Съкровища на пловдивската митрополия заблестяха за първи път на показ
Сребърен митрополитски дискос, владишки колани, напрестолни кръстове, владишки жезъл с кост от сом и митрополитска митра заблестяха във витрините на пловдивския археологически музей. Те са включени в изложбата "Седем разказа за вярата", която се откри.
Експонатите на пловдивската митрополия за първи път получават публичност, изтъкна отец Емил Паралингов. В центъра на експозицията е митра и жезъл на митрополит Паисий, които са на 200 години. "Това са ценности, които рядко излизат извън митрополията", каза свещеникът.
Директорът на музей доц. Костадин Кисьов и кураторът на изложбата Соня Семерджиева изказаха специални благодарности на дядо Николай.
Всеки от експонатите е придружен с интересна история. Пловдивчани могат да видят о евангелие от 1821 г., намерено в запуснатата църква "Св. Йоан Кръстител" на партизанското село Чехларе. Храмът там е обезкостен, защото местните са невярващи. Но е от най-старите у нас. Строен е 1858 г. Цяла делегация от селото е ходила в Бесарабия да събира волни помощи. Посещението й съвпаднало с Кримската война и чехларци били принудени да останат до приключването й. Завърнали се с църковни треби, достатъчно средства, полилеи, позлатени прибори за литургиите - потир и дискос, църковни книги. Сред тях било и евангелието, придружено с дарствен подпис. Храмът бил изографисан от големи майстори и открит 1860 г., но вече е почти заличен.
Друг експонат с невероятна история в изложбата е тас за светена вода с изографисани дракони, както и тухла със старобългарски надпис. Намерени са в разрушен параклис във велинградския квартал "Каменица". През 1925 г. баба Янка Пантева сънувала как свети Георги й посочил мястото, където да бъде построен. При изкопите попаднали на основите на средновековен манастир и на свещенически гроб. В него открили чаша-тас за светена вода и тухла с надпис. През 1944 г. велинградски ремсисти тръгнали да разрушават параклиса и дори стреляли по иконите. Две от тях се съхраняват сега в църквата "Св. Троица" във Велинград. "По-късно тези, които са стреляли по иконите умират, тъй като са били пронизани от куршуми на същите места, където са уличили светините", обясни Семерджиева.