Заклещени в трафика: 104 изгубени часа и как да ги използваме
Раница и колело е бягството от задръстванията
Станали сте по-рано от обичайното. Душ, кафе, обличане на любимите дрехи. С настроение и усмивка се мятате в колата и се отправяте към университета за първата лекция с онзи готин професор. Настройвате се към положителния старт на деня. За беда, обаче, попадате в задръстване или така наречения на английски traffic jams, в който стотици столичани са станали рано като вас и са потънали в безкрайната върволица от коли. Първите десет минути са чудесни за нихилистите – онези, чието съществуване/пътуване е лишено от цел и обективно значение. Но вие трябва да стигнете до университета и то преди колегите си, които винаги заемат най-хубавите предни места в залата. Престроявате се в съседната лента, на нихилистите не им пука особено, а страстните пушачи зад вас създават симфония от ругатни и клаксони. Почти сте се придвижили до втория светофар. Поглеждате за миг телефона – пристигналите навреме студенти вече си разменят любезности с професора, а вас отново ще ви гледат накриво. Колегите-шофьори наоколо, иначе приятни хора, се превръщат в най-кръвожадните хронометри от плът и кръв и ви освиркват до дупка, защото зеленото свети от 0,005 секунди, а вие не потегляте! Ако всичко това ви е познато, значи сте „почетен“ гражданин на София.
Колко време губим в трафика?
Столицата ни е един от най-натоварените градове в Европа и света по отношение на автомобилния трафик. Със средно ниво на задръствания от 39% през 2024-та, София се нарежда на 22-ро място в Европа – сред 243 града и на 77-о място в света от 500 града. Това показва ежегодното проучване нa TomTom Traffic Index за 2024г., в което са включени градове от 62 страни на 6 ĸoнтинeнтa.
Данните сочат, че времето, за което минаваме 10 км в сутрешния час пик е 31,48 мин. със средна скорост от 18,9 км/ч и ниво на задръстване 66%. За сравнение, вечерните задръствания са по-тежки и същото разстояние се взима за 33,48 мин. със средна скорост от 17,7 км/ч и ниво на трафик 75%. Излиза че средното време, за което сме минали 10 километрова отсечка през 2024 година е 26,29 мин., което е с 20 секунди повече от 2023 г.
Колко излишно време сме загубили с шофиране в пиковите часове през годината? Според индекса, средностатистическият софиянец прекарва цели 81 часа от годината в задръствания. За жителите, чийто път минава през центъра, положението е още по-тежко – те губят 104 часа годишно в опити да стигнат до работното си място и обратно, което се равнява на 4 дни и 8 часа!
Какво можехме да направим за това време?
- Да прескочим до Австралия и обратно, поне 3 пъти.
- Да изслушаме 40 часа подкасти, което да ни направи гурута по личностно развитие.
- Маратон от гледане на 40-50 филма т.е. целият Marvel Cinematic Universe.
- Прочитане на 3-5 книги от по 100 страници, което определено ще вдигне коефициента ни на интелигентност и обща култура.
- 60 йога тренировки, алтернативен начин да се справим със стреса.
По-тревожната новина е, че данните чувствително са се увеличили с цели 7 часа и 30 минути в сравнение с 2023 година.
Според TomTom Traffic Index най-натовареният ден в София за миналата година е бил 29-и ноември, когато нивото на задръстване за цялото денонощие е било 69%. Хубавата новина е, че едва ли си го спомняте и вероятно любимата ви песен е звучала по радиото няколко пъти, а гледката от прозореца на автомобила ви е била оцветена в красиви есенни багри.
Къде стои България в глобален план?
Напускаме за малко родните булеварди и обръщаме поглед към света – Истанбул е най-натовареният град в света за 2024 г. по отношение на трафика, където шофьорите прекарват средно 105 часа годишно в задръствания. По този показател турската столица измества вторите в подреждането – Ню Йорк и Чикаго, където изгубеното време достига 102 часа. Лондон отново оглавява класацията за най-натоварен град в Европа (101 ч.), следван от Париж (97 ч.) и Дъблин (81 ч.). За това време можете да се качите около 50 пъти на колелото London Eye (ако не ви се завива свят), да изядете 400 френски кроасана и да обиколите 40 пъти кампуса на Trinity College.
Точно след София се нарежда Варна (80 ч.). В Бургас (54 ч.) дори наблюдаваме малка, но положителна промяна от минус 10 секунди по-ниско ниво на задръстване в сравнение с 2023-та. Данните за Европа сочат, че столицата ни е следвана от Франкфурт (30%) като по-ниски нива на трафика за 2024-та има и в градове като Цюрих (33%), Валенсия (24%), Копенхаген (26%). Сред включените в класацията европейски страни, най-ниско ниво на трафик има в Холандия и Финландия, а в световен мащаб е САЩ, където средната загуба на време в задръствания е 15 часа за цялата година.
Защо това е проблем, освен че е досадно?
Експертите са на мнение, че по-лошата последица от трафика не е това, че закъсняваме за някъде, а това, че вредим на психическото и физическото си здраве. През 2024 г. изследователи от Университета в Глазгоу анализират данни от 82 297 шотландци през 18-годишен период, класифицирани според начина им на придвижване до работното място: колоездачи, пешеходци, шофьори и използващите обществен транспорт. Резултатите показват, че колоездачите и пешеходците имат по-нисък риск от смъртност, хоспитализация, сърдечно-съдови заболявания и по-малка нужда от медикаменти за психични проблеми в сравнение с шофьорите и пътниците в обществения транспорт. Стресът от трафика, комбиниран с часове на шофиране или пътуване, може да наруши съня и да доведе до хронична умора, а спадът в концентрацията по време на чакане е предпоставка за пътно-транспортни произшествия.
Какво можем да направим?
Докато чакаме институциите да решат проблема с трафика генерално (а това може да продължи дълго), ето какво можем да направим сами, за да се справим с влиянието му:
- Да планираме алтернативни маршрути или да използваме градски транспорт. Това спестява време, главоболия, гориво и вредни емисии за околната среда.
- Да си осигурим приятна музика или мотивиращи подкасти, които да слушаме като бариера срещу стреса.
- Да се подготвим с медитация за дълбоко дишане – преди, а не по време на пътуване.
- Благоприятен ефект върху цялостното ни физическо и ментално здраве може да окаже велосипедът. А, когато свикнем да се придвижваме с него, спокойно можем да заживеем в Копенхаген или Амстердам.
Или ако все пак обичате родината си, но сте се уморили от трафика в столицата – заложете на Бургас.
Авторката работи за New Blog 4U - медия на Нов български университет. Препубликуваме текста с тяхно съгласие.