Българите в новия Age of Empires - два живота на конниците, по-бърз и евтин строеж
Свинарят цар Ивайло е върховният ни лидер
Два живота заради уникалната кавалерия и 50% по-бързо и 1/2 по-евтино строителство са част от предимствата, които дава избирането на българската раса в най-новата версия на култовата игра от 90-те години на миналия век Age of Empires. Екстеншънът Аge of Еmpires II: Definitive Edition излезе на 14 ноември и за пръв път присъстваме в нея. ние сме в категорията Последните хановете (The last khans), заедно с татарите, литовците и куманите.
“Номадските български конници се приближиха до Дунав през VII век и се натъкнаха на местните славянски племена. Жребците, които те доведоха със себе си, промениха завинаги конната война в Европа. Укрепете близките планински проходи със страховити крепости и накажете надменните нашественици с мощна кавалерия, пехота и отбранителни съоръжения!
Вашите
доблестни
“Конници”,
гордостта
на армията ви,
ще продължат
да се бият
безстрашно
дори след
като конете
им бъдат убити”,
гласи описанието на цивилизацията на българите в играта.
Още в началото се разбира, че който и от “Майкрософт” да е проучвал българската история, има сериозни пропуски. Върховен лидер ни е цар Ивайло, който никога не е бил хан, не е прабългарин и е известен с гледането на животни, но не коне, а свине. Кръстен е правилно - Ивайло Бардоква.
Все пак може да изберете и хан Аспарух, Крум, цар Симеон и други. Така започвате развитието си от епохата, в която е бил владетел вашият фаворит.
Бардоква бе изборът на репортер на “24 часа”. Още с първите минути става ясно кой е бил шефът в къщата. Историята се разказва от Мария Палеологина Кантакузина, съпруга на Ивайло. Тя започва със смъртта на хан Константин Тих, убит от свинаря по време на въстанието му. Той е и смъртния му враг в играта. Кантакузина разказва на дъщеря си, без да се уточнява от кой от четирите ѝ брака е.
“По време на монголските нашествия обикновен свинар води малка армия, защитаваща българските села. Но когато победите му събуждат недоволство у царя и болярите му, той е принуден да поведе масово въстание. Може ли човек с толкова обикновен произход да се противопостави на установения ред и да даде свобода на своя народ?”, разказва многоженката.
В кампанията са показани бунтът на Ивайло срещу корумпираните боляри, както и успешните му защитни действия спрямо враговете на България - монголските нашественици и Византия.
Играта с Ивайло дава 5 сценария. “Най-неочакваният герой”, “Най-необичайният съюзник”, “В царството на слепите и едноокият е цар”, “Цар на българите” и “Ехото на героите”.
След като изберете някой се появяват детайлите. За зла беда се оказа, че Ивайло няма броня, а квадратен щит и носи малък меч. Докато си сипвах кафе, след като ме убиха,
си причиних
огромен беле
на бедрото,
защото разлях
горещата течност,
когато се
оказа, че Ивайло
“възкръсва”
като конник
При нова смърт фира дава само конят. Така царят има дори 3 живота, докато конникът 2 - на коня и на ездача му. Те са уникални за българите.
Като допълнение идват и специфичните само за нас технологии: багаини и стремена. Първата подобрява пехотата, а втората - кавалерията. Благодарение на тях и двата живота
с един полк от 200 конници
пратих 600 кашика на татарците
да помиришат карамфилите
откъм корените
Те също са на коне, но мрат от раз, а единственият им бонус е, че с всяка атака генерират злато. Безсмислено, тъй като нашата цивилизация строи 50% по-евтино, а и толкова по-бързо.
Българската цивилизация в играта има специална сграда за защита, наречена “Крепост”. Градовете пък се строят с 50% по-малко камъни. Това се обяснява с историческия факт, че българите са добри каменоделци и са известни през Средновековието с каменните си градове. Камъните пък се добиват с 1/2 по-скоростно.
Сградата чудо на България в играта е Кръглата църква, известна също като Златната църква или църква “Свети Йоан” в Преслав.
В кампанията с българите са показани бележити моменти от историята ни. Мисиите разказват за цар Ивайло, който от обикновен селянин се превръща в цар. “В царството на слепите и едноокият е цар” първо трябваше да избягам от двора на църква. Направих го с Ивайло. Открих и Раду Негру и съсякох Роланд Бурса, унгарски враг, за да си “разчистя” пътя към Ногай Хан. Толкова бе “чисто”, че кръвта напои унищожената от кавалерията ми трева. Едва тогава се стигна до дипломация - убедих унгарски селянин да организира бунт и превзехме селото. С него стигнахме до Ногай Хан, възстановихме селото, унищожихме “ полското чудо” и разказахме играта на генуезките фитори в Газария.
Краят на кампанията с Ивайло е доста емоционален и въздействащ. От Microsoft обясняват, че значението на историята на цар Ивайло надхвърля България и е жива и до днес.
Стигаме 60 000 конници при цар Симеон
Изборът на конници като уникални за България не е случаен. Прабългарите са известни скотовъди, които се местели, след като конете им изядат всички околни пасища. Историята пък разказва за наша тежко въоражена кавалерия, достигаща до 60 000 единици.
Ромейският историк псевдо Симеон твърди, че Крум изпраща силна 30 000-на кавалерия, “цялата обкована в желязо”, която опустошава Тракия. Според надписи намерени в района на Плиска, Преслав, Мадара и Шабла в днешна североизточна България, по времето на хан Крум са налични 1713 тежко въоръжени конници. Предполагайки, че оцелелите надписи са около 1/10 от общия брой, това прави около 17 000 души само във вътрешността на България. След сравнение с данните на псевдо Симеон, може да се предположи, че тежковъоръжената конница от българската войска наброява между 17 000 и 30 000 души, в зависимост от нивото на въоръжение.
В края на IX век и в началото на X век цар Симеон I Велики успява да въоръжи в битка повече от 60 000 души. Тежката кавалерия е снабдена с метални броня и шлем. Конете също са с броня. Бронята е два типа – плетена ризница или кована броня.
В първото десетилетие на XIII век в страната вероятно могат да се мобилизират поне 100 000 души. Доказателство за това е предложението на Калоян да даде 100 000 войници на предводителя на четвъртия кръстоносен поход Балдуин I, за да завладее Константинопол. През този период българската армия използва голяма на брой лека куманска конница, която наброява между 10 000 и 30 000 ездачи в зависимост от битката.