Красен Станчев: Ако 50% от дохода отиват за храна, има проблем. Но българите харчат 30%
Обективни критерии показват, че сега живеем по-добре, отколкото преди 30 години, казва икономистът
- Статистика за БВП през годините. която обявихне наскоро, показва, че през 1880 г. БВП на човек у нас е с 40% по-висок от Гърция, малко повече от Румъния и два пъти по-нисък от САЩ. След това нещата рязко се обръщат. Кога и защо започва изоставането ни, г-н Станчев?
- Изоставането започва не само в България – за всички сега бивши, а тогава бъдещи страни от СИВ, през втората половина на 40–те години. Дотогава например чехословаците са малко по- богати от австрийците, доста по-богати от немците, а България на свой ред е по-богата от съседите си. След това обаче всичките тези страни обедняват между три и седем пъти в сравнение със своите съседи и това трае до 1990 г.
- Само войните ли причиняват това, или има и други причини?
- Не, причините са унищожаването на буржоазията, включително физическо, изземването на капитал, спестявания и земя, централното планиране, индустриализацията по съветски образец, откъсването от световните пазари, демонтирането и изнасянето на предприятия – от Чехословакия, Полша и Унгария, но и от България, в СССР.
От 50-те до 1990 г. продължителността на живота във всички страни въпреки ваксините, държавното здравеопазване и изобщо медицината, остава почти непроменена. В Германия, Австрия, Гърция и т.н. тя нараства. Интересно е, че в нашите страни тя нараства след 1991 г. В икономиката това се нарича крива на Кузнец. За последните десет години животът се удължил с около пет години средно за жените и мъжете, такъв е ефектът за периода от 1950 до 1990 г. Но през 1997 г. продължителността рязко спада до равнището на 1960 г.
- Какво се случва тогава в България?
- Хиперинфлация, заплати, които са 20 долара, пенсии - 5 долара. При такъв доход животът много трудно се поддържа, добре, че хората имат спестявания и навик да правят зимнина и да се задоволяват с малко.
- И Международният валутен фонд е у нас...
- И слава богу, защото иначе нещата щяха да се влошат още повече. Преди 30 години в номинално изражение разликата със Западна Европа в доходите е около седем пъти. През целия период от 1944 до 1989 г. БВП на човек в относителен план се влошава като показател. Ще дам пример с Австрия и Гърция. През 1982 г. австрийците по този показател са 2,5 по-богати от гражданите на България, а тези на Гърция – с 45%. През 1989 г. австрийските граждани са вече 2,8 пъти, а гръцките – с 90%. През 1997 г. съотношението е 4 и 2,2 пъти.
- Ако трябва да кажем с едно изречение кога сме живели по-добре - преди 30 години или сега, какво е вашето мнение?
- Всеки може да прецени колко коли имаше тогава колко сега, как са облечени
хората преди и сега. А отговорът е - толкова повече сега, колкото по-висок е БВП и на човек, и преизчислен през покупателна способност.
- Да отидем към здравеопазването например. Преди 30 г. се водеше безплатно, а сега е платено, но се повтаря непрекъснато, че е достъпно.
- Стана вече дума за продължителността на живота, тя не се получава, защото някой иска да живее по-дълго. Независимо от коментарите за здравеопазването, независимо от хроничните дефицити на касата от 200 млн. лв. на година, независимо от добавянето на частните средства, качеството му расте през годините и очевидно дава ефект. Да, вярно е, че системата се управлява зле, но хората могат и си доплащат. Така че онова, което може да се желае, не е да се върне старото, а по-скоро да се реформира сегашното.
- А ако говорим за качество на живот като цяло, как изглеждат нещата?
- Качеството на живота се мери доста трудно. Има два индекса. Единият е на добрата за живеене страна. В последните шест години ние сме в горната третина на класацията. Аналогичен е резултатът от индекса за индивидуалната свобода, където влизат отношенията цени, стопанска свобода, отношения между половете, свободата на пътуване и други. Тук също сме в горната 1/4 от страните с относително добри показатели.
Индексът на здраве на околната среда, който се съставя от 20-ина години от Йелския университета, също показва, че България е на около 30-о място в света и на второ място в ЕС по качество на околната среда. Въпреки приказките, че не може да се диша.
- Може би отговорът, който не дават индексите, се крие в неравенството - на доходите например,
- В неравенството на доходите има много интересна промяна. Опит за сравнение преди 30 г. и сега не може да се направи.
- Защо да не може?
- Защото тогава 100 семейства живеят 49-50 пъти по-добре от останалите. Но това е 0,15% от населението и измерителите на неравенството не хващат такива малки групи.
Друго, което дава относително добра представа, е колко харчим за храна - ако е повече от половината от доходите, очевидно има проблем. Най-високи са били разходите за храна през 1989 г. и 1990 г.- 48%. След това през 1997 г., когато се стига до 51% заради хиперинфлацията. Сега разходът за храна е около 30%.
- 30% от доходи по 5000 лв. е едно, 30% от средната пенсия, около 400 лв., е друго. А пенсионерите с такива доходи са над 1 милион души.
- Да, тази голяма група хора влошава средните показатели. За много от тях това не е единственият доход, има и вътрешно семейно разпределение, и собственост. Много интересни са емигрантските пари, които финансират 330 000 средногодишни дохода през 2005 г., сега около 100 хиляди. Никаква правителствена програма не може да има такъв щедър ефект.
- Много от случилите се неща и от случващите се са резултат от управлението.
- Така е. Основният ресурс на всичко са хората, колко са способни да създават блага за себе си и за другите, това заменя всички останали ресурси.
В началото на 1991 година България постигна стабилизиране на икономиката, имаше период на спад, който продължи до средата на 1994 г, от която започва възстановяване. До края на 1995 г. нещата вървяха добре. След това настъпи най-рязкото и сурово обедняване в историята на България. То трае до средата на 1997 г.
В годините след това има само една кратка, 14-месечна рецесия, спад на икономиката и доходите - от декември 2008-а до първото тримесечие на 2010 г. Но с изключение на този кратък и сравнително лек епизод, след 1998 г. е най-продължителният период на стопански растеж, на подобряване на доходите и на околната среда.
- Къде и кой къса връзката между обективни показатели, които казват, че си по-добре сега, и продължаващото усещане за бедност?
- Причината е в посланията на политиците у нас. Ако те признаят, че сме по-добре, би било много по-трудно да убеждават хората да гласуват за тях. Ако го кажат, те стават излишни. Непрекъснато трябва да се говори за преход. Така едно време се говореше за преход към комунизма от развит социализъм. Сега по този повод може да се говори за развит преход. Защото до едно време доходите бяха много ниски, а безработицата - висока. Тези приказки за прехода са глупост, която се повтаря и от хора с титли по икономика и политология. Преходът свърши преди 20 години.
Но хората предпочитат да вярват на друго. Това донякъде ги оправдава в собствените им очи. Т.е. мислят, че някой друг не си е свършил работата и затова те не са толкова добре, колкото биха искали.