Когато парите не стигат: как живеят бедните германски пенсионери
Ханс Рудолф В. е на 77 години. Откакто е пенсионер, прекарва по-голямата част от времето си вкъщи със съпругата си. Тежи му, че не може да си позволи да седне в някое заведение, да си поръча парче сладкиш и чаша кафе. Никога не е вярвал, че някой ден за него това ще се превърне в лукс. Той има зад гърба си почти 50 години трудов стаж. Първо е работил в банка, после като таксиметров шофьор, а накрая като домоуправител. Но днес пенсията му не стига за нищ.
Тя е точно 335 евро. А това е много под прага на бедността в Германия. Затова Ханс Рудолф В. получава 300 евро от държавата. Толкова се полагат и на съпругата му. Социалната служба поема и наема на двустайното им жилище в Бон. Така държавата запълва дупката между пенсиите им и екзистенц минимума. Всеки жител на Германия има право на тази финансова подкрепа - независимо колко пари е внесъл в социалната система на страната.
Все повече бедни пенсионери в Германия
По данни на Германския институт за икономически изследвания, почти 17% от пенсионерите в Германия са застрашени от бедност. А през следващите 20 години този процент може да нарасне до 21,6%.
За да предотврати подобен сценарий, широката коалиция в Берлин реши да въведе т.нар. базисна пенсия. От 2021 година нататък всички онези, които имат трудов стаж от 35 години, ще получават поне 10% над екзистенц минимума. Без значение какви са били осигурителните им вноски навремето. Годините, прекарани в грижи за деца или болни роднини, ще се водят като трудов стаж. Според временната председателка на Социалдемократическата партия Малу Драйер, от промените ще могат да се възползват около 1,5 милиона души.
Целта на проекта за въвеждане на т.нар. базисна пенсия е да помогне на хора като Ханс Рудолф В., които са работили цял живот, но не получават повече от онези, които не са внесли нито цент в социалната система на страната.
Сегашното правителство е третото поред, заложило темата в коалиционния си договор. Предишните опити за промяна на системата за изчисляване на най-ниските пенсии се проваляха поради различните виждания на християндемократите и социалдемократите. От ХДС/ХСС искаха да обвържат получаването на т.нар. базисна пенсия с нуждите на съответния човек. Те отстояваха тезата, че тези, които имат странични приходи от наем, натрупано лично богатство или пък заможен партньор, не бива да се възползват от т.нар. базисна пенсия. Социалдемократите обаче бяха против тези ограничения. В крайна сметка двете партии постигнаха компромис: доходът на пенсионерите ще бъде проверяван, но не и имуществото им и финансовото състояние на цялото домакинство.
"Първо ще отидем в центъра на града"
За Ханс Рудолф В. подобна проверка не е проблем. Той и сега е длъжен да предоставя информация за финансовото си положение на властите, за да може да получава социални помощи. Най-важното за него е това: да има малко повече пари в джоба си и да си спестява ходенето до социалната служба. Макар и средствата му да са ограничени, той все пак е щастлив. Защото, за разлика от хиляди други пенсионери, на него не му се налага да се храни в кухните за бедни. Когато се нуждае от нови дрехи или мебели обаче, е принуден да се обърне за помощ към социалните организации.
А какво е първото нещо, което Ханс Рудолф В. ще направи, когато въведат т.нар. базисна пенсия? "Ще отида със съпругата ми в центъра на града. Не сме били там отдавна", казва пенсионерът.