Лидия Шулева: Държава, която иска да запази младите, трябва да показва вдъхновяващите примери на успех
Още акценти от интервюто с експерта икономист:
Да дадем признание на предприемачите, които успяха въпреки много негативни неща, които се случват. 74% от хората казват - новините са негативни. Въпросът е къде са позитивните
Защо предното стъкло на автомобила е огромно, а огледалото за задно виждане - малко? Защото трябва да гледаме напред!
Нашето поколение изнесе прехода, но увлечено в желанието си да намери пътя в променените условия, не можа да формулира новите ценности
Държавата не трябва да наказва осигурените за втора пенсия
- Г-жо Шулева, от 1 юли 2020 г. минималната пенсия става 250 лв. За трети път тя се вдига с повече от предвиденото, но не трябва ли по-сериозна актуализация и на другите пенсии, които обричат възрастните българи на мизерия?
- Да, повишаването само на минималната пенсия създава сериозни диспропорции. Хора, които са внасяли по-високи осигурителни вноски от тези с минимални пенсии, ще получават приблизително еднакви на техните пенсии. Това определено не е справедливо и безспорно е необходимо по-висока актуализация на останалите пенсии.
- И вие като бивш вицепремиер и социален министър предупредихте, че първите пенсионери с втора пенсия сумарно може да получат по-малко, отколкото, ако получаваха пенсия само от НОИ. Не закъсня ли държавата с регулирането на изплащането на втората пенсия?
- Проблемът не е в уреждане на начина на изплащане на втората пенсия. Предложеният законопроект доста добре урежда начините и формите на изплащане на пенсиите от втория стълб. Проблемът е свързан с т.нар. коефициент на редукция, с който се намалява пенсията, която НОИ ще изплаща. Към настоящия момент държавата добавя 33% субсидия към фонд “Пенсии” на НОИ, за да могат да бъдат плащани пенсиите. Така държавата се явява осигурител. Коефициентът на редукция обаче е изчислен, без да се вземе този принос, и това сериозно намалява пенсията, която ще получават хората от НОИ. На практика субсидия от 33% ще получават само тези, родени преди 1960 г., което поставя родените след тази дата в неравностойно положение. Това е особено критично за хората с най-ниски пенсии и е възможно те да получат по-малко, отколкото, ако се бяха осигурявали само в НОИ. Смятам, че
има достатъчно време
тази явна несправедливост
да бъде коригирана
от правителството
- Стоите зад инициативата “За да успеем в България” - каква е целта ѝ?
- Много често си задаваме въпроса кои са добрите примери, успешните модели на поведение и на просперитет, които искаме да покажем на нашите деца. Ако се огледаме в публичното пространство - трудно ще намерим такива примери на успех, които да мотивират младото поколение да търси възможности за реализация в България. Напротив, цялото ни общество се е фокусирало върху идеята да покажем колко сме неуспешни, неспособни, последни във всичко, което мотивира младите да напускат държавата. Това е в известна степен самоубийствено поведение, за което трябва да си дадем сметка и да се замислим има ли наистина реални факти, които показват обратното твърдение.
- Как ще се промени мисленето на хората?
- Оказа се, че в редките случаи, в които се появяват вдъхновяващи примери на успеха, те са анонимни. Телевизиите показват как инвеститор е открил завод в даден град, но няма никакви подробности за него - кой е, какъв е заводът, колко души ще работят в него... Това е информация, която касае всички българи и която се оказва недостъпна за цялото ни общество. Недостъпна поради криворазбрано тълкуване на медийния закон, който не прави особено добра разлика какво е информация и какво - реклама. Позовавайки се на този закон, че всяко споменаване на компания, независимо по какъв повод, е скрита реклама, нашето общество е лишено от информация за всичко, което се случва. Ще дам един пример - “Тракия икономическа зона”. За последните 20 г. в индустриалната зона около Пловдив са се създали 180 нови предприятия, инвестициите са за над 2 млрд. лв. и са открити 30 хил. работни места. Това е изключително впечатляващ успех. Но ако направим анкета, ще установим, че за него никой нищо не е чувал. Хората не знаят имената на тези фабрики, не знаят какво произвеждат, какви възможности има в тях.
- Не съм съгласна, че само медиите са виновни да няма такава информация. Може би и самите предприятия не успяват да се промотират както трябва?
- Не казвам, че медиите са виновни, не го приемайте като упрек. Казвам, че медиите спазват закона и в това е проблемът. Защото, когато става въпрос за реклама - истинска продуктова реклама, тогава е нормално бизнесът да плаща, за да се рекламира. Но чл. 41 на конституцията казва, че всички български граждани имат право на информация. И няма как да задължим бизнеса да плаща, за да се информират гражданите. Тълкуването на медийния закон забранява даването на такъв тип информация, защото се счита, че това е реклама. Затова във фокуса на нашата инициатива е да поставим въпроса и да стартира законодателна инициатива, която да доведе до промяна в медийния закон. В него трябва да се диференцира какво е това информация и какво продуктова реклама. За да може, когато става въпрос наистина за информация, тя да бъде доставена до гражданите. Сега законът се тълкува, той не е достатъчно императивен и ясен.
- Как ще определяте със закон една частна медия какво да отразява?
- Не става въпрос за намеса - когато става въпрос за информация, тя не може да е анонимна. Например в новините се съобщава, че премиерът открива завод, но не се съобщава името на завода. Това не е продуктова реклама, а информация, от която обаче гражданите са лишени.
- Но границата е много тънка...
- Тя достатъчно ясно е дефинирана и в указанията на СЕМ. Те твърдят, че за последните 6 г., откакто указанията са в сила, нямат нито една глоба. Но този законодателен проблем съществува и трябва да работим заедно, за да бъде решен. Да няма правни основания гражданите да бъдат лишавани от информация. Затова и в понеделник събираме всички заинтересовани на кръгла маса по темата.
По наша поръчка агенция “Тренд” направи представително проучване за нагласите на българите към развитието на икономиката. 63% от хората искат да научават повече за успешни български предприятия и предприемачи. 59% изразяват неодобрение, че в медиите не се споменават имената на успешни компании. А за 74% негативните новини преобладават и това не им харесва. Има и други данни - на въпрос какви български продукти познават, 20% анкетираните посочват кисело мляко, 14% - българското розово масло, и 7% - саламуреното сирене. Тоест
в съзнанието на хората
ние не сме в ХХI, а в ХIХ в.
- киселото мляко,
мускалите на Бай Ганьо
и сиренето са основните продукти, с които българинът свързва производството у нас. А в ХХI век българската икономика има много сериозни постижения, включително в световен мащаб. Неща, които заемат голям дял от световното производство и нито един от анкетираните не е чувал за това, защото няма информация. Не търся вина, а казвам каква е ситуацията. Затова ние сме се обединили, включително една голяма част от представителния бизнес. Инициатор е Германо-българската търговско индустриална камара, но е подкрепена от Асоциацията на индустриалния капитал, БСК, Търговската палата, от почти всички чуждестранни камари. Всички подкрепят идеята, че трябва да има повече по-добри новини за икономиката ни, за да могат хората да разберат какво се случва. Няма откъде, ако не е през медиите.
Да не говорим за корпоративната социална отговорност - тя също е анонимна. Това е работа на фирмите в полза на обществото, но когато трябва да се даде информация за това, пак е анонимно.
- Наистина ли смятате, че само липсата на информация за добрия български пример е основната причина младите да търсят реализация в чужбина?
- Те трябва да имат пример. Дали младите хора са виждали съвременно и модерно предприятие? Или още сме в представите от миналия век, че газим до колене в масло и в стружки? Приоритет в политиката на всяка държава, която иска да запази младото поколение, трябва да е да представи на първо място вдъхновяващите примери на успеха.
- А защо не се случва у нас?
- Много са факторите. Може би и като манталитет, и като народопсихология ние сме повече радетели на негативното, на неглижиране на успеха. Отново ще дам пример - бях на среща с млади хора, завършили в чужбина, но върнали се да работят в България. И ги попитах каква разлика намират. Едно нещо от отговорите им ме впечатли силно:
“В чужбина за
успеха
се получава
признание, а
в България за успеха се
получава подозрение”
Това е много демотивиращо за много млади хора.
- Може би защото през годините на прехода имаме много примери на успели бизнесмени по съмнителен начин. Примери как се прокарват лобистки закони в парламента, променят се текстове заради един или друг...
- Така е, има много примери за съмнителен бизнес, за съмнителен успех. Но ние дълги години поставяме акцента единствено и само върху това и не сме направили нищо, за да покажем другата страна - имаме безкрайно много примери за успех, който е благодарение на качествата на хората, на тяхната предприемчивост, иновативност. Български производители на велосипеди държат огромни проценти от продажбите в целия свят - кой знае за това? В България се произвеждат автомобилните стъкла за всички най-висок клас марки коли. Никой не знае за това. Затова целта ни е да се опитаме да обърнем нагласите и да поставим фокус и върху положителните неща, които се случват. Да дадем признанието на тези предприемачи, които успяха въпреки много негативни неща, които се случват. Важно е да се дават примери, които наистина да вдъхновяват младите хора, че в България освен лоши неща се случват и хубави. 74% от хората казват - новините са негативни. Въпросът е къде са позитивните, къде са примерите на успеха.
- А не смятате ли, че българинът като цяло е прекалено беден, мисли първо за оцеляването си и това го потиска? Начело сме в повечето европейски класации по нещастност.
- Така е, но ако искаме да станем по-щастливи и по-успешни, трябва да мислим как да го направим. В същото време всички тези хора, които успяват - това да не би да е от некадърност, от неумения или бедност? Не, напротив - всичко това е благодарение на предприемчивост. Ако гледаме само лошото и само назад, няма как да се случи.
- Къде е властта във вашата схема? Не е ли правителството това, което трябва да създаде условия за младите, за да останат да работят и живеят тук?
- На първо място ролята на властта е в промяната на закона, за който споменах. Все пак това ще помогне.
На второ място - правителството има достатъчно механизми, включително и с програмите на ЕС, да даде приоритет на успешните примери, които могат да покажат път за развитие. Защото ние нали това искаме - да успяваме, да не бъдем последни. В целия свят се говори за ролеви модели, за хора и бизнеси, на които се подражава, защото те са намерили верния път към успеха. Значи трябва да се замислим и ние да ги показваме. Трябва да се променят нагласите. Даваме си сметка, че това не е проект за един ден, за едно проучване, за един закон. Това е дългосрочна инициатива. Не случайно искаме да обединим бизнес, медии, обществото.
- Често чуваме обаче упреци за лоша бизнес среда в България, за бягство на чужди инвеститори. Негативни са тенденциите за правене на бизнес у нас, затова ви питам пак къде е ролята на правителството?
- Правителството има много какво да направи, но това патерналистично отношение на българина към държавата: Държавата трябва да направи това или онова, трябва да спре. Какво значи държавата? Това сме всички ние. Да, правителството има своите отговорности - не искам да влизам в детайли. Мога да кажа много неща какво трябва да се направи за инвестиционния и за бизнес климата. Но нека да се огледаме - въпреки неблагоприятните условия, трудния преход, финансовите кризи и многото негативни неща, които са се случили, колко много българи успяват в нашата държава. Ние сме им длъжници именно с това признание, което не им даваме. Не ги показваме като положителния пример за нашите деца.
Ето, “24 часа” има няколко кампании и това, което правите, заслужава признание. Но това не е достатъчно, трябва много повече да се говори за добрите примери. Това трябва да бъде последвано от много други медии, за да можем заедно да променяме съзнанието на хората. За да можем макар и с малко да допринесем за промяна на нагласите, за обръщане на тренда.
Нека направя и друга аналогия - замислете се защо предното стъкло на колите е огромно, а огледалото за задно виждане е в пъти по-малко? Защото трябва да гледаме напред. А ние сме се вторачили в това огледало за гледане назад и само в него гледаме.
- Като говорите за огледалото за задно виждане - навършиха се 30 г. от началото на демократичните промени, каква е вашата оценка за прехода?
- Труден преход. Моето поколение е едно от тези, които изнесоха прехода. От една тоталитарна система изведнъж влязохме в пазарна икономика - неща, които нито си учил, нито знаеш как се правят. Цялата наша енергия беше фокусирана върху това да оцелеем в новите условия и да намерим път за развитие.
- Сама говорите за оцеляване, как тогава искате да се гледа позитивно?
- В крайна сметка много хора успяха и това е позитивно гледане. Говоря за оцеляване, но и за път за развитие. Защото в една такава абсолютно нова среда първата ти грижа е да оцелееш в новите условия. Но увлечено в желанието си да намери пътя в новите условия, именно нашето поколение пропусна или не обърна достатъчно внимание на един изключително важен въпрос - с прехода се отмениха всички ценности, които бяха валидни в предишния режим. На тяхно място обаче ние не можахме да формулираме новите ценности. За мен това е огромен проблем, който ни нанася една от най-големите вреди в днешно време. Защото празно пространство не остава. Ние не успяхме да направим необходимия разговор за ценностите и там се намеси чалгата, намеси се една друга култура, която завладя свободната територия на липсващите базови ценности. И сега, като говорим за 30-годишния преход, това е ключов въпрос. Ако искаме да се превърнем в модерна държава, това трябва да е приоритетът ни за следващите години.
Визитка
Родена на 23 декември 1956 г. във Велинград
Завършила е Техническия университет в София със специалност инженер по електроника, има магистърска степен по финанси от УНСС. Има пет специализации в чужбина, между които Harvard Kennedy School, САЩ
В началото на 1990-те основава консултантска компания “Бизнес Интелект”. От 1996 до 2001 г. е изп. директор на “Албена инвест холдинг”
Вицепремиер в кабинета “Сакскобургготски”, министър на труда и социалната политика и на икономиката. За постиженията си в социалната сфера е удостоена със Световната награда на ООН за принос към достигане на Целите на хилядолетието за развитие
От 2005 до 2009г. е депутат в 40-ото НС, евронаблюдател и евродепутат
Днес се занимава с консултации по инвестиционни проекти, работи като бизнес треньор, ментор и коуч