Новите моноспектакли - Силвия Лулчева, Нети, Бабинова вадят на показ душата на жената

03.04.2025 07:30 Димитър Стайков
Ива Тодорова на сцената СНИМКА: ТЕАТЪР 199
Албена Ставрева в “Неведение” СНИМКА: НАРОДЕН ТЕАТЪР
Нети като дубльорката на Мария Калас СНИМКА: ТЕАТЪР “БЪЛГАРСКА АРМИЯ”
Елена Телбис играе адвокат в Prima Facie
Елена Атанасова в сцена от своя моноспектакъл “Случаят Лола” СНИМКА: САТИРИЧЕН ТЕАТЪР
Весела Бабинова в моноспектакъла “Пистолет в торнадо” СНИМКА: СТЕФАН Н. ЩЕРЕВ
Силвия Петкова направи “В областта на сърцето”. СНИМКА: ЛИЧЕН ФЕЙСБУК ПРОФИЛ
Алекс Сърчаджиева представя живота си в “На живо” СНИМКА: АРХИВ

Поколение талантливи актриси измества мъжете от запазената им територия за one man show

Когато кажем моноспектакъл, в съзнанието веднага изникват имената на Камен Донев, Мариус Куркински, Виктор Калев, Влади Въргала, Мишо Билалов и още и още мъже. Допреди 7-8 години се смяташе, че жанрът one man show някак негласно е запазена територия само за мъже. Те сякаш изглеждат по- авторитетно и представително, когато са сами на сцената. Това вече не е така. В театъра навлезе ново поколение от смели, талантливи актриси, които експериментират, търсят себе си и в нови възможности, не се страхуват да се изправят сами срещу публиката и да поемат последствията от своя избор. Днес на софийските сцени се играят поне 10 дамски моноспектакъла при пълни зали. Те пътуват и на турнета из страната, където също ги чака жадна публика. Този текст не претендира за изчерпателност, нито за документална обективност. Той отразява един тренд, който дава добавена стойност на театъра и маркира някои от най-добрите моноспектакли, които си заслужава да отбележим. 

Връщайки назад лентата, ще открием, че първият голям пробив в женските моноспектакли

направи с гръм и трясък преди

6 години Ива Тодорова

Тя се появи на сцената на Театър 199 сякаш от нищото, непозната не само за широката публиката, но дори и за повечето театрали. Завършила в класа на проф. Крикор Азарян, Ива заминава за Италия, после се връща тук, за да се отдаде в продължение на 10 години на рекламен бизнес. В резултат на това изчезване почти никой не си спомня за нея, докато един ден се появиха рекламите и афишите на представлението “Приятно ми е, Ива”, за което тя събра парченца истории, случили се през всичките тези години. Получило се е паметно запознанство с публиката чрез безкрайна върволица от случки и истории от собствения ѝ живот.

Ива жонглира със сюжети, с каламбури, с езици, диалекти и жаргони, сменя жестове, тембър на гласа, музика и танц. Този спектакъл няма тема, той е за всичко, с което една жена може да се идентифицира. Уникалността му е във факта, че в по-голямата част случките са драматични, дори трагични – провален брак, здравословни проблеми, безплодие, осиновяване, смърт… А хората се смеят. На места болезнено, на други – чистосърдечно. След огромния успех на представлението авторката прави втора “серия” – “Ива е онлайн”, и продължава с калейдоскопа на своя живот, застанала пред екрана на компютъра, с намигване към ковид инцидентите, които ни сполетяха.

Скоро след първата лястовица една друга актриса също заяви себе си с оригинален авторски моноспектакъл. “Неведение” излиза в края на 2022 г. на камерната сцена “Апостол Карамитев” в Народния театър. Постановката е обявена за едно от явленията на театралната сцена за сезона. 

Албена Ставрева е както автор

на театралния текст, така и на

сценографията и режисурата

Тя е и изпълнител на ролята на Гичка Кукуто - възрастна жена, която не знае, че е пораснала. Останала сирак скоро след раждането си и отгледана от своя дядо, тя все още мисли и възприема себе си като малко дете. Нищо, че говори много мъдро. Заключена сама в камбанарията на църквата, все по-близо до прага на смъртта, Гичка Кукуто ни превежда през тунела на спомените от едно отдавна отминало детство, преживявано като актуално и болезнено настояще.  Играта с годините на жената остава до края на представлението и публиката до последния момент не знае истинската ѝ възраст. Историите са безумно смешни и в тях се оглежда абсурдният изгубен свят на едно малко село, забравено от Бога и от държавата. А сред този фон и мизансцен кънти въпросът: Колко може да понесе  човешката душа? И трябва ли? Албена говори искрено, лично, преобладава изповедният тон и интимното общуване с публиката, чрез които, съоръжена само със стол, куфар и голяма електрическа крушка, тя осветява топло и непринудено темите за доверието, прошката и любовта като спасение. 

Преди 5 години

Силвия Лулчева си подари

моноспектакъл

за своята 50-годишнина Специално за нея и за малката сцена на Комеди бар “Сатира” Лиза Шопова написа пиесата “Мъжът ми е виновен”. Виждаме Силвия в ролята на актриса след скандал с по-млада колежка, в който си е изпуснала нервите и е забила юмрук в лицето ѝ. Докато очаква да бъде наказана и уволнена, тя разсъждава за любовта и секса в брачната двойка и извън нея. Лулчева демонстрира съмнение, решителност, страх, който се редува със смелост, после пак колебание, страст, студена аналитичност. Но никога срам. Героинята ѝ се самоиронизира, вглеждайки се в малките “предателствата” на своето 50-годишно тяло, което всъщност изглежда перфектно. И търси утеха при любовника си, докато мъжът ѝ мързелува на дивана. Тук няма морални оценки, липсват дълбока философия и самообвинения. В този спектакъл жената от Венера и мъжът от Марс са толкова далече един от друг, че нямат среща. Жената е винаги права, 100 процента защитена, а невниманието, забравянето, разсеяността, лошото настроение и егото на мъжа са преувеличени на макс. Персонажът и играта на Силвия Лулчева са истинско удоволствие и наслада както за връстниците ѝ, така и за далеч по-млади момичета. 

Антоанета Добрева-Нети

направи първия дамски

моноспектакъл в историята

на Военния театър

Вече съм писал за този спектакъл и сега стоя зад думите си, че толкова зряла, дълбока и въздействаща Нети аз гледам за първи път, и то от първия ред. “Глас” на Елена Алексиева е пиеса за самотата, тъгата, чупливостта, гнева и примирението на артиста, останал в сянката на друг талант, който има по-добра съдба и повече късмет. Виктория на Нети е талантливо момиче с ангелски глас, което иска просто да пее - ако не може соло, поне в хор. Съдбата ѝ отрежда ролята на дубльорка на Мария Калас. На камерната сцена Нети преминава органично и въздействащо през всички състояния на своята героиня – очакване, болка, тъга, гняв, примирение, нова надежда, ново разочарование. Това представление въздейства не със събитията, които се разиграват, а с усещането за несъстоялите се случки и преживявания – за несподелената любов, за недочаканата слава, за несрещнатите почитатели и нераздадените автографи. Един фийлинг на меланхолия обгръща като мъгла залата през 60-те минути на моноспектакъла, за да избухне във финалната ария на Кармен, изпълнена в червената кадифена рокля на Калас. Ще се самоцитирам: Режисьорът Ивайло Христов е изтръгнал от Нети таланта й до последната капка, опитомил го е, култивирал го е, поставил го е под контрол и го е поднесъл на публиката. 

Елена Телбис е вироглавото

момиче на българския театър,

което си позволява лукса да отказва роли, ангажименти и медийни изяви, докато пише пиеси, а те печелят награди, като “Боклук” например. Но и застава пред публиката в “Топлоцентрала” и след 90-минутното представление Prima Facie я поразява като гръм. Актрисата разказва историята на Теса Енслър - млада и способна адвокатка, забавна и уверена в себе си. Постигнала е американската мечта, тръгвайки от бедно семейство в малкия град, през юридическо образование в Кеймбридж, до специалист в най-авторитетните кантори. Посветила е живота си в служба на система, в която безпрекословно вярва. Но в един момент животът ѝ се променя и тя се обръща към същата тази система, за да въздаде справедливост срещу акт на сексуално насилие. С Prima Facie австралийската авторка Сузи Милър прави дебют на “Бродуей” и в лондонския “Уест енд”. Печели престижните британски театрални награди “Оливие” и WhatsOnStage за най-добра пиеса. Представленията в някои държави по света предизвикват такъв огромен отзвук, че дава начало на цели обществени движения, а в Австралия и Великобритания водят до промени на институционално и законодателно ниво. Е, в България това няма как да се очаква, но самото обществено говорене по темата за сексуалното насилие, дискусиите след представленията са вече крачка напред в опита да се освети проблемът без срам и страх. 

Една друга Елена –

Елена Атанасова, също избра

темата за насилието

В своя моноспектакъл “Случаят Лола” тя търси отговор на въпросите: Може ли малтретираната жена да преодолее унижението и агресията през смях? И как една порядъчна съпруга и домакиня се превръща в убийца? На сцената на “Хепи Сатира” героинята на Елена говори, пее, танцува, смее се и плаче около чувала с трупа на мъж, погубил младостта и илюзиите ѝ. Зрителите преминават през събития и случки, поставили героинята в унизителното положение на жена, решила да търси спасение от домашното насилие на агресивния си съпруг като в криминалните романи. “Случаят Лола” е за жените, намерили сила да кажат “Стига!”. За всички тях Елена Атанасова съблича кафявите дрехи на домашното безличие, облича вечерна червена сатенена рокля, грабва микрофона и с прочувствена балада заявява себе си. А дали убийството може да бъде изход, научаваме от неочаквания финал. 

Дванайсет години след дебюта

си на сцената на Народния

театър Весела Бабинова също

се осмелява

да направи моноспектакъл, в който да разкрие различните лица на актьорския си талант. Нейната героиня Анджела от спектакъла “Пистолет в торнадо” буквално връхлита сцената в “Театро отсам канала”. Тя е уплашена до смърт от приближаващото природно бедствие. За да се спаси, се крие в мазето на своя обикновен американски дом и започва да предава на живо в социалните мрежи чувствата и страховете си. Анджела залива зрителите с поток от дребни случки, факти и битовизми и точно когато всички се чудят защо ги занимава с това, монологът прави рязък завой и от поток на мисълта се трансформира в докосваща лична изповед за живота на днешната жена. Весела преминава в състояние на драматизъм, но и хуморът върви с него ръка за ръка, както впрочем торнадото и пистолетът. Или както казва самата Весела: “това е комедия… докато не спре да бъде”.

Ако напишете в Google “В областта на сърцето”, първо излиза информация за лекарства при сърдечна болка и бодежи. Не можем да ви посъветваме за хапчета, но може да ви препоръчаме едноименния моноспектакъл на Силвия Петкова. 

Силвия е от надарените

актриси, започнали пътя

си в Театър “София”

и продължили като независими. Камерата я обича, затова сме я гледали в “Пътят на честта”, “Революция Z”, “Революция X” и други сериали. Моноспектакълът е логична стъпка в творческите ѝ търсения. Авторката на текстовете за него Яна Борисова казва за Силвия: “Тя е вълнуващо талантлива, красива и емоционално интелигентна по начин, който вдъхновява и те кара да не искаш да се отделяш от нея. Тя е неизчерпаем енергиен източник и непрекъснато произвежда страст и емоции, които трябва да се предават нататък - към много хора, към пълна зала с публика, към света. Спектакълът “В областта на сърцето” е създаден за тази великолепна актриса, която наистина ще ви спре дъха!”.

“На живо” е автобиографичен

спектакъл на Александра

Сърчаджиева, който

хваща за гърлото 

Въпреки че на сцената има втори човек, Радена Вълканова в ролята на журналистката, това по същество си е чист моноспектакъл. След огромния си успех той ще бъде последван от нов емоционален експеримент - “На живо и отвъд това”, който още по-дълбоко ще бръкне в душата на Алекс. Огромно е предизвикателството на сцената артистът да е сам, без партньор, без някой да го покрива, да му подава реплика, да го усети кога се губи или потъва и цялата отговорност да ляга върху него или нея. Изморително е и психически, и физически.

Почти всички представени спектакли и актриси имат номинации и/или награди “Аскеер” и “Икар”. Или предстои да получат, защото сценичното им присъствие е толкова мощно и автентично, че не може да не бъде забелязано. Няма универсална формула за техния успех. Общото е в мощната женска енергия и емоция, която всички тези талантливи момичета и жени излъчват към публиката. Защото какво е театърът без женската красота, без любовта на жената, без нейните романтика, смях и сълзи?

Други от Възход и падение

Глен Пауъл и Сидни Суини - новата звездна двойка? (Снимки)

Актьорът Глен Пауъл беше заснет с широка усмивка по време на вечеря в Ню Йорк. Това се случва, докато в медиите все повече се спекулира какво се случва в любовния му живот

Силви Вартан и Христо Стоичков с награда "БГ модна икона" за цялостен принос

Силви Вартан и Христо Стоичков са първите носители на наградата "БГ модна икона" за цялостен принос. Двамата знаменити българи ще получат приза за огромните им заслуги към световния имидж на България

Пост Малоун закри първия уикенд на фестивала "Коачела" в САЩ (Видео, снимки)

Рапърът Пост Малоун закри в неделя първия уикенд на фестивала "Коачела" в Индио, Калифорния, по време на който се изявиха звезди като Били Айлиш и Чарли Екс Си Екс, предаде АФП

Рапърът Плейбой Карти се завърна на челна позиция в класацията на "Билборд" за албуми

Рапърът Плейбой Карти се изкачи с една позиция нагоре до първото място в класацията на "Билборд" за албуми, съобщи сайтът на изданието. Изпълнителят си възвърна лидерството в чарта с 64 000

ЧРД на Венелина Гочева – майсторът на идеите и интелигентните каузи, които остават

В света днес - все по-шеметен и непредвидим - тя превърна платформата "24 часа" не просто в най-влиятелната медия, а и в сигурна котва сред тревожното море от фейкнюз и интриги

>