5G може да добави 8 млрд. евро към БВП за 5 г., умни градове ще има у нас от догодина (Обзор)
l Операторите искат облекчен строителен режим за новите антени, държавата готова да помогне
l Цените нямало да са по-високи от сегашните услуги
5G може да добави нови 8 млрд. евро към БВП на България за 5 години. Това показва изследване на УНСС, представено от ректора на вуза Стати Статев на конференция в София за новата технология, организирана от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В нея участваха и министърът на транспорта Росен Желязков, представители на трите телекома - А1, “Виваком” и “Теленор”, депутати от ресорната комисия, експерти.
Дигиталната икономика в България приблизително е съпоставима като дял от БВП с този на най-големите 5 пазара на Европейския съюз - съответно 6,7 срещу 6,9%, и България имала възможнoст и добри стартови позиции за развитие.
През публичния сектор най-добре ще се почувства стартът на 5G и влиянието на технологията върху социално икономическото развитие, заяви Статев. Значително ще бъде въздействието и върху селското стопанство, където технологичното развитие засега е най-ниско, както и в енергетиката и във финансовия сектор. Очакванията са до края на следващото десетилетие развитието на интернет на нещата да се оценява на около 19 трлн. долара, а изкуственият интелект и роботиката, използващи 5G, да добавят 15 трлн. долара в световната икономика. За България този принос може да е 12 млрд. долара към БВП в края на следващото десетилетие. Елетронната търговия ще прибави у нас близо 2 млрд. долара.
10% увеличение на степента на проникване на широколентовия достъп до интернет води до ръст на БВП с 0,25%, показва изследване в 22 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според същото проучване очакванията са 5G да генерира ползи в размер на 113 млрд. евро годишно до 2025 г. и да спомогне за създаването на 2,3 млн. работни места в ЕС.
През 2020 година в България ще има умни градове с изградени мобилни мрежи от пето поколение. Това заяви министърът на транспорта Росен Желязков по време на конференцията.
“Държавата в лицето на правителството и на регулатора биха могли да стимулират развитието и разгръщането на мрежите. Инвестициите не могат да бъдат други освен пазарно ориентирани и за да може да се стимулира потреблението. Поради това се мисли за мерки като
намаляване на
първоначалните и
годишните такси,
които се събират за използването на спектъра”, каза Росен Желязков. Той добави, че в най-скоро време Министерският съвет ще направи промяна в тарифата на тези такси и те ще бъдат намалени.
В момента режимът на изграждане на мобилна станция е приравнен към изискванията за водно-електрическа централа, посочи министърът. Според него тези процедури трябва да бъдат облекчени, но при спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Ще намалим административната тежест, но ще засилим здравния контрол, обясни той. Министърът добави, че мерките по отношение на тарифирането на спектъра и намаляването на административната тежест, при запазването на всички съображения, които гарантират безопасността и здравето, трябва да бъдат комплексно разглеждани и да работят в система.
Министър Желязков бе категоричен, че киберсигурността е един от най-важните аспекти на новата технология. Тази инфраструктура е свързана с множество услуги като електроснабдяване, здравеопазване и други, обясни той.
КРС е готова да предостави честотите, каза шефът на регулатора Иван Димитров. Това се очаква да се случи в средата на следващата година.
Оборудването за 5G струва близо 4 пъти повече от сегашните технологии, заяви Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на “Виваком”. Той припомни, че при стартирането на GSM мрежите у нас цената на телефоните е била 700-800 лв., а месечната сметка - около 100 лв., и то само за разговори. Сега средната сметка е паднала на 10-15 лв., а телефон от среден клас е 200-300 лв.
За абонаментен план с неограничени разговори и интернет се плащали 40-50 лв. Поради това Добрев
не очаква цените
за 5G да са
по-високи от
сегашните
Строителните режими трябва да се облекчат, за да се развие бързо новата технология, каза Джейсън Кинг - главен изпълнителен директор на “Теленор”. Той посочи, че 5G ще даде тласък на цялата икономика.
Технологията ще ни даде много нови възможности, каза Тодор Ташев - главен технически директор на “А1 България”. По-ефективно ще се използват честотите, което ще даде възможности за нови услуги и развитие на интернет на нещата.
Изследвания показват, че мобилните телефони не са опасни за здравето
Мобилните технологии не създават опасност от електромагнитна радиация и от ракови заболявания, това заяви проф. Коста Костов, специалист по белодробни заболявания, по време на конференцията. Той обясни, че радиацията може да бъде йонизираща и нейонизираща. Първият вид е тази, която може да причини увреждания на ДНК-то. Електромагнитните полета са в сферата на нейонизиращата радиация, която е твърде слаба, за да предизвиква разкъсване на химическите връзки и те не предизвикват онкологични заболявания, нито са опасни за здравето, заяви Костов.
Изискванията към нивото на излъчванията от антените за мобилните мрежи
в България са поне 10
пъти по-строги, а при
някои показатели и
до 100 пъти, в
сравнение с тези в ЕС
Традиционните антени в момента имат константно поле, докато в бъдещето на 5G ще имат ветрилообразен характер, което представлява снопове с различна мощност, което създава значително по-малко опасност за здравето, обясни още проф. Костов.
Той отрече твърденията, че новата 5G мрежа е по-опасна за здравето от традиционните клетъчни технологии, заради по-високата си мощност и по-високия енергиен радиационен потенциал.
Проф. Костов посочи, че не са верните митовете, че 5G технологията е по-мощна и затова по-опасна от традиционните клетъчни технологии, с по-висок енергиен радиационен потенциал, който застрашава здравето на човека, че уврежда клетъчната ДНК и води до рак и че предизвиква оксидативен стрес, с преждевременно остаряване, промени в клетъчния метаболизъм, с вредни последствия за здравето.
Все още няма клинични изследвания, които да доказват, че 5G крие по-голям риск от сегашните технологии, това посочи онкологът доцент Наталия Чилингирова. Според нея използването на мобилен телефон не води до по-голям риск, нито е доказана връзка между възникване на онкологично заболяване и телефоните.Тя обясни, че на мобилните телефони се приписват повече вреди, отколкото те в действителност причиняват, и добави, че
електромагнитните полета
нямат по-голяма вреда
за човешкият организъм,
отколкото кафето,
тъй като кофеинът и електромагнитните полета са в една група.
Термалният ефект е единственият известен досега, който предизвикват електромагнитните вълни. Твърденията, че е наличен и атермален ефект, който вреди върху здравето при спазване на установените прагови нива, не се потвърждават от научните данни.
Излъчванията от телефоните и мобилните мрежи не представляват риск за човешкото здраве, с такова заключение е излязла през август тази година Световната здравна организация.
В момента се провежда международно изследване дали има риск за здравето от употребата на мобилен телефон, допълни още Чилингирова. То ще обхваща над 300 000 души. Първите резултати показват, че прекомерната им употреба може да доведе до главоболие. В момента научните данни не потвърждават пряка връзка между телефоните и заболяванията.