От демократичния елит очаквахме повече
Гласуваха за Мая, сега пазят Елена - аман от леви, които се правят на десни
5 ноември, Корнелия Нинова е в сутрешния блок на Би Ти Ви. Водещият пита бори ли Елена Йончева корупцията от Брюксел и отговорът е стъписващ: “От това, което виждаме, май не. Очакваме от Елена повече.”
Божке! Веднага си представих как ехото отеква: статуси за проблемите в рая, риторични въпроси за изстиналите сърца, шерване на анализи “Аз нали ви казах”, карикатура как Елена прави шпагат, а треньорката й по анцуг крещи: “Очаквам повечеееее…”
Стандартната
хейтърска
процедура
с приповдигнато критикарско настроение.
От политическа и пропагандна гледна точка това си беше стреляне в тавана, предвещаващо вълнения, разкриващо тлеещи конфликти в партията майка, но изненадващо реакции не последваха. Тишина! Няма хумор, сатира и забава, няма творчество. Къде ли се бе дянала българската десница? Защо проспа такова воле срещу естествения си враг БСП? Странно, чак подозрително.
Скоро други скандали затрещяха, хедлайнът се смени и моментът неусетно отмина като напевна емисия за нивото на река Дунав в сантиметри.
25 ноември, председателят на Европарламента Давид Сасоли обявява, че българската прокуратура е поискала имунитета на Йончева по обвинение в пране на пари от КТБ. Запознати с брюкселските процедури поясняват, че подобни искания се разглеждат и уважават незабавно, досега няма случай ЕП да откаже сваляне на защитата срещу съдебно преследване.
Този път, помислих си, най-демократичните ще се обострят. Ако не за друго, поне Цацаров ще наплюят - в края на краищата той е в дъното на похода срещу въплъщението на обективната журналистика, пък и не се сещам за по-детайлни познавачи на прокуратурата.
Викам си, едва
ли ще блокират
Орлов мост,
но все ще се намери поне един съобразителен да направи връзка между новината за имунитета и внезапно изстиналото сърце на Нинова. Новите десни са прозорливи, ще се досетят, че всъщност на Йончева съзнателно й бе отнет шансът да твърди, че я мачкат и преследват заради самоотвержената й битка с корупцията. Десницата, ако не се подиграе с приятелския огън в БСП, каква десница е?
Отново обаче последва мълчание, пълна загадка! Запленени от “маймунджилъците” на Бойко Борисов в Америка, инфлуенсърите за сетен път игнорираха прането на Елена. Ни една шегичка не им се откъсна от сърцето по иначе благодатната тема за ония над 650 хиляди лева, отишли за филми. Тръмп само да мигне, панаир става, но
явно Йончева ги
тласка към
творческо
безсилие,
не им пречи, че те живеят на кредит, а тя прави офшорка с Цветан Василев. Тук-таме се мернаха громящи сентенции, но не идваха от новите демократи, а от шепа стари злоради седесари, безвредни като безопасни игли.
На следващия ден се обади самата Елена. Пусна леко изнервен пасивно-агресивен статус във фейсбук, съдържащ две противоположни позиции: от една страна, благодари на прокуратурата за възможността да докаже своята невинност, а от друга, съобщава, че е внесла жалба в Европейския съд за правата на човека в Страсбург срещу отправените й обвинения.
Тишина и този път! Сега пък
вниманието на
будната дясна
общност се
отклони
към Емил Кошлуков, който неусетно вземал 5 месеца надбавки към заплатата си, но се зарича да ги върне. “Свиня” го нарекоха и “леке”, но никой не повдигна очевидния въпрос Елена какво ще върне. Не щеш ли, в четвъртък следобед пристигна още една потресаваща новина от Брюксел, която допълнително обърква логическите вериги в политическия ни живот: Радан Кънев, Сергей Станишев и Елена Йончева гласували “въздържал се” за Истанбулската конвенция. Само двама от нашите подкрепили ратифицирането на документа срещу насилието над жени - Атидже Алиева-Вели и Илхан Кючюк.
Накъде отива този свят? Въздържат се представителите на най-върлите прокламатори – Кънев, единственият евродепутат на коалицията “Демократична България”, за която конвенцията си е направо постулат, Станишев, при положение, че ПЕС също подкрепя документа, и острието Йончева от Столетницата, която се кле, че няма да гласува за джендърите, па да става каквото ще.
Излиза, че ДПС е най-модерната партия, за която конвенцията не е заплаха, а “тест за толерантност”.
Не е за вярване, но демократичните редици не трепват! Когнитивният дисонанс сигурно е станал добродетел. А само преди 7 месеца Истанбулската конвенция бе сред най-гръмките основания на Нинова да избере Йончева пред Станишев за водач на евролистата на БСП. Тогава лидерката призова всички български представители в ЕП да гласуват “против”, за да “защитят конституцията, българските деца и семейства”. Но депутатите ни в Европа вече са непредвидими, демокрацията е в опасност, а умно-красивите нехаят, ревниво криейки истинските си симпатии. Подкрепиха Мая Манолова на II тур на кметския вот в София и след това обясняваха, че не изневеряват на пристрастията си, разгромът на ГЕРБ им е по-важен. Днес не шикалкавят, че и Мая, и Елена, и Станишев им допадат. Но вече е малко неловко хора с леви убеждения да се правят на десни, мятайки домати и опорни точки само срещу враговете на своите олигарси. От демократичния елит очаквахме повече!