Чешма параклис издигна за загиналата си сестра Васил, който преобърна съдебната практика за обезщетения при катастрофи
Няма ден, в който да не мисля за Славена, казва Васил Апостолов
ВКС присъди на 32-годишния секретар на Бачковския манастир 12 000 лева
Докъде се простира безграничната обич на един брат към загиналата му сестра? 32-годишният секретар на Бачковския манастир Васил Апостолов с болка в душата говори за Славена. На 19 г. тя издъхва при жестока катастрофа с още шестима младежи. Прибирали се към Асеновград от пловдивска дискотека на 20 април 2008 г.
“Нейната смърт ме съсипа. Няма ден, в който да не се сетя за сестра си”, споделя богословът. Привързаността си към нея е изразил с вдигането на масивна чешма, която наподобява параклис. Тя вече се извисява в южния двор на манастира. За градежа ѝ са използвани големи камъни и плочи, за да кореспондира с архитектурата на обителта.
Лично негово решение е направата ѝ. “В Родопите има поверие, че така на покойника ще бъде отредено по-добро място на небето. Защото всеки, който пие от водата, споменава името на мъртвия”, обяснява Апостолов. По негова идея в момента се изработват три чучура от бронз. Единият ще представлява гълъб, вторият ще изобразява благославяща ръка, а третият - риба. “Символизират триединството на Бога и ще са уникални. След като бъдат готови, калъпите им ще бъдат унищожени и няма да се използват повторно”, уточнява Васил.
Водата, която идвала от каптаж над манастира, била кристалночиста и студена. И ще блика от чешмата през цялата година. Очаква се да потече през пролетта. Най-отгоре е издълбан надпис “За молитвен спомен на божията рабина Славена”.
“Взех решение да изградя чешма още преди да спечеля делото във ВКС, с което ми присъдиха обезщетение от 12 хил. лева заради смъртта на сестра ми”, допълва Апостолов. Именно този казус преобърна цялата съдебна практика за компенсации на близки и роднини на жертви при катастрофи.
Цели 10 г.
продължила
съдебната битка на Васил и неговия адвокат от Асеновград Валентин Ройнов. “Водехме дело не заради пари, а за справедливост. Братята и сестрите, бабите и дядовците също страдат, когато загубят близък на пътя”, посочва Васил.
Именно той първи посрещнал страшната вест за смъртта на Славена. Полицаи го събудили с думите: “Ела да разпознаеш сестра си в моргата”. Васил изпаднал в шок. Само часове по-рано я изпратил усмихната на дискотека с приятелите ѝ. От 8 г. се грижил сам за нея, тъй като родителите им се намирали на гурбет в чужбина. Славена била най-близкият му човек. Споделяли си всички болки и радости.
Братът
бил съсипан от
гледката на
мъртвата си
сестра
Наложило се да ползва психологическа помощ. Нямал сили да съобщи на майка си и баща си и помолил това да стори чичо му.
“С Васил и родителите му се познавам преди трагедията, водил съм им фирмени дела. Добри хора са, трудови. Борят се с живота. Направи ми впечатление, че синът им е много начетен. Завършил е духовна семинария в Пловдив и богословие в СУ “Св. Климент Охридски”. Занимаваше се активно и със спорт”, описва адвокат Ройнов. По думите му Васил е истински вярващ човек и стриктно спазвал християнските норми.
“Когато имахме дела, той винаги казваше, че този ден е свързан с еди- кой си светец и ще ни върви”, припомня юристът. Според него Апостолов посрещнал с удовлетворение, а не с радост, решението на ВКС.
“Парите не могат да върнат сестра ми”, отсича секретарят на Бачковския манастир. Присъдената сума щял да използва за покриване на разноските по чешмата. Градъж ѝ досега заедно с материалите погълнали близо 10 000 лева.
“Инициативата му е похвална. Да, не всеки може да вдигне чешма в двора на обител. Но явно Васил е разказал на игумена мъката си и той е одобрил идеята му”, казва адвокат Ройнов.
Седма година Апостолов управлява административните дела на втория по големина манастир у нас. Бил 20-годишен, когато започнал работа там като екскурзовод. Попаднал на изключително ерудирания тогавашен секретар на обителта Славчо Кисьов. “От него научих всичко за манастира”, допълва Апостолов. След смъртта на учителя си той заема неговото място. Това става по времето на игумен Борис, който беше отзован от Светия синод. Следващият игумен архимандрит Симон оставя Васил на поста. Казва за него, че е свестен и кротък. Работата на секретаря се изразява във водене на цялата документация - писма до институции, разпределяне на кореспондецията, организиране на срещи, при него е печатът на манастира.
“Работата може би му осигурява някакъв душевен мир, защото заплащането не е високо като за млад човек. Трудно с такива доходи се издържа семейство”, смятат монасите в обителта. Възнаграждението му било около 700 лева.
“Отговорен и дисциплиниран човек, на когото може да се разчита”, казва за Апостолов и настоящият игумен дядо Самуил.
Самият секретар твърди, че ангажиментите и задълженията му са много. Освен всичко на него е поверена и доставката на свещи, както и записването на служби за здраве и упокой. Работата е динамична, изисква бързи решения. Затова и Васил няма много свободно време. Всеки час извън манастира гледа да прекарва с 2-годишното си дете и съпругата. Семейството живее в Асеновград.
“Възпитавам
сина си на вяра и
морал. Редовно
го водя на
църква,
защото християнските добродетели трябва да се придобиват от най-ранна възраст. Преди лягане чета богословска литература. Обикновено си припомням реда на службите. Нямам любима книга”, казва Васил. Родителите му продължават да са в чужбина. “Не могат да превъзмогнат загубата на Славена”, добавя той. На неговата помощ разчита и възрастната му баба Славка, на която е кръстена загиналата му сестра. Съседите ѝ твърдят, че внукът ѝ често прескача да я наглежда и да ѝ напазарува.
“Васил не е по призказките. Създава впечатление на затворен човек. Може би смъртта на Славена му е повлияла. Винаги обаче ще поздрави и ще се усмихне”, казват комшиите.