Откриха и разчетоха надпис на 1700 г., разкрива тайни за Филипопол
- Изписан е върху постамент за статуя на император Диоклециан
- Появи се при разкопки в центъра на Пловдив заедно с накити и монети
Находка, по-ценна от златно съкровище, излезе при разкопките до църквата "Св. Марина" в Пловдив. На дълбочина от близо 4 метра се появи мраморен постамент за статуя с древен текст. Той е на 1715 години и разкрива тайни за историята на Филипопол.
Археоложката Елена Божинова е на седмото небе от откритието. Каменният блок, върху който са изписани думите на латински и старогръцки, е дело на управителя на провинция Тракия Емилий Александър. Най-видният ни епиграф Николай Шаранков разчете текста. Той гласи: "На нашия господар, най-благочестивия Гай Валерий Диоклециан - щастлив, непобедим август. Посвещава пресъвършеният Емилий Александър, управител на провинция Тракия, отдаден на неговата божественост". Надписът се датира 303 г. Той е посветителски и е в чест на император Диоклециан, въвел системата на Тетрархията в Римската империя. При нея управлението е поделено между двама августи - Диоклециан и Максимиан, и двама цезари - Галерий и Констанций Хлор, баща на Константин Велики.
"Задачата на управителя на провинция Тракия е била да укрепи авторитета на владетелите. Век по-рано империята е преживяла голяма криза", припомни Шаранков. С идването си Диоклециан (284-305г.) налага Домината - неограничена монархия с обожествяване на властта. Именно това задържа с близо век разпада на империята, сочи историческата справка.
За да ръководи огромната държава, заплашвана от варварски нашествия и вътрешни противоречия, той си избира трима съуправители, с които поделя властта. Оттогава фактически започва разделението на империята на Източна и Западна.
Шаранков посочи, че управителят на Тракия Емилий Александър е известен от още три надписа. Първият е открит в края на ХІХ в. край Асеновград. Но в него не е запазено името на императора. Преди 3 г. в Стара Загора са намерени текстове върху два постамента за статуи на двамата цезари. "Всички те, заедно с новооткрития в Пловдив са в чест на римските императори от епохата на Тетрархията", смята Шаранков, който преподава в Софийския университет. Според него откритието в града на тепетата е постамент за голяма статуя, свързана с култа на императора. Явно е, че управителят Емилий Александър е бил ангажиран със строежи във Филипопол, смята ученият.
Божинова се надява да открие още един подобен надпис на същия обект, който е в частен имот. За всеки археолог е мечта да попадне на епиграфски документ, считан за най-достоверен при реконструкцията на древната история. До момента от разкопките до "Св. Марина" са извадени множество антични, средновековни и османски монети, корнизи, постаменти, бази за колони, накити.
Какво представлява Тетрархията?
След голямата криза през ІІІ в., преживяна от Римската империя, Диоклециaн създава управление с четирима императори. В миналото рядко се среща участие на няколко личности в общото ръководство на държавата. Тетрархията с нейната диференцирана система на разпределение на областите на управление и на компетенциите, представлява нещо ново за Рим. Създадени са две области на господство за управляващите августи в Изтока и Запада - Диоклециан и Максимиан, край които има съответно по един цезар - Констанций Хлор и Галерий, за да ги подпомагат в тяхната работа.
Августите като носители на върховната власт определят насоките на политиката - издават закони, вземат решения за водене на война и сключване на мир. Цезарите, привлечени от наследяването на августите като награда, съдействат рашаващо в управлението на Imperium Romanum.
През ІV в., ако трябва да се потърси заглавие, характеризиращо развитието на световната държава в късноантичната епоха, то би гласяло "Римската империя в отбрана". Границите й са притиснати от варварски нашествия, допълнително вътрешни противоречия отвътре я разяждат. Въведеният Доминат представлява открита форма на неограничена власт с божествен характер.