Манолова прелъстяваше сърдитите десни и пускаше нишани към навъсената партия баба - за тази авантюра ще плати висока цена
Със социалния антрополог Харалан Александров разговаря Мила Гешакова:
- Нормализация на политическото - това ли е големият ефект от този местен вот, г-н Александров?
- Да, можем да говорим за нормализация, доколкото тези избори реанимираха БСП и тъй наречената градска десница, която продължава да търси своята политическа идентичност и представителство. Въпреки убедителната победа на ГЕРБ политическата карта на страната стана малко по-пъстра. За мен е по-важно, че тези избори откроиха задълбочаващото се социално, културно и ценностно разслоение в страната. Населението на България не представлява хомогенна маса, а агломерация от разнородни общности, които обитават паралелни светове. Те съществуват и функционират по много различна и често противоречива логика, комуникирайки трудно помежду си. Политическото им поведение и мотивация също са различни, както стана ясно от тези избори. Обикновено описваме тази разноликост като дезинтеграция и фрагментация, но аз предпочитам да я видя като нарастваща диференциация, което е малко по-оптимистичен прочит.
- Имате предвид оцеляващите и бедните ли?
- Да, в единия край на спектъра са хората в бедните затворени общности, чиито житейски избори са свързвани с оцеляване, тъй като зависимостите там са много дълбоки. Не твърдя, че техният вот е непременно корпоративен или купен, но е подвластен на много ограничения и в този смисъл не е истински свободен.
- Кои общности са в противоположния край?
- В другия край е късномодерната, образована, просперираща и все по-претенциозна общност на възходящата средна класа в големите градове. Начело, разбира се, е София, където тази класа даде ясна заявка, че статуквото не я устройва. Не я устройва до степен
да подкрепи ярък
представител на
това статукво като
Мая Манолова,
само и само за да прекатури каруцата на властта. По средата между едните и другите е голямата маса от предпазливи, разумни и работливи хора, които избраха да подкрепят сегашното управение, оценявайки трезво неговите предимства и недостатъци. Те също изпратиха послание, че искат промяна, но по-скоро еволюционна, отколкото революционна.
Тези хора не са
нито зависими,
нито безкритични,
нито са упоени от правителствената пропаганда; те просто избират на този етап да не рискуват, като се предоверят на незрялата опозиция. Предпочитат отново да дадат шанс на ГЕРБ, но с ясен предупредителен сигнал, че очакват да излезе на ново, по-виско ниво на функциониране, че такава промяна е наложителна и доста закъсняла, и че търпението започва да се изчерпва. Надявам се, че ръководството на ГЕРБ е разчело правилно тези послания и ще се постарае да отговори на очакванията. В противен случай рискува да загуби следващите избори. Така работи демокрацията и добрата новина е, че тя работи безотказно и в България, независимо колко хора избират да се възползват от правата, която тя им дава.
- Някои анализатори отдават резултатите на купен вот.
- Със сигурност има купен вот, но той не е определящ.
Опитите да бъдат
обяснени резултатите с
конспирации и изборни
манипулации са обида
за интелигентността
на нацията
Нормално е загубилите да обезценяват победата на своите опоненти, но нека поне не обезценяват собствения си електорат. Все пак този електорат оцени техните усилия и скромния прогрес, който отбелязаха през последите години, и ги подкрепи. БСП получава шанс да управлява няколко големи града, а в София “ Демократична България” спечели изборите в някои от най-важните райони, всеки с население колкото средно голям окръжен град. Това е значителен успех предвид идейното и организационно състояние на опозиционните партии, и се дължи на добрата воля на техните избиратели. Гражданите ги изпращат на нещо като поправителен – ако се справят на това ниво на управление, със сигурност ще бъдат подобаващо оценени и възнаградени на следващите избори.
- Един социолог обобщи битката в София така: ГЕРБ нямаше да спечели, ако не беше Фандъкова. Какво обаче постигна Мая Манолова?
- Съгласен съм, че
Фандъкова спечели
София за ГЕРБ в
много тежка битка
Що се отнася до Манолова, тя постигна възможния максимум, като събра подкрепа, значително надхвърляща тази за БСП. Нещо повече, въпреки отявлено партийната си биография тя успя да привлече подкрепа – макар и тайна и засрамена – от заклети противници на БСП. Тя постигна всичко това в много сложна и нестабилна политическа среда, като през цялото време се движеше по тънък ръб. От една страна, прелъстяваше успешно сърдитите десни избиратели, а от друга, пускаше нишани към навъсената и спаружена партия майка, или по-скоро баба, която лесно разлюбва своите разпътни чеда и свирепо им отмъщава. В крайна сметка успя да разцепи вота на градската десница и да скъси дистанцията с Фандъкова до 20 000 гласа, което си е забележително постижение.
- Постижение, но на каква цена?
- Според мен Манолова плати висока цена за тази авантюра. Напусна уютния образ на Майка Тереза – добрата омбудсманка, която се грижи за бедните и онеправданите и която всички обичат – и влезе в ролята на Жана д’Арк, която самоотвержено повежда освободителна армия по заръка на ангелите, които й се явяват в мигове на мистично озарение.
На изборите се видя,
че българите са
разнородни общности,
които обитават
паралелни светове
Не зная точно кои ангели шепнат в ухото на Манолова, но тя смело върви по пътя на войната, който, както знаем от историята, завършва или с триумф, или с клада. Слава Богу, живеем в цивилизовани времена, в които
загубилите лидери вече
не ги горим на клада,
а само ги анализираме
- Съдейки по резултата на Фандъкова, не мислите ли, че столичани не дооцениха свършеното от нея за три мандата?
- Това е парадоксът на развитието. Колкото повече се развива една общност, в случая един град, толкова по-взискателни стават неговите жители. София е процъфтяващ град, който предлага все по-голям избор, включително на възможности и идеи за развитие, и тъкмо по тази причина столичани могат да си позволят лукса да експериментират и да търсят алтернативи на сегашното управление.
За хората в малките
провинциални градове
ние изглеждаме като
разглезени, капризни
и вечно недоволни хора, които получават незаслужено голям дял от благата на страната и не могат да оценят тази привилегия. Но тази невротична неудовлетвореност е типична за трескавата, съревнователна и нарцистична култура на късномодерните урбанизирани общества, към които се числи и София, за разлика от останалата част на страната. На второ място, симпатиите към Фандъкова отстъпиха пред желанието на мнозина да накажат ГЕРБ, което беше умело подклаждано от кампанията на опозицията. Истината е, че в София ГЕРБ се оказа в кръгова отбрана и победи благодарение на свръхмобилизацията пред реалната заплаха от загуба.
- ГЕРБ загуби половин София, слушаме от няколко седмици. Какъв е всъщност вашият прочит на резултата на ГЕРБ в столицата?
- В мащаба на София резултатите изглеждат като загуба, но в мащаба на страната по-скоро като отместване – ГЕРБ отстъпва в София, но засилва позициите си в малките общини и в дълбоката провинция. ГЕРБ си остава все така голям, дебел и силен, но постепенно се превръща в народна партия и губи подкрепата на високата средна класа, която е двигателят на развитието и задава дневния ред на цялото общество. Иначе казано, проблемът на ГЕРБ е, че обществото се развива по-бързо, отколкото самата партия, която вече не може да отговори на очакванията на най-активните и прогресивни прослойки. Това е най-видимо в София, където ГЕРБ пропусна да забележи културните и ценностни развития сред младите поколения – онези, които гласуваха за Борис Бонев по идентичностни причини. Тъй че разломът е не само културен, но и поколенчески и той предсказуемо ще се задълбочава, ако партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО – не вземат спешни мерки. Бих ги посъветвал да изследват задълбочено развитията в големите градове, вместо да си мерят броя на кметовете и съветниците в селските общини.
- ГЕРБ загуби там, където няма ярки личности, е сред основните изводи от този местен вот. Има ли кадрова криза в ГЕРБ?
- Има, разбира се, но това важи не само за ГЕРБ. Кадровата криза е повсеместна, квалифицираните работници и служители са най-големият дифицит на българската икономика. Ако преди кандидатстващите за работа се съревноваваха за ограничени работни места, сега се стигна дотам работодателите да се съревновават и да наддават за качествени служители.
Наемният труд никога
не е бил в толкова силна
позиция спрямо капитала,
казано на езика на добрия стар марксизъм. Разбира се, това се дължи на отворения пазар на труда – още една от благините на ЕС, която сме склонни да подценяваме.
Обратната страна на тази привилегия е хроничният недостиг на кадри. В момента той е особено осезаем, тъй като българските организации в бизнеса, администрацията, образованието и прочее остро се нуждаят от обновление. Има две допълващи се стратегии за изход от тази криза – едната е да бъдат привлечени млади българи, които учат или работят извън страната, а другата е засегнатите организации, в това число и партиите, да започнат сами да обучават необходимите им кадри.
- Какво всъщност казаха хората с вота си на тези избори?
- Общо взето казаха: Оставяме контролния пакет във властта на ГЕРБ, защото се справят нелошо, но настояваме да се включат и нови акционери с нови управленски идеи, за да можем да ги огледаме добре, да преценим качествата им на дело, а не само на думи, и евентуално да увеличим техния дял в предприятието на следващите избори. Това е предпазлива и интелигентна стратегия за постигане на градивна промяна, която разчита на еволюционно развитие, а не на революционен обрат – нацията оказва морален натиск върху политическата класа, без да я детронира. Тази колективна стратегия издава по-голяма зрялост на българските избиратели, които неведнъж се подлъгаха от популистки обещания и подкрепиха самозвани спасители, след което платиха висока цена за наивността си. За да проработи тази стратегия обаче, е небходимо и другата страна, тоест политическата класа, да прояви зрялост и смирение и да реагира интелигентно на това предизвикателство. Предстои да видим дали ще го направи.
- Преди дни отбелязахме 30-ия 10 ноември. Според вас успяхме ли да създадем вътрешно солидарна общност за тези три десетилетия от промените?
- Общността не се създава, а се самопоражда. Самопораждането на солидарна общност у нас протича бавно и мъчително, защото се натъква на
яростна съпротива от
страна на онези, които
имат интерес обществото
ни да остане бедно,
разединено и озлобено Проваленият комунистически експеримент доказа, че вътрешно солидарна общността не може да бъде създадена чрез политическо инженерство, тя може да възникне единствено в резултат на сложна вътрешна еволюция. Общността обаче може да бъде разрушена и осакатена и точно това се опитват да правят в продължение на 30 години сенчестите кукловоди на прехода – деградиралите наследници на репресивния апарат на комунистическата диктатура. Добрата новина е, че тези посредствени злодеи, които преди 30 години заграбиха ресурсите на страната, криминализираха обществото и опропастиха живота на цяло поколение, постепенно губят позиции и влияние. И то не защото някой им се противопоставя, а защото не разбират как функционират свободните общества.
В школите на КГБ са ги
подготвяли да управлявят
тоталитарен мравуняк
от пречупени и уплашени жертви, а не общество от свободни хора. Затова ги привличат конспиративните теории, катастрофичните сценарии, тайните общества и задкулисните интриги – просто не могат да си представят какво означава да си свободен човек, да си автор на живота си.
Ако си дадем сметка колко дълбоки са опустошенията на тоталитаризма, ще оценим какъв прогрес сме постигнали за тези 30 години – на практика ние живеем в напълно различно общество, възродило се от руините на най-страшния социален експеримент в историята.
Живеем в режим на ускорено, макар и неравномерно развитие и разполагаме с несравнимо повече свобода и възможности от предишните поколения, включително със свободата да отречем и отхвърлим този дар.
Визитка
Харалан Александров е роден през 1967 г. в София
Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски"
Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания
Преподавател е в НБУ