Любослав Костов: Вдигането на вноската за пенсия е неизбежно и трябваше да стане още тази година
Искаме поне 10% ръст на заплатите в обществения сектор, казва главният икономист на КНСБ
Още акценти от интервюто:
- С влизането в еврозоната доходите ще се вдигнат
- Трябва реформа в силовите министерства, но това не означава съкращения, а да се отстранят пробойните
- Бюджетът е 90% като този на служебното правителство и няма логично обяснение защо бе изтеглен
- Закъсняваме с 4 месеца с въвеждане на евродирективата за минималната заплата - работната група не действа
- Няма адекватни стартови заплати в здравеопазването, а това затвърждава проблема с недостига на кадри
- COVID добавката не трябва да е част от пенсията, защото бе въведена като временна мярка
- Г-н Костов, бюджетът вече е в Народното събрание и мина на първо четене през комисии. Определиха го като възможния - без реформи, но отговарящ на критериите за еврозоната. Можеше ли да бъде малко по-смел?
- След забавяне на цялостната бюджетна процедура от близо четири месеца все пак основният финансов закон най-накрая влезе в парламента. Вярно е, че народните представители веднага след внасянето му се ангажираха с неговото разглеждане, но мисля, че се изгуби ценно време. Имайки предвид, че настоящият вариант на проекта е на 90% същият като предложения от служебното правителство през декември, няма логично обяснение защо бе необходимо бюджетът да бъде изтеглен и след това повторно внасян. Това можеше да се направи с няколко законопроекта между първо и второ четене и щяхме сега да си говорим за него като вече приет. А що се отнася до въпроса дали можеше да е по-смел, отговорът е категорично да - особено в частта за хоризонталната политика по доходите, където изпълнителната власт необосновано даде назад от обещаните 10%, като ги намали на 5%. По тази причина синдикатите не подкрепихме проектобюджета на правителството на заседанието на тристранката от 24 февруари.
- Завишените приходи от ДДС изглеждат недостижими към днешна дата, възможно ли е да се съберат толкова?
- В бюджета за настоящата година е заложен рекорден ръст на постъпленията от ДДС в размер на 24,8 млрд. лв., което представлява повишение в абсолютна стойност от 6,3 млрд. лв. спрямо 2024 г. На първо четене тези разчети изглеждат трудно постижими, макар от МФ да са убедени, че ще успеят да ги съберат. Разбира се, налице са редица фактори, които ще допринесат за нарастването на приходите от данъка върху потреблението като естествения номинален ръст на българската икономика, присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство, възстановяването на преференциалните ДДС ставки и изсветляване на сивата икономика в областта на горивата. По предварителни оценки комбинираният ефект от четирите фактора трябва да донесат около 4 млрд. допълнително. Разликата до заложените постъпления от 2,3 млрд. лв. се прогнозира да е резултат от завишения фискален контрол. Дали ще се случи, е въпрос с отворен отговор, но при всяко положение нещата се очертават да са напрегнати.
- Правителството се опита да икономиса едни 417 хил. от пенсионерите, ясно беше, че този опит ще е обречен на неуспех, но има ли откъде другаде да се направят икономии?
- По неписано правило във всеки бюджет се залагат определени буфери, които да компенсират неизпълнението на някои от прогнозираните параметри. Пример в тази посока е капиталовата програма, която е планирана да бъде два пъти по-висока от тази през 2024 г. Разбира се, инвестиционната политика на правителството е ключова за бъдещия растеж на българската икономика и подобни капиталови разходи ще е добре да бъдат извършвани, но проблемът е в това, че няма реална готовност те да бъдат реализирани. Затова съм убеден, че по тази линия бюджетната рамка има резерв, който трябва да бъде насочен към доходите на работещите.
- Синдикатите винаги искате повече пари за заплати, но всеки в частния сектор се пита защо се изливат пари в силовия сектор за 50% увеличение на заплатите им, а не се направи и реформа преди това?
- Ролята на синдикатите е да се борят за доходите на своите членове, за техните права и условия на труд - това е нашата мисия. Предвиденият в бюджета за тази година ръст на разходите за персонал в т.нар. силови структури е следствие изцяло на решението на законодателната власт от пролетта на миналата година. Тогава почти всички парламентарни групи гласуваха за тази промяна и сега тя е факт. Това от своя страна създава условия за появата на диспропорции в заплащането между отделни сектори, което ни връща към необходимостта, която ние като синдикати подкрепихме през 2024 г., а именно да се прилага ежегоден и последователен механизъм за намаление на тези диспропорции чрез хоризонтална политика по доходите. Съгласен съм, че задължително трябва да се извършат и адекватни реформи, които да оптимизират структурата и състава на всяко от обществените звена, което от своя страна да позволи по-ефективното използване на наличните ресурси. Оптимизацията обаче невинаги означава съкращение, а по-скоро правилно разпределение – т.е., където е необходимо намаление на щатните бройки, да се направи, където е необходимо да се привлекат хора – да се предприемат съответните стъпки. По тази тема трябва да започне дискусия, основана на данни, която да ни покаже къде са пробойните в системата.
- Паралелно с това не трябва ли да се мисли администрацията сама да си плаща осигуровките? ДБ предлага още тази година да се въведе лична вноска - 7% от общия размер на осигурителните вноски. Така осигуровките ще се делят в съотношение 93:7 между бюджета и служителя. В следващите години съотношението плавно да се променя и през 2030 г. да достигне това на всички останали работещи - 60:40. При какви условия бихте седнали на масата за преговори - иваче всички останали служители са нeравнопоставени спрямо тях?
- По подобие на предходния въпрос и този казус е обект на преговори и търсене на работещо решение. Важно е да се подчертае, че за прилагането на тази мярка трябва да се осигури финансов ресурс. Какво имам предвид – ако се пристъпи към промяна на законодателството, е необходимо съответният процент на изземване на осигуровки от работещите по служебно правоотношение да бъде компенсиран с еквивалентен ръст на заплатите, т.е да се запази нетното възнаграждение на работещите. А тази промяна в осигурителната система не трябва да изключва и реалното повишение на доходите. Казано по друг начин, ако след определена дата на наетото лице се наложи да плаща само осигуровките си (например, ако първата стъпка за личната вноска е 7% по предложението на една от партиите) и същевременно има заложена политика по доходите в бюджета от 10%, увеличението на заплатата на служителя трябва да е със 17%. Така би се гарантирал справедливият и плавен преход.
- И като си говорим за увеличения на заплатите в силовите сектори, то такова не може да се постигне за лекари и сестри. Защо?
- Заплащането в сектора на здравеопазването изостава, като водеща причина е отказът да се подпише нов отраслов колективен трудов договор. По този начин не могат да се гарантират адекватни стартови възнаграждения на различните специалисти в тази изключително важна сфера. Това от своя страна затвърждава проблема с недостига на кадри в сектора, което създава и сериозен риск за цялата система през следващите години. Трябва да се намерят решения сега, за да не жънем негативните резултати в бъдеще.
- Ще се вдигнат ли доходите ни с приемането в еврозоната?
- Данните от вече присъединилите се страни членки показва, че подобна тенденция е налице. Добър пример са Прибалтийските държави, които имат сходна стопанска конюнктура и парична система като нашата страна. При тях се наблюдава стабилен ръст на номиналните доходи на хората в годините след присъединяването им към единната валута. Има основания да твърдим, че този модел ще бъде приложим и за България.
- Правилно ли е още тази година да се вдига максималният осигурителен доход, без да има формула за него?
- За съжаление, обещанието на изпълнителната власт, че дискусии по темата със социалните партньори ще започнат през изминалата 2024 г., не се реализира. Затова и в настоящия бюджет не се приложи какъвто и да е механизъм за адекватното нарастване при максималния осигурителен доход, което остави въпроса отворен. Силно се надяваме, че настоящото редовно правителство ще се ангажира с този въпрос и ще се намери решение, което да отговаря освен на икономическата конюнктура и на социалната справедливост и приноса на всеки работещ.
- Ще се подобри ли пенсионната система с вдигането на вноската за пенсиите през 2027 и 2028 г., а в същото време да продължаваме да плащаме COVID добавката към тях?
- Поради демографската катастрофа в нашата страна тази стъпка, а именно - да се повиши вноската във фонд “Пенсии”, колкото и да не ни харесва, е неизбежна. Според плановете на сегашното правителство това се планира да започне от 2027 г., но дали ще се случи по този начин, все още е трудно предвидимо. Пенсионната система се нуждае от подобна промяна, което да намали дефицита в НОИ и съответно трансфера, който се прави ежегодно от държавния бюджет към общественото осигуряване. В тази връзка са необходими по-решителни действия, като изменението можеше да се направи още в бюджета за тази година. Припомням, че това бе един и от коментираните варианти от служебното правителство през есента на 2024 г. За т.нар. COVID добавки нашият синдикат има принципна позиция, че те не трябва да са част от пенсиите, защото бяха въведени като временна мярка. Разбира се, това не означава намаление на пенсиите, а принципното им изключване при определянето на средствата за нашите пенсионери.
- Закъсняваме ли с транспонирането на директивата за адекватни минимални заплати? Какво става с работната група и докъде стигнахте в преговорите?
- Определено закъсняваме, и то значително. Припомням, че Директивата за адекватни минимални работни заплати трябваше да бъде транспонирана до 15.11.2024 г. Големият проблем е не толкова, че сме в просрочие на срока, защото и голяма част от останалите представители на ЕС са, а във факта, че работната група не действа. В края на миналата година ни бяха обещани ежеседмични срещи между правителство, синдикати и работодатели по темата, които не се провеждат. За съжаление, основният губещ от цялата тази ситуация е българският работник, на когото не се осигурява адекватното минимално заплащане.
Визитка:
- Има бакалавърска и магистърска степен по макроикономика
- През 2019 г. защитава дисертация по проблемите на работните заплати и производителността на труда в България и ЕС, получава научна степен "доктор"
- Щатен преподавател в УНСС, където води курсове по макроикономика и човешки капитал
- През 2021 г. става директор на Института на КНСБ и едновременно с това е главен икономист с ранг вицепрезидент на конфедерацията
- Член е на Икономическия и социален съвет, както и на Националния съвет за тристранно сътрудничество
- Има над 50 научни публикации по темите и стотици такива с публицистичен характер