За древните змията е пазител на дома, убиеш ли я - лоша поличба
В Тракия е върховно божество, в Крит и Микена е издигната в култ
Шегаджии за емблемата на аптеките: Жена си пие коктейла
От най-дълбока древност змията е силно почитана. Траките я възприемат като образ на върховното си божество.
Една от оброчните плочки с бога Сабазий, открита край Белинташ, е цялата в змии. Те са задължителен атрибут в ръцете му. В религиозната йерархия на траките той е на най-висок пиедестал.
Според сведенията на античните автори Дионис е бил назоваван и с името Сабазий, разясни тракологът проф. Диляна Ботева. Тя припомни, че змията е тази, която изкушава Ева в Райската градина.
Че тези животни са свещени, проличава и от купа, изложена в пловдивския археологически музей. Датира се от медно-каменната епоха през 4-ото хилядолетие преди Христа. Открита е в Капитан Димитриево. Змията е изобразена върху глинения съд, който е с ритуално предназначение.
“Древните хора не са били по-будали от нас”, казва етноложката Соня Семерджиева. Те са почитали змията като пазител на домашното огнище, на синора. “Говорим за змията стопан. Даже има поверие през Възраждането, че видиш ли я в двора си, не бива да я убиваш, защото е лоша поличба - носи смърт на член от семейството. Тоест, приемали са я като животно, в което се е вселил духът на някой от прадедите”, допълва тя.
По цялото Средиземноморие е засвидетелстван култът към тези животни от най-стари времена. Две фаянсови статуетки, открити в двореца Кносос на остров Крит, са сред най-ценните артефакти на минойското изкуство. Известни са като
Богините със змиите
и се датират около 1600 г. пр. Хр. Това е още едно доказателство за култа към тези животни.
При разкопки в другия център на древните цивилизации - Микена, са открити красиво изработени змии от керамика. Те са свити на кълбо и като датировка са също от 2-ото хилядолетие преди Христа. Очевидно могъщи царе като Атрей и неговия син Агамемнон са изпитвали почит към тези животни, които сега са изложени в музея на Микена.
Бронзови накити от ранната желязна епоха - спираловидни гривни, които завършват с глави на змии, са други шедьоври на античното изкуство.
“Това е вид имитативна магия - змията пази този, който носи украшението. То е изработено от метал, който е минал през огън и има двойна защита”, допълва Семерджиева.
Змията присъства и в произведения от гръко-римския пантеон. Типичен пример е фризът на здравеносните божества, открит в Пловдив. При идентифициране на фигурите по него най-вляво е Луна. До нея, обърната с гръб, е Панацея, която с Асклепий извършват възлияние за здраве. Панацея държи чаша с лекарство, а около патерата на Асклепий е увита змия. До него е Хигия, богинята на здравето, около чиято ръка също се вие влечуго. Именно
използването на
отровата за лечение
се свързва с древната медицина. И досега популярната емблема на фармацията е змия, увита около чаша. Зевзеци дават на този символ друго тълкувание - жена си пие коктейла.
Така или иначе змията е символ на мъдростта и живота, от една страна, а от друга - на смъртта и подземното царство. Мразена и почитана, тя е сред основните образи в митологията. Възприемана е и като символ на здраве и плодородие. Но и сатаната е мислен като змия. Това животно масово се среща и в средновековните накити. В народната традиция света Марина е покровителка на змиите, които са вплетени в косите ѝ. Празникът на светицата е 17 юли.
“Ако направим съпоставка от древността, през Възраждането и по-късно, нещата са едни и същи и се доразвиват. Народът е бил мъдър”, обобщава Семерджиева.