Адемов: Вдигането на пенсиите е незабележимо за пенсионерите въпреки огромните разходи
Две пенсии ще са повече от една, ако хората са се осигурявали на високи доходи, казва председателят на социалната комисия на Народното събрание
Още акценти от интервюто:
Деница Сачева има квалификация, експертиза и комуникативни умения, с които може да зададе по-бърз темп за социалните реформи
Мотивите, с които Борисов махна Бисер Петков, важат за повечето министри
Решение за доходите на възрастните хора трябва да се търси със социални помощи, а не с постоянно вдигане на минималната пенсия повече от останалите
Управляващите имат в програмата си преизчисление на пенсиите, но им липсва убеденост да го направят
- Пенсиите се вдигат с 6,7% от 1 юли, но повишението на минималната пенсия за пореден път ще е с повече и тя ще стане 250 лв. Това справедливо ли е, д-р Адемов?
- Най-важното в модела за пенсионно осигуряване е осигурителният принос. Когато се осигуряваш на високи доходи, трябва да разчиташ на по-висока пенсия. За съжаление, политическите решения за размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се определят с бюджета на ДОО всяка година и това изкушава политиците да предлагат решения, които противоречат на принципите на социалното осигуряване.
В случая заложеното увеличение на 238 лв., което беше предвидено от 1 юли, стана 250 лв. Това струва допълнително 80 млн. лв., които не са предвидени в приходите на бюджета. Такова увеличение на минималния размер води до диспропорция в пенсионната система и до демотивиране на тези, които имат по-висок осигурителен принос. Какво ще си кажат тези, които са работили над 40 г. и взимат пенсия от 260-270 лв.?
Изпреварващото
увеличение на
минималната пенсия
на практика
доближава
средния размер
на пенсиите и това деформира системата. Не казвам, че хората могат да преживеят с тези пари, това е друга тема. Голяма част от българските пенсионери трудно се справят с тези доходи и затова приемливите решения трябва да се търсят с други инструменти, например социално подпомагане и услуги.
- Пенсионерски организации искат преизчисление на пенсиите с актуален осигурителен доход. БСП също го предложи, необходимо ли е наистина да бъде направено?
- Това е един от сериозните инструменти в осигурителната система. Защото и този бюджет не решава проблема с ножицата между т.нар. стари и новоотпуснати пенсии. Тази ножица се увеличава, защото хората с един и същи индивидуален пенсионен коефициент, с еднакъв стаж и заплати получават различни по размер пенсии, защото едните са се пенсионирали няколко години преди другите. А през това време средният осигурителен доход за страната е растял. И разликата в някои случаи в размера на пенсиите стига 100 и 200 лв. Аргументът на управляващите да не предприемат тази мярка освен фискалния ефект е, че във формулата за изчисляване на пенсията освен индивидуалния пенсионен коефициент има показател, които се казва среден осигурителен доход за страната 12 месеца преди датата на пенсиониране. И хората, които вече са се пенсионирали, не участват в ръста на този осигурителен доход и съответно нямат право да се възползват от него. Противоположен аргумент е, че тези 10,5 млрд. лв. от бюджета на фонд “Пенсии” се изливат предимно в потребление, защото хората с ниски пенсии си купуват само храна и плащайки данъци, те реално сами рефинансират унизително ниския размер на парите, които получават. Понеже потреблението е един от елементите в ръста на БВП, дискусията става особено интересна. Това, което предлагат колегите от БСП, е преизчисляване на пенсиите от 1 септември, като за тези 4 месеца фискалният ефект е 585 млн. лв., или над 140 млн. на месец. С предложението да се преизчислят пенсиите, отпуснати след 31 декември 2016 г. с осигурителния доход за 2016 г.,
ще получат увеличение
общо 1 228 000 пенсионери,
но 927 хил. души
няма да получат
и стотинка повече
Т.е. идеята е добра, но начинът, по които е направено предложението, от една страна, натоварва фиска, а от друга, не решава проблемите на всички пенсионери, а само на малка част от тях.
Пенсионният модел в България е приет преди 30 г. В бюджета на ДОО за 2020 г. са предвидени 580 млн. лв. повече приходи от осигурителни вноски, ръстът на разходите е със 730 млн. лв. спрямо изпълнението за 2019 г. Въпреки тези внушителни параметри ръстът на средната пенсия е малко над 40 лв., на минималната малко над 30 лв., а за социалната пенсия ръстът е около 8,89 лв., т.е. огромни разходи, а ефектът е незабележим за българските пенсионери. Няма човек сред народните представители или в правителството, който да не иска да реши въпроса с ниските пенсии в България. Големият проблем е, че това не може да стане с магическа пръчка или за сметка на финансовата устойчивост на тази система. Този проблем може да се реши, ако има високи нива на заетост, и то във високотехнологични дейности с висока добавена стойност, високи доходи и постъпления в осигурителната система. В противен случай, ако прилагаме тезата, вместо да дадем пари за самолети, да ги дадем за пенсии, то следващата година трябва да търсим друг източник.Устойчивото финансиране е условие за стабилност на системата, обратното означава дефицити, които трябва да се покриват от данъци. За съжаление, и с този бюджет не се решава нито един от наболелите проблеми на пенсионната система - ножицата между старите и новите пенсионери се увеличава. Всички фондове на държавното обществено осигуряване продължават да са в дефицит с едно малко изключение. Не са видими резултатите от последната пенсионна реформа през 2015 г. - въпреки че се увеличават възрастта и стажът, новоотпуснатите пенсии ще са само със 7000 по-малко на фона на над 2 милиона пенсионери. Все пак има положителна новина около този бюджет и тя е, че намалява зависимостта от държавния бюджет, но въпреки това 1/3 от пенсиите се субсидират от данъци, а над 4 млрд. и 134 млн. лв. са субсидиите от държавния бюджет.
- Но нужно ли е пенсиите да се преизчислят?
- Преизчисление на пенсиите някога ще има, въпросът е кога. Опозицията гласува за това предложение, за да се случи обаче, трябва да има политическа воля, а партията, която е спечелила изборите, да го има това в своята предизборна програма. Управляващите го имат в своите документи, но нямат убедеността да направят тази решителна крачка.
- За трета година майчинството отново е замразено на 380 лв., а места за всички деца в ясли и градини няма. Не трябва ли първо да се намери решение на този проблем, а после да се търси начин как майките да се връщат по-бързо на работа?
- Това е един от важните проблеми, които се поставят всяка година. Европейската директива казва, че минималният отпуск за майчинство е 14 седмици, оттам нататък всяка страна решава колко да е той. Един от аргументите на управляващите да не вдигат майчинство е, че тези 410 дни са много време, а през този период майките рискуват да изостанат със своята квалификация. Всеки сектор в икономиката се модернизира с бързи темпове. От друга страна, по-важно е да получават доходи от труд. Големият въпрос е, че въпреки тези 70 млн. лв. за изграждане на нови детски градини и допълнителните пари за поемане на таксите на децата от 4 до 6 г. на социално слаби семейства в големите градове няма да може бързо да се изградят новите сгради. Това е аргументът на опозицията.
Важен въпрос е, че работодателите страдат от липса на работна ръка,
ако майките се върнат
по-бързо на работа, те
ще запазят своята
квалификация
Изход от тази ситуация е в адекватното съчетаване на трудовия и семейния живот.
- След две години работа социалното министерство предложи варианти за изплащане на втората пенсия. Това обаче доведе до обществено недоволство, защото се разбра, че първите пенсионери може да са ощетени. Трябва ли да се направят промени?
- Това е изключително важна тема и ако мога да използвам метафората, “ритна трудовата книжка” на министър Бисер Петков. Не съм убеден каква е неговата вина, защото мотивите, с които той е освободен, важат за по-голяма част от министрите в кабинета. Миналата година през август работна група на министър Бисер Петков приключи законопроект, които бе подкрепен от социалните партньори. За голямо съжаление, този проект не видя бял свят, а той уреждаше фазата на изплащане и даваше яснота за характера на пенсионните продукти и правото на избор. Имаше обаче възражения от Министерството на финансите. Един от аргументите за освобождаването на Петков аз виждам в трудната комуникация между отделните министри, защото социалната политика изисква мултидисциплинарен подход и усилията само на едно министерство не могат да дадат добри и бързи резултати.
- Пазеше ли се тишина около изплащането на втората пенсия?
- Това обвинение е некоректно. През 2015 г. Министерството на финансите предложи всеки да има правото да избира къде да внася своите пенсионни вноски - в частните пенсионни фондове или НОИ. На изхода също има избор от пенсионни продукти.
- Две пенсии по-малко ли ще са от една?
- Основният проблем не е в липсата на информация, защото всеки може да провери какви пари има и докога може да прехвърли партидата си.
През 2015 г. се удължи
срокът за прехвърляне
на средствата от
индивидуалните партиди
на първите кохорти
пенсионери
- родените през 1960-1961 г. Несериозно е сега да се твърди, че една част от тези 200 хил. жени, на които им предстои да се пенсионират, не са били информирани, че могат пет години преди възрастта за пенсиониране да си прехвърлят парите в НОИ.
Пенсията за осигурителен стаж и възраст е на солидарен принцип, а частните пенсионни фондове функционират на капиталов принцип.
Там няма субсидиране. В индивудуалната партида отиват тези проценти, които в началото бяха 2, после станаха 3 и трябваше да стигнат между 7 и 10%, а се замразиха на 5%.
Второ, една част от хората, които ще се пенсионират, имат периоди на безработица или работа в сивия сектор. Периодът на осигуряване е около 20 г., а в НОИ законодателят признава дължимите, но неизплатените осигурителни вноски. Най-важният момент е, че се намалява с 20% коефициентът за тези, които се осигуряват в частните пенсионни фондове. Това е съотношението между вноските, но коефициентът се намалява не само от 2002 г. до датата на пенсиониране, но и преди това, когато не е имало частни пенсионни фондове. Към тези 19,8% за трета категория труд се прибавя и субсидията, която в началото бе 12% от държавата, като особен осигурител, а след това тези 12% се превърнаха в трансфер. Идеята е двете пенсии да бъдат взаимнодопълващи се, така че да осигурят един приличен доход. Докато няма яснота по всички тези проблеми, ще виси въпросът дали двете пенсии са по-малко от една. Ако си се осигурявал над средния размер на осигурителния доход и ако коефициентът на редукция е изчислен коректно, тогава двете пенсии задължително ще бъдат по-големи от една.
- Министър Деница Сачева се съгласи да се отложи с 6 месеца Законът за социалните услуги, за да успокои страха в родителите, че държавата ще отнема деца. Но страхът им се прехвърля от документ на документ вече година и няма ли опасност след 6 месеца те да припознаят норвежкия модел в друг законопроект?
- Трябва да приемем едно решение, което да успокои обществото. Мисля, че в хода на дискусията ще намерим най-доброто решение.
- Има месец, за да се приемат реформи за болничните. Синдикактите и работодателите обаче са на различни позиции. Къде може да се търси допирна точка?
- В следващия месец всички заинтересувани трябва да предложат мерки за решаването на този въпрос. Мисля, че естественото място за дискусии и решение на този въпрос е тристранният съвет. Силово налагане на една или друга мярка няма да реши този проблем, трябват взаимни компромиси и споделяне на отговорности и контрол, за да се реши въпросът с т.нар. фалшиви болнични.
- Ще се справи ли Деница Сачева с толкова много отлагани реформи през годините?
- Смяната на министър на принципа “стани да седна” няма да реши нито един от проблемите. Ако тя получи необходимата подкрепа от своите колеги, ако спечели на своя страна протестиращите социални работници, майките на деца с увреждания, недоволните от Закона за социални услуги, нещата могат да тръгнат в правилната посока. Министър Сачева притежава необходимата експертиза и квалификация, както и завидни комуникативни умения, които дават надежда за очаквания по-бърз темп на политиките в социалната сфера.
Визитка:
Роден на 24 януари 1953 г. в Исперих
През 1979 г. завършва Медицинския университет във Варна и специализира анестезиология и реанимация
Депутат от ДПС в 38-ото, 39-ото, 40-ото, 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото народно събрание
Председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика в периода 2001-2009 г. и от 2014 г. до момента
Зам.-председател на 41-ото НС
Министър на труда и социалната политика в правителството на Пламен Орешарски