5000 км за 12 дни с влак безплатно
Двама млади българи пътешестват из Европа благодарение на инициативата DiscoverEU
Вероятно мечтата на мнозина е да пътуват безплатно, да опитат чуждестранна кухня и да се запознаят с историята и забележителностите на други държави. Тя се сбъдва за Спас Николов и Рафаела Иванова, които са сред победителите на инициативата DiscoverEU, организирана от Европейската комисия. Кампанията дава възможност на родените през 2001 г. да пътуват из цяла Европа. Предвидени са 20 000 безплатни карти, предназначени само за участници от страни от Европейския съюз.
Две от тях попадат в ръцете на 18-годишните българи, които успяват да обиколят почти 10 държави за 12 дни или около 5000 км. Пътешествениците се откриват случайно - Рафаела е отложила пътуването с няколко месеца, а компанията на Спас сменила плановете си.
Спас бил сигурен, че ще кандидатства, още преди две години, когато инициативата бе обявена. Още тогава е проучил къде ще пътува, какъв ще е маршрутът му и какво ще види. Най-доволен е, че пътуването е с влак. Изчислява, че е прекарал 1/3 от пътешествието във вагон.
Рафаела и Спас сами се погрижили за цялата организация - от спането и храната до местата за посещение и графика. На 19 август от централната жп гара в София започва пътешествието им. Първата спирка е Белград. От там трябва да стигнат до Хърватия, но
планът се променя
още в първите часове -
влакът закъснява
с над три часа
Сръбските железници са в доста по-лошо състояние от българските, обяснява Спас.
Заради закъснението изпускат и връзката със следващия влак за Словения. Така стигат до първото предизвикателство - да открият място за спане в Сърбия, без да разполагат с интернет. Налага се да намерят връзка с родителите си, които да ударят по едно рамо за организацията.
Принудени са да променят и маршрута, тъй като закъснението ще се отрази на всичките им резервации за следващите дни. Потеглят от Белград до Будапеща, за да вземат нощния влак за Швейцария. И там нещата не минават съвсем безпроблемно - ремонт от Белград до Будапеща принуждава младите пътешественици да стигнат до Нови Сад с автобус, за да хванат единствения преминаващ влак на ден до унгарската столица.
“Забавиха ни на сръбската граница, но успяхме да хванем влака за Цюрих четири минути преди да тръгне”, разказва Спас. След това не са имали проблеми със закъснения.
Във влака до Сърбия срещат и други пътешественици - някои от тях по младежката инициатива, а американка на 75 години ги пита за препоръки какво да види в България.
На третия ден пристигат в Цюрих - там спят, на следващия ден трябва да стигнат до Брик. Оттам да се качат на популярната железница, която преминава през швейцарските Алпи - от Андермат, през курорта Сент Мориц, та до Италия.
Спас е впечатлен от Цюрих: “Транспортът е невероятно добре развит. Там не може да се случи това да слезеш от едно превозно средство и да няма друго. Но и цените са доста високи”.
След цял ден и много снимки в теснолинейката стигат до Милано, където е 35 градуса -
почти двойно по-горещо
от досегашните точки
Спас го определя като по южняшки не така чист и по-различно подреден. След това нощен влак ги отвежда до Виена. Там за два дни успяват да разгледат красивите дворци Белведере и Шонбрунн впечатлени са от архитектурата.
Спас учи немски и е щастлив, че е имал възможност да го практикува. В Швейцария му било малко по-трудно, тъй като езикът е по-особен. С английския няма никакъв проблем - майка му Йоана е сред уважаваните преподаватели по езика.
За Прага, която се оказва следващата им спирка, е слушал много от баба си - била студентка там. Младите пътешественици са подходили рационално към пътуването. Не са максималисти - стремежът е бил да се впишат в строгия план, който имат. Но не са и типичните туристи - минават през малките улички, за да усетят автентичността на градовете и да видят как всъщност живеят хората там.
През целия път
верен спътник са им
пакет спагети,
купени от България. Пастата се оказва добре дошла в края на пътуването - в Румъния. Това е и първият опит с приготвянето на спагети за Спас. “Приветстваха ни на Балканите със 100 минути закъснение”, смее се той.
С влак от Будапеща пристигат в румънския град Синая, но не успяват да разгледат замъка там, защото е затворен. Оказва се, че няма и работещи ресторанти в близост.
“Не мога да кажа, че някъде не ми хареса. Всеки град бе нов и интересен, нямахме време да видим лошото”, казва Спас. Все пак Будапеща му се струва твърде голям и международен, а в такъв град не си представя да живее.
В Австрия е най-сигурно, че ще се върне - планът му е да е студент там по физика или инженерство. Всъщност би се върнал и в сръбската столица, не е сигурен обаче дали и следващия път ще е с влак.
“Не съм от тези хора, които хващат самолет и стоят два дни някъде. Аз обичам да разглеждам, харесвам и самото пътуване - то не е само стигането от една точка до друга. Със сигурност бих посетил отново тези места. Струва си да пътуваш, защото научаваш много неща за себе и за света. Учиш се да си самостоятелен и хоризонтът ти се разширява”, казва Спас.