Ели Христова: Мъжете станаха по-добри бащи, но някои се готвят за развод с години
Успелите жени по-лесно се решават да разтрогнат брака, казва адвокатката по граждански дела
- Адвокат Христова, по данни на социалното министерство бракът на българите издържа средно 15 г. и 9 месеца. Защо най-често се развеждат хората - заради пари, изневери или нещо друго?
- По-младите се развеждат най-вече по причини, свързани с емоциите - с изневери, неуспехи в професионалната реализация или затова, че в един момент не могат да се понасят физически.
Някои не са съумели да почувстват комфорт един с друг, макар че преди брака с години са живели като приятели. В по-значима възраст разводите в повечето случаи са свързани с материалната страна. Например, когато съпруг/а има деца от предишен брак и възникне въпросът - ако един от нас пръв си отиде от тоя свят, защо децата да бъдат ощетени и да делят имущество с други.
Често по-възрастни жени отиват в чужбина да гледат немощни хора, да чистят и пр. и това става повод за раздори и развод. Имала съм случаи, когато решението на единия да емигрира води до истински разрив в семейството. Хората се отдалечават, явно общуването по скайп, уотсап и т.н. не е достатъчно. Когато партньорът се върне, все едно другият вижда чужд човек, когото не разбира и дори не понася. Да не говорим за по-обикновените случаи, когато има ревност или се създават паралелни връзки.
Напоследък често от брака си искат да се освободят и жени, които успяват да се реализират в работата си значително по-добре, децата им са поотраснали и с образование. Тези съпруги вече се чувстват дотолкова изчерпани емоционално, че не искат да продължат да “слугуват” на човек, когото вече не търпят.
- В тези случаи ли се използва формулировката “несходство в характерите”?
- Несходството в характерите може да възникне във всеки етап от живота, въпросът е дали може да бъде преодоляно. Няма човек, който да не се променя, и затова често двойките са изправени пред трудни ситуации, в които не се разбират по дребни въпроси.
- Какви например, може ли да се скарат за пастата за зъби?
- За всичко може да се скарат. Дори обичайни неща като шегите вкъщи може да не се приемат вече по нормален начин. Да има нужда човек да обяснява какво иска да каже с шегата или с жеста си. Променяйки се, хората трябва да полагат усилия да запазят отношенията си. Не може единият непрекъснато да се развива напред, а другият да стои на една позиция. Трябва партньорът с по-голяма успеваемост да съдейства на другия да изпита някакво удовлетворение. За съжаление, много често, подтиквани от трети лица, хората бързо решават да приключат брака си, без да си дават сметка, че е възможно пак да настъпи разбирателство.
- Мъжете или жените се решават по-лесно на развод?
- Жените, при тях много бързо настъпва емоционалното разочарование. Мъжете биха опитали по пътя на логиката да преодолеят ситуацията. А жените често се поддават на емоциите и казват: “Край, ставам и си тръгвам”. Майките и сестрите им смятат, че ще ги “защитят”, ако им съдействат моментално да приключат всякакви отношения с мъжа си. Първоначалната реакция почти никога не е рационална, а като се подхожда така към развода, загубата е много сериозна.
- Кой е най-бързият развод у нас и колко пари трябва да си приготви човек за него?
- Най-бързият е разводът по взаимно съгласие. Има голямо значение и къде ще се гледа делото - дали в София, или в по-малък град. Не е тайна, че Софийският районен съд е изключително натоварен. Съставите, които гледат делата за развод, имат и много други, свързани със семейството, с издръжки и пр. Затова в София може делото да отнеме повече време. Средно за развод по взаимно съгласие са нужни по 3-4 месеца.
Минималната тарифа при прекратяване на брак по взаимно съгласие е 400 лв., а с искова молба - 600 лв. Има и други разходи - държавна такса, възнаграждения за вещи лица и др., така че финансовата страна е различна.
- Може ли човек да се разведе, без да се яви в съда - само чрез адвоката си или с документи, пратени по пощата?
- Преди години имаше случаи на много сериозни злоупотреби - биваха развеждани лица, без да имат представа, че се води дело. Съдът вече е изключително внимателен. Задължително се прави проверка с личната карта, че не се е явил някой друг.
Когато делото е по исков ред (по желание на един от съпрузите бел. ред.), ищецът задължително трябва да се яви, но ответникът не е длъжен. Често обаче съдът указва на страните да се явят лично. Особено когато става въпрос за контакта с децата и родителските права. Брачните дела са специфични с това, че при тях до голяма степен свидетелските показания имат значение, за да се вземе съдебно решение. Не може много да се разчита на някои класически доказателства, които биха се използвали по другите дела, например на документи. Явяването има голямо значение, когато един обвинява друг за психични проблеми, неуравновесено поведение, агресивност. Съдът е опитен и може да разбере кога някой го лъже.
- Но въпреки това вероятно се ползват непозволени хватки - лъжливи обвинения, кошаревски свидетели...
- Имах случай, когато срещу мен свидетел си позволи да излъже, но за късмет, ставаше въпрос за период, за който имаше писмени доказателства, че казаното от свидетеля не е вярно. Но това са редки случаи, често се получава “моята дума срещу твоята”.
По отношение на доказателствата стана модерно да се използва процедурата по Закона за защита от домашно насилие, предвидена по принцип да защити жертвите. Много пъти, когато човек няма доказателство срещу своя съпруг/а за брачни провинения, се стреми да ги създаде. Пускат се жалби, които се основават на абсолютно неверни обстоятелства.
Хората са изключително изобретателни. Някои се подготвят за развода години преди това. Решават да променят документално така нещата, че да покажат влошаване на имущественото състояние, защото от него зависи каква издръжка ще бъде присъдена.
Например довчера човекът е получавал 3000 лв. заплата, а на делото представя документ, че вече е на минималната. Или пък се освобождава от участие във фирми, прехвърля имотите си на роднини и т.н. Целта е да не плаща по-висока издръжка.
- Но нали децата на тези хора са тяхна плът и кръв, защо става така?
- Все още предимно мъже смятат, че като дават издръжка, всъщност издържат жена си. Това е голяма заблуда. Казват - как да съм сигурен, че парите, които давам, няма тя да изхарчи за себе си? Вероятно има и такива жени, но обикновено не е така. В повечето случаи издръжката, която бащите дават, е недостатъчна за нормалния живот на детето.
По закон минималната издръжка е 1/4 от минималната работна заплата за страната. Има правила как се определя. Например, че този, който я иска, трябва да има нужда от нея. А този, който я дължи, да има възможност да я даде. Търси се баланс, преценяват се и други неща - възрастта на детето, здравето му и т.н.
- Има ли равнопоставеност, или често се дава предимство на майките, тъй като се смята, че те по-добре биха се грижили за децата след развода?
- Много пъти съдът вече присъжда родителските права на бащата. Преценява се кой какъв родител е. Над 10 г. децата имат правото да кажат при кого предпочитат да живеят. Но все пак като че ли има тенденция в обществото, че обикновено мъжете са тези, които искат да се отърват от брака и да започнат на чисто. Понякога желанието им за родителските права е по-скоро война със съпругата. Но не бива да се абсолютизира. Забелязвам, че в последните години мъжете все повече проявяват родителски качества. В моето детство беше едва ли не срамота бащата да те заведе на детска градина или някъде другаде. Сега, слава богу, подобни странни представи не битуват. Близостта на бащите с децата е истинска, те вече изключително емоционално участват в живота на своите деца. А преди се считаше, че повече трябва да са свързани със строгото възпитание и осигуряването на средства.
- Т.е. мъжете са станали по-добри бащи?
- Да, поне в последните 10-ина години мъжете имат истинско желание да участват в ежедневието на децата си. Това дава на синовете и дъщерите им изключителна духовна сила да се справят в живота. Когато знаеш, че си обичан, че има човек, който мисли за тебе и ти си значим за него, ставаш по-значим и в собствените си очи. Това е впечатлението ми от случаите в моята практика. Жалкото е, когато борбата за родителските права не е реално за децата, а за възможност на съпруга/та да се меси в живота на бившия си партньор, да създава затруднения, да го наказва, а защо не и за да го контролира.
- Има ли случаи единият съпруг да прибира парите на другия или голям дял от имотите му, както се случва често на двойките в Холивуд?
- У нас тези неща обикновено съпрузите ги правят, преди да се стигне до развода. На съда рядко се налага да дели такова огромно имущество.
- Но вероятно си делят панелите като в старата песен “Развод ми дай”?
- Повечето хора са затруднени материално. Когато има само едно жилище, то често става обект на борба, понякога ожесточена.
- От 10-ина години брачният договор се прилага и у нас. Предпочитат ли го вече хората, или го избягват?
- Все още в България той не е популярен. Предбрачният договор се използва още по-слабо. Към него у нас се прибягва при голяма разлика във възрастта на съпрузите или когато имат деца от предни бракове. Брачният договор може да се сключи във всяко време след женитбата, а също да се променя по взаимно съгласие. С него съпрузите могат да уредят имуществените си отношения по разумен и евтин начин, но преди да се разведат. Направят ли го, те не биха могли да се ползват от някои предимства. Например с договор разноските, които се плащат за прехвърляне на собствеността, са в пъти по-ниски в сравнение с разноските при делба след развода. Ако с брачния договор съпрузите решават, че единият апартамент ще стане собственост само на съпругата, а другият - на съпруга, се плаща само нотариална такса и такса вписване.
И забележете, брачният договор урежда само имуществени отношения, може да съдържа клаузи за кредити, за активи, за образованието на децата за години напред и т.н. Той не урежда лични отношения - например дали ще има интимен контакт, или не.
Когато единият съпруг е чужденец, в договорите се посочва при развод по правото на коя държава ще се действа. По нашето право например няма традиция при развод съпругата да получава издръжка, дори да е била домакиня.
- Кой е най-фрапиращият случай на бракоразводно дело за вас?
- Най-много ме травмира това, че колкото хората са по-образовани и по-добре материално, по мои наблюдения, по-малко се опитват да са смирени и да ограничат егото си. Като че ли живеят с идеята, че никому нищо не дължат и всички са им длъжни. Тези, които по-трудно се справят с живота, са по-склонни да погледнат и от гледната точка на другия. Най-глобалният проблем обаче е, че хората са безкрайно самотни. Дори и в брак животът им става толкова рутиниран, че нищо хубаво не им се случва. Престават да бъдат забелязвани от партньора, настъпва духовна пустота у тях. Стават изключително уязвими и когато трябва да вземат собствени решения. Такъв човек е в състояние да действа спонтанно, без да премисли дали би могъл да съхрани доброто.
- Каква е ролята на тъщата и свекървата в по-ново време?
- Променена е, те са много дейни сега. Заради активния си живот пренасят възгледите си върху своите деца и семействата им. Помощта във физически смисъл е по-малка. Между партньорите пък чувството за изолация се засилва от пристрастяването към електронните средства. Имах случай, който ме изненада. Съпрузи се прибират и всеки отива в различна стая със своя лаптоп. Докато единият си дава сметка, че не живее, а “съществува”.
- Случва ли се единият съпруг да научи по мейла или фейсбук, че е поискан развод?
- Имах подобен случай, но не с клиенти, а с познати. Това стана с писмо, оставено на масата. Шокът е невероятен, макар че малко или много всеки усеща дали нещата вървят към своя край. Рядко има истинска изненада, но има и случаи, когато един от партньорите целенасочено създава семейство заради материален интерес или изгода от статута на семейството. Престоява там, докато това му е изгодно, и напуска. Това се случи и с мои приятели.
- Професията фактор ли е за разводите?
- Да, много голям. От значение е най-вече кой как успява в професията. Все още българският мъж не е склонен да подкрепя жена си в нейната кариера истински. Съществува ревност, може би страх да не бъде изоставен или подценен от съпругата, която се развива по-добре. Има и обратните случаи - на непоносими жени, които така са вторачени в служебните си ангажименти, че не е възможно да се говори за нищо друго с тях и да се очаква грижа вкъщи.
- Ако съпрузите вече не искат изобщо да общуват, единият отказва де се яви в съда, дори не си вдига телефона, какво се прави?
- Законът е предвидил достатъчно начини, по които, от една страна, да се защити правото на този, който иска да се разведе. В днешно време не е възможно да бъдеш заложник на капризите на друг за това как ще продължи живота ти. Законът защитава и интересите на този, който не може да бъде намерен. Има гаранции, че ще му бъде назначен особен представител - адвокат, който да го представлява. Семейният кодекс обаче има големи дефицити по други въпроси, например за сурогатното майчинство, репродуктивните проблеми и последиците от тях.
- Младите ли се развеждат повече, или възрастните?
- Това, което битува като шега, че като направи пари, мъжът първо сменя колата, а после жената - продължава да е така. Но вече се забелязва и обратното - жени, успели в кариерата, с материална сигурност и поотраснали деца, също искат да получат своята свобода да се наслаждават на живота. Имала съм и клиентка, бременна в 9-ия месец, да иска развод.
- Бракът остарял ли е, трябва ли да се търсят по-модерни форми на съжителство?
- Аз съм голям радетел на брака. Смятам, че той не само не е остарял като институция, но има изключително голям потенциал. Дава не само стабилност и сигурност в отношенията на партньорите, но и чувство за сигурност у поколението. Забелязала съм, че за тези, които живеят без брак, при поява на криза връзката им приключва. При брак хората са много по-склонни да обмислят, да направят крачка назад.
- Успявали ли сте да убедите 2-ма съпрузи да не се развеждат?
- Да. Когато дойдат при мен, аз първо искам да се убедя, че няма друг вариант. И най-успелите хора в живота в момента, в който имат проблем в семейството, който да доведе до развод, загубват почва и в други свои поприща. Никъде не им върви добре. Докато човек не разреши проблемите в семейството, не е пълноценен и така успешен в другото, с което се занимава.
- Не натоварват ли подобни дела един адвокат повече, отколкото останалите?
- Изключително много натоварват. Започнах да се занимавам с такива дела покрай другата работа. Клиентите, когато ти имат доверие по други въпроси, ти поверяват и най-съкровените неща - семейството, отношенията с децата. За мен винаги е било много важно, ако човек е наясно със себе си, как ще приключи един брак. В никакъв случай не бива да се подклажда чувството на враждебност, а да се намери начин, по който хората да запазят някаква макар и малка позитивна връзка помежду си.