Калоян Махлянов-Наруту Ояката: Сега ми е по-трудно, отколкото на тепиха
Липсват ми родителите и българската кухня, признава легендарния сумист
Калоян Махлянов-Наруту Ояката се прибра в България за кратко, като снощи бе награден в посолството на Япония по повод тройната годишнина на отношенията ни със Страната на изгряващото слънце. Той участва и в представяне на консорциума “Мейджи”, който от години вняса българско кисело мляко. Калоян под името Котоошу стана първият европеец в историята, който спечели турнир за Купата на императора в сумото.
- Какво е първото нещо, което правиш, когато се прибереш в България?
- Да наблегна на българската кухня. Мама вече е сготвила и нищо повече не ми трябва.
- Това ли ти липсва най-много?
- Да, и родителите ми. Много е трудно, когато са далеч. Няма по-хубаво от родното място. Като си отида в Джулюница, и се чувствам истински. Пък и цялото село ме познава. В София едва ли някой ще се сети кой съм, ако изляза на улицата.
- Имаш ли любимо ястие на мама?
- Тя каквото и да сготви, все е вкусно. Просто от дете не пробирам. Стига да е нейна манджа.
- Вече имаш собствена школа по сумо. Къде е по-трудно - на тепиха или като треньор?
- А, и сравнение не може да става. На тепиха всичко зависи от теб - и победите и пораженията. Сега положението е съвсем друго. Много хора зависят от мен. Имам съвсем други грижи. Но започвам да свиквам.
- Имаш ли вече успехи?
- Имам едно момче, което вече има три победи и се качи в четвърта дивизия. При нас всичко е обратното. Тръгваш от първа и стигаш до пета. Той спечели в първа, втора и трета дивизия и скоро се надявам да пробие в елита.
- Имаше и един българин при теб.
- Той се прибра, просто не издържа.
- Ти как издържа?
- Трудно. Особено трудно ми беше през 2002 година. Седял съм с часове и съм си мислил какво правя в Япония. Че моите връстници си живеят живота, а аз трябва да търпя лишения. Но много исках да успея. След това, като дойдоха резултатите, стана още по-трудно. Много хора не вярват, че в чужбина се успява двойно по-трудно. Трябва да се трудиш много, без всякаква подкрепа. Тук близките винаги могат да ти ударят едно рамо.
- Имаш две деца, на какво ги учиш?
- Че животът е тежък и трябва много да се трудиш, за да успееш.
- Готов ли си за олимпиадата в Токио догодина?
- Да, като зрител съм напълно готов. Сега остава да спечелим и максимален брой квоти, за да има какво да гледам.
- Следиш ли българския спорт?
- Доколкото мога. Не ми остава много време, за да се съсредоточа.
- Нещо да ти е направило впечатление през последните години? В твоя любим спорт - борбата?
- Да, че имаме повече успехи при жените, отколкото при мъжете. Тайбе Юсеин се представя на ниво на всяко едно състезание. Българският спорт има един сериозен проблем още от мое време. Имаме уникални спортисти, уникални таланти, но до 18 години. И когато трябва да направят скока към елитния спорт, повечето от тях приключват. Докато не намерим изход от тази ситуация, трудно може да се говори за успехи и медали. Трябва много да се работи, за да успеем да променим обстановката.