Изпратиха Ламбо с ръкопляскания - искаше усмивки, не сълзи
Погребват Стефан Данаилов днес до съпругата му Мери
Гвардейци? Не, нямаше такава нужда!
Почетен караул от десетки актьори, възпитаници от осемте випуска на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ, застанаха на почетна стража до своя Мастер.
Простихме се с актьора, който беше епоха в българското (и не само) кино и театър.
Стотиците хора, смирено свели глави пред Народния театър, го доказаха.
Поклонението продължи повече от 4 часа въпреки минусовите температури.
Както е прието, когато си отиват от този свят актьори, накрая гръмнаха аплодисменти. Каквито Стефан Данаилов винаги е получавал. Не само аплодисменти, но и любов...
“Ние не сме на всеки километър, ние сме на много повече километри и няма да престанем да бъдем там, защото той го заслужава”, сподели човек, чакал повече от няколко часа да поднесе няколко хризантеми и да каже “сбогом” на човека, изиграл над 150 роли в киното и театъра, посветил 30 години да възпита поколения актьори.
Ректорът на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев го нарече Том Сойер и Дон Кихот - човек, който съзнава реалността, но не изневерява на мечтите си и въпреки всичко не престава да воюва с вятърните мелници.
“Той просто искаше да бъде Ламбо, български актьор. Нищо повече!”, каза Георги Тошев, автор на биографичната му книга “Романът на моя живот”.
“Много е трудно да вкараме Стефан Данаилов в някакви рамки, за да го опишем с думи: огромният му принос към българското кино и театър, безрезервната му любов към хората, безкрайната отдаденост на неговите ученици. За мен Стефан Данаилов беше човешкото лице на българската политика”, заяви президентът Румен Радев пред журналисти.
Почти двуметров беше венецът от бели рози, които му изпрати премиерът Бойко Борисов, чийто държавни ангажименти вчера го отведоха в Мадрид. “Да бъде най-големият!, специално поръчва той. До него бяха над 30 венци.
Само преди месец, макар напрегнатата си програма като студент по медицина, от САЩ долетя синът му Владимир (от връзката му с актрисата Ирен Кривошиева - тя присъстваше на поклонението, но дискретно се беше оттеглила на заден план - б.а.) Стефан Данаилов беше много щастлив, че с това дете имат истинска връзка като баща и син, че той му казва “Татко, обичам те!”, че го поощрява да има кураж и отново да бъде на сцената.
Уви, наложи му се отново да се върне в България, този път да се прости с баща си, с когото късно се сближиха. С него беше и съпругата му - американката Виктория,, която се беше научила да му казва на български “татко”. Тя разбра какво значи да си звезда в България и кой е бащата на нейния съпруг.
Племенницата на Стефан Данаилов - дъщерята на сестра му, Росица Обрешкова, се сбогува с вуйчо си с думите: “В спомена си винаги ще стоим на твоята маса, онази голямата в хола, отрупана с нежност и топлина, цялата банда заедно около теб. Благодаря за най-голямото наследство - паметта за Стефан Данаилов.”
Стефан Данаилов ще бъде положен днес в частния гробищен парк в кв. “Бояна” до своята обичана съпруга Мария, кояго го остави непрежалим преди 6 г. Това е била неговата последна воля.
И един завет: “Моля, изпратете ме с усмивки, не със сълзи”, казваше той.
Пееше с неповторимия си глас една песен по стихове на Любомир Левчев:
Момичета като магии се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.
А колко е страшно да бъдеш влюбенна на четирсет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.
Без „сбогом”.
Без магии.
Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…
И мисля си че не умирам...
И мисля си, че не умирам...
Уви, само в стиховете и римите.
Песента е по текст на Любомир Левчев, с когото вече са заедно някъде там горе.
Лекарите не успяха да го спасят.
Угасна на 76 години, а щеше да стане на 77 на 9 декември. Срази го старо онкологично заболяване, което рецивира. Лимфом. Последва лошо падане и счупване на тазобедрена става. Залежаване. Обади се и паркинсона. Кой би издържал? Но той не се предаваше!
Как празнуваше!
Винаги със спектакъл!
Пак ще има аплодисменти, Мастер!
Ти, който вече си на небето...
Сбогом.
Какво казаха за него учениците му?
Думите изрече Силвия Лулчева
Сбогом, Мастер!
Благодарим ти за смелостта да поемеш кръста да поведеш млади хора към светлината на изкуството!
Благодарим ти за безпощадно точната искреност!
Благодарим ти, че когато обсъждаше актьорската ни работа, вниманието ти беше съсредоточено върху това, колко сме пораснали като човеци.
Благодарим ти, че ни наказваше, като ни прощаваш!
Благодарим ти, че говореше просто, честно и човешки, с безмилостна автоирония, че не се къпеше в суета и самовлюбеност, а ни респектираше с нечовешка човечност!
Благодарим ти, че смущаващо земен, оставаш завинаги толкова високо, че всички ще преминем живота си, протегнали мечти да те заслужим!
Благодарим ти, че ни беляза с любовта си към живота!
Благодарим ти, че ни зарази с лудостта си!
Благодарим ти, че ни учеше на екипност и партньорство в професия, в която всеки се изкушава да изпъкне, да е пръв, да е по-напред!
Благодарим ти, че преди да станеш професор, беше Академик по човекознание, човеколюбие и човещина!
Благодарим ти за широтата, за свободата, за мащаба на смелото ти сърце!
Благодарим ти за щедростта, за замаха, за смеха!
Благодарим ти, че ни научи на уважение и памет към твоите учители, към твоите състуденти и приятели!
Благодарим ти, че ни научи на уважение и памет към твоите учители, към твоите състуденти и приятели!
Благодарим ти, че ни покори с непосилната лекота на любовта и усмивката си!
Благодарим ти, че ни показа какво е диалогичност, дипломатичност и внимание към всеки!
Благодарим ти, че ни остави домашно, да напишем отговор на литературния въпрос: достоен ли съм да съм твой ученик?
Сбогом, Мастър!
Прости ни!
Обичаме те, Учителю!
Вижте къде ще бъде положен.
Поръча за Мери роза, изваяна от Георги Чапкънов.
Тя ще и за него.
До неговата Мери, с която се сбогува внезапно преди 7 години.
И никога не я прежали.