150 000 луднаха по най-ценните ни съкровища, още 10 дни и си тръгват от Пловдив
- Засенчиха експонати на Лувъра и шедьоври на Атина
- Който иска да види най-големите ни богатства, може да го направи до 27-и
Петте най-емблематични съкровища на България предизвикаха фурор сред 150 000 посетители. Толкова са минали през пловдивския археологически музей от 14 май досега, за да видят златата от Вълчитрън, Панагюрище, Дъбене, Хотница и Рупите.
Находките отпреди 5 хилядолетия остават в Пловдив до 27-и октомври включително, след което се връщат на НИМ и Националния археологически институт с музей при БАН. "Който иска да ги види на едно място, да побърза", прикани директорът на музея доц. Костадин Кисьов.
Изложбата "Преоткритият свят на стара Европа", в която заблестяха най-древните предмети от Бронзовата епоха се смята за най-устойчивият културен проект в Пловдив. Всекидневно туристи се тълпят пред витрините, макар музеят да не е получил финансиране от институцията, която организира европейската столица на културата.
"Такъв интерес не сме виждали. Дори експозицията от 12-те музея на Атина преди години, както и тази от Лувъра, която показа древноегипетско изкуство, не предизвика такъв фурор, както петте най-стари български съкровища", коментира Кисьов.
Ученици на различна възраст не само от Пловдив, но и от страната са се дивили на предметите. Учителите им провели уроци директно в музея, за да онагледят учебния материал. А деца и възрастни са се снимали с находките. Чуждите туристи буквално ахвали, разглеждайки ювелирните изработки.
"Успяхме с тази изложба да преподаваме уроци на място, както сме виждали да го правят колеги в Лувъра, в Бритиш музеум и в Ермитажа", коментира учителката по история Росица Стойчева. Възпитаниците й били зашеметени от предметите и от историята на тяхното откриване. На място им обяснила как братя Дейкови в далечната 1947 г., докато добивали глина, случайно открили Панагюрското съкровище. А други двама братя Цветанови, докато копаели лозето си през 1924 г., намерили Вълчитрънското съкровище. Без да подозират, че е от чисто злато, дълго време в един от големите съдове хранили прасето.
"Ефектът от изложбата е огромен за разлика от други еднодневни прояви в Пловдив. През 2020 г. отново ще има експозиция от подобен мащаб", увери доц. Кисьов.