Къщите на Стария град и “Капана” стават храмове за култура и изкуство
Наградата “Пловдив” ще се вдигне от 1000 на 10 000 лв.
Възрожденските къщи на Стария Пловдив да се превърнат в храмове за култура и изкуство. И сега в част от тях кипи такава дейност. Но повечето не са наситени достатъчно със събития. А архитектурният резерват е чудесно място за творчество. Това предвижда кандидатът за кмет от ГЕРБ на Пловдив Здравко Димитров.
“Знам как това може да се направи. Първото нещо е да намерим места, където хората на духа да се събират, общуват и творят. Всяка творческа гилдия трябва да има свое пространство. Искам във всеки културен дом - в къщите на Стария град, в квартал “Капана”, в библиотеките, в читалищата, да има творческа дейност”, казва Димитров. С помощта на държавата било възможно да се възстановят някогашните културни средища - Военният клуб, бившите кина “Гео Милев” и “Космос”.
“Ще построим и
Дом на операта,
но това е скъпа
инвестиция
Затова ще търсим вариант дали не може да се преустрои някоя от съществуващите сгради. Не трябва да забравяме и Тютюневия град. Там общината няма собственост, но може да се откупи някоя от частните сгради, които сега се рушат”, убеден е той. И допълва, че целта му е следващите 4 г. Пловдив да произвежда културен продукт на европейско и световно ниво.
“Трябва много по-активно да показваме пред света уникалното ни наследство. То е наше, пловдивско. Иван Вазов тук е написал “Епопея на забравените”, Христо Г. Данов е печатал първите български книги. В Гърция от всеки камък създават история. Трябва и ние да го правим. Имаме огромно богатство, от което е време да започнем да печелим”, категоричен е Димитров.
В последните години наградата “Пловдив”, която се присъжда в навечерието на 24 май, някак започна да девалвира. Димитров иска още в следващите месеци с творците и артистите да я преосмислят и да върнат престижа ѝ. Той предлага нов по-ефикасен регламент.
“Трябва да има постоянно действащи комисии, които да се събират по няколко пъти в годината и да следят процесите, за да дават адекватни номинации. Не е лошо да помислим и за финансовата страна на наградата. Смешно е да даваме по 1000 лева в 10-11 направления, а чувам, че има идеи те да се множат. Или ще увеличим значително размера на наградата, или ще я премахнем, защото сумата е обидно малка”, смята той. Според него 1000 лв. са нищо за художник от ранга на Атанас Хранов, който спечели в раздел “Живопис”. “Като му звъннат приятелите да му честитят и ги почерпи вечерта в “Капана”, парите ще свършат”, допълва Димитров.
Той е на мнение, че няма нужда от отделни призове за литература, творчество за деца и превод, защото не всяка година има значителни постижения в тези три области. По-добре било да има една награда за литература и паричната ѝ премия да е 10-15 хил. лв. Тогава писателят ще може да преведе книгата си на немски например, за да я издаде в чужбина. И
пловдивската
литература
ще има шанс
да излезе на
европейско и на
световно ниво
“Същото се отнася и за живописта. С 10 000 лева художникът може да си направи малка изложба в Брюксел или Виена. Ако наистина е добър, картините му ще се продадат. Или пък може да запази парите от наградата, за да живее, докато създава следващите си творби”, посочва кандидатът за кмет. Той уверява, че ако това предложение бъде одобрено, може да го реализира веднага след изборите.
Осем рояла с 16
топпианисти звучат
в европейската
столица на културата
Силно чакано събитие в европейската столица на културата е “Концерт на 8 рояла” с 16 топпианисти от 9 държави. Това е проект, който включва Пловдив, София, Варна, Търново - градовете, които кандидатстваха за престижната титла “Европейска столица на културата”.
За първи път
ще бъде
изпълнена
“Рапсодия
в синьо”
на Гершуин в България на няколко рояла.
16-имата пианисти са подбрани измежду най-добрите. Един от тях - Луиджи Казели, е професор в академията на Болоня. Мери Уу също е професор в Хон-конг. Зузана Суханова е доктор в Братислава, всички останали са доценти по пиано в академии, консерватори и университети в своите държави.
Концертът стартира в Пловдив на 16 ноември в зала “Сила”, диригент е маестро Паликаров. На 18-и ще звучат в зала 1 на НДК, на 21-и - в Търново, и на 23-и - във Варна.
В края на октомври започва традиционният джаз фест, който ще продължи до 2 ноември. В него ще чуем звезди като Мария Жоао и Марио Лажия.
На 1 ноември Денят на будителите ще бъде отбелязан с “Почеркът на Пловдив” - хора, които са написали на ръка няколко думи, които са обработени от специалисти със специален шрифт.
Градската художествена галерия подготвя мегаизложба от знаменити произведения, свързания с Първото българско изложение, която ще продължи през октомври, ноември и декември.
В две от най-новите галерии - “Капана” и зала “2019”, вече са разположени 350 творби на 90 знакови автори от Източна и Западна Германия. Най-мащабната ретроспекция с произведения от колекцията на Института за международни отношения в Германия (Ifa) е в града до 8 декември.
В Тютюневия град се реализира проектът “Европейски поглед върху Япония” - с 3-годишна съвместна работа между Пловдив, Матера и японската неправителствена организация EU Japan Fest.
От 8 до 10 ноември ще се проведат така наречените градски игри. В трите дни ще са различни. Едните от тях ще включват 50 призрачни герои от миналото на Пловдив. Когато индивидуални участници или пък отбор реши да тръгне, ще има задача за 90 минути, използвайки карта или мобилно приложение, да намери най-много римляни, траки или възрожденци.
Пловдив е най-спортният
град, трябва му музей
Ако Пловдив участваше самостоятелно на олимпиадата в Москва през 1980 г., щеше да се класира на пето място. Първият спортист с два медала от олимпиада е пловдивчанин - Стоян Делчев. Първият със злато и сребро - също, става въпрос за Любомир Любенов, първата с три медала - Ваня Гешева, пак е тръгнала от града на тепетата.
Именно заради тези уникални успехи Пловдив е длъжник на своите деца и млади таланти, както и на големите си шампиони, казва Здравко Димитров. Кандидатът на ГЕРБ за кмет има ясен план как да върне спортната слава на града. Имаме идея да изградим музей, в който да съберем цялата история на пловдивския спорт. Искаме да направим хубаво място с дух, което да привлича хората, казва той.
“Когато говорим за спорт, плувам в свои води, наясно съм с проблемите и знам как да ги реша”, категоричен е Здравко Димитров. В последните 8 години бе свършена много работа за базите - построени бяха две големи зали (“Колодрума” и тази на Пловдивския университет). “Големите цели сега са възстановяването на стадион “Пловдив”, строителството на втори гребен канал и олимпийския плувен комплекс “Младост”. За да се случат обаче, са необходими много пари.
“Има начини да ги осигурим. Знам това, защото вече съм го правил. Голямото предизвикателство е как да изпълним залите и стадионите с живот, да върнем децата в тях”, убеден е той.