1 000 000 лв. вече струва подпис на областния в Пловдив от 1999 г. (Обзор)
Три часа по светло мъже с бормашини дупчат площада, опъват ограда върху 286 квадратни метра и слагат табела “Частен имот”, но нито един полицай не пита какво правят
Стряскащите 3496 лева за квадратен метър продължават да чакат реститутите, които заградиха част от площада в Пловдив.
“Не съм чувал досега такава цена!”, изумен е главният юрист на общината Илиан Иванов.
Венета Станева, една от 30-те собственици на имота, призна, че чакат от общината да им плати 1 милион лева, а не 600 000 лв. обезщетение за техните 286 кв. метра.
“Теренът е на най-хубавото място в града и като ги поделим между всички съсобственици, какво ще получим?”, пресмята Станева.
Според юриста Иванов това е непосилно за общината. Центърът на Пловдив продължава да е
ограден с телена
мрежа, опъната
върху
метални колове
Те пък са забити в каменната настилка и захванати с болтове. Поставена е порта с брава и секретен ключ. Стотици всеки ден се спират и цъкат край заграждението. "Само звънецът липсва", подмята минувач.
Общински полицаи и охранители си прехвърлят вината кой е проспал оградата с табелата “Частен имот”. Как никой не е забелязал, че бригада с бормашини пробива настилката, за да забие коловете.
“Чуваше се голям шум. Действаха чевръсто. Взеха ток от централната поща и за три часа заграждението беше монтирано. През това време не се мярна полицай", обясни продавачка от сергията за вестници.
Камерите по главната улица не били насочени към този имот и в диспечерския център не видели поставянето на заграждението, е обяснението на шефа на “Общинска охрана” Александър Стайков.
Всеки ден на площада нещо се случвало и вероятно пък
полицаите
са решили, че с
бормашините
някой монтира
артинсталация
Градските власти са в шах. Зам.-кметът по строителството Димитър Кацарски не може да събори оградата, защото не е масивна и не е незаконен строеж, каквито санкционира Законът за устройство на територии.
Сагата с тези “златни” 286 квадратни метра е от 1999 г., когато областният управител Андон Андонов ги възстановил със своя заповед. По онова време управлява правителството на Иван Костов.
Днес на тези, които се дивят как управникът е върнал част от площада, Андонов отговаря, че не е имал какво да прави, защото хората водили дела и ги спечелили. Попитан може ли да се връща площад, който е публична собственост, той все още е убеден, че може.
“Аз не съм турски
кадия криво да седя
и право да съдя
Имало е отдел “Държавна собственост”, където специалистите са преценили, че трябва да възстановим имота”, обяснява Андонов.
Историята се заплете още повече, когато преди години сегашният кметски екип реши да отчужди мястото. До него има непроучена археология, а тя е част от северния Римски форум. Намерението на местната управа е да го свърже със западните пропилеи, т.е. с входа на античния площад на Филипопол. Това обаче се оказа невъзможно, тъй като точно върху този терен
рестутите бяха
поставили
4 магазина като
временни обекти,
които отдаваха и събираха наеми.
Общината се отказа да атакува заповедта за реституцията с аргумента, че няма как част от площада на Пловдив, който е публична собственост, да е частна, и заведе дела само за магазините. Те бяха съборени на 24 ноември 2017 г. Един от собствениците - Цоньо Буров, се барикадира зад загражденията. С камера в ръка заснемаше събарянето. “Ще заведем дело в Страсбург и ще го спечелим”, закани се той, размахвайки нотариален акт.
Тогава зам.-кметът Кацарски бе убеден, че теренът е общински и съдът се е произнесъл в полза на градската управа. Адвокатът на реститутите Паулина Христева е сигурна, че общината никога не е оспорвала собствеността, и затова нейните клиенти са в правото си да обозначат своя имот.
Юристката от дирекция “Общинска собственост” Мирослава Сукарева е категорична, че съдебните дела не са приключили.
“Самите те бяха завели дело за собствеността, но си оттеглиха молбата. Твърдят, че имотът е техен, но имат само един констативен нотариален акт. Не притежават удостоверение, че теренът не е общинска собственост”, посочи Сукарева. Тя е категорична, че реституираните 286 кв. метра са общински, и се водят улична регулация.