха да оглавят недоволството и този договор и рано или късно да победят. Вместо това лейбъристите избраха най-разкрачената позиция - ни “за”, ни “против”. Те щели първо да договорят с Брюксел нови условия за развода, а след да ги подложат на втори референдум. Изумителна глупост, като се има предвид, че британците са крайно изнервени от протакането. Ами ако вторият референдум одобри новите условия, но парламентът пак не ги гласува? Ами ако народът твърдо иска Брекзит, но при други условия? Тогава трети референдум ли ще се прави? Колко още години трябва да минат? Корбин обеща път към нищото и нищо не получи.
Това и само това е причината за трагичното представяне на лейбъристите – шикалкавенето и двусмислието на тема Брекзит. Медиите, които го ненавиждат повече от Сатанаил, твърдят, че бил твърде ляв и затова загубил. Всъщност другите идеи на Корбин за промени в икономическата и социалната политика са много популярни. Някъде докъм 50 на сто те се появиха и в обещанията на Борис Джонсън.