Д-р Тодор Самарджиев: Фокусът вече е ендоваскуларното лечение - няма конци и рехабилитация, пациентите веднага се раздвижват
- Първият симптом на аортна аневризма е пулсация в корема, но много пъти протича безсимптомно, казва д-р Тодор Самарджиев, началник на отделението по съдова хирургия на МБАЛ „Сърце и Мозък"
- Около 70% от световното население страда от варикозна болест
- В МБАЛ „Сърце и мозък" работят невероятни млади сърдечносъдови хирурзи, и то с най-съвременната апаратура
- Форумът „Дни на аортата" се превърна в едно от най-значимите събития в сърдечносъдовата хирургия
Завършва медицина в СУ „Св. Климент Охридски" през 2014 г.
Специализира съдова хирургия в „Аджибадем Сити клиник" – София, и УМБАЛ „Св. Екатерина" – София. Асистент към Медицински университет – София, 2019 – 2020 г.
Завършва магистратура по „Здравен мениджмънт" към УНСС.
Член на Българско национално дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА), Българско дружество за ендоваскуларна терапия (БДЕ), European Society for Vascular Surgery (ESVS) – от 2015 г., International Society of Endovascular Specialists (ISEVS).
С богат опит в извършването на: EVAR – ендоваскуларно ендопротезиране при аневризми на коремната аорта; каротидно стентиране при високостепенни стенози на каротидни артерии; ендоваскуларно лечение при периферна артериална болест на долните крайници.
Д-р Самарджиев е част от екипа на МБАЛ „Сърце и Мозък" - Плевен, от октомври 2020 г. Ръководи екипa по ендоваскуларна хирургия към отделението, а през 2023 г. става началник на отделението по съдова хирургия.
- Д-р Самарджиев, като член на Българското и Европейското дружество по ендоваскуларна хирургия лесно можете да сравните качеството и възможностите на съдовата хирургия в Европа и у нас? Къде се нареждаме сред останалите страни?
- Секторът по съдова хирургия в последните години претърпя огромен прогрес. По-будните доктори успяхме да изравним западните европейски държави – лидерите, които налагат тенденциите в съдовата и ендоваскуларната хирургия. Започнахме да се равняваме по техните успехи, техните операции като сложност. У нас няма фирми, които да внасят важни консумативи, но успяваме да се справим и да вървим в крак със съвременните тенденции.
- Експерт сте в ендоваскуларното лечение при периферна артериална болест на долните крайници. Какви са предимствата на ендоваскуларното лечение?
- Предимствата са много. Първо, класическата отворена хирургия не бива да се пренебрегва. Това, на което тя е способна, за жалост, ендоваскуларната не може да достигне до крайната цел, но ендоваскуларната хирургия разширява границите, с които ние можем да помогнем на даден пациент. Т.е. преди да се стигне до последните операции – байпас хирургии, с които да заобиколим запушената артерия при периферна артериална болест, ние можем
чрез стентиране, реканализиране на дадените съдове
да удължим многократно живота на крайниците
Така подобряваме сериозно качеството на живот на хората. Предимствата на метода са, че е доста по-атравматичен – безкръвен, както го наричат. На практика не е безкръвен, защото няма как да работим отвътре артерия, без да сме влезли в нея. Но факт е, че през дупка - колкото от игла при убождане, успяваме да възстановим съдове и да поставим стент. Първият голям плюс на ендоваскуларното лечение е, че пациентите на момента се раздвижват, няма рязане на конци, няма рехабилитация.
Друго предимство е, че е подходяща за много възрастни пациенти, такива са повечето в съдовата хирургия. Те не могат да се възстановят напълно след голяма тежка хирургия. Говорим за пациенти над 85-90 години. При тях понякога ендоваскуларното лечение се явява единствена възможност за лечение.
Целият свят засилва хирургията и измества нейния фокус в посока ендоваскуларната хирургия. Ние следваме световните тенденции. 70-80% от извършените операции в света се отнасят до ендоваскуларната хирургия. Както казах, възстановяването е много по-бързо, просто не винаги можем да помогнем с този метод. Когато запушването на кръвоносен съд е много дълго, се преминава към класическата хирургия, без която не може.
- И с какво са по-сложни за третиране състоянията на съдовете на долните крайници?
- В съдовата хирургия има делене на горни, долни крайници, артерии в областта на шията, главата, аортата. Всяка зона крие своите трудности. При долните крайници е малко по-различно. При горните крайници рядко се налага интервенция – най-често става въпрос за емболия. Там, общо взето, отворената хирургия е златният стандарт. При долните крайници се намества хроничната артериална недостатъчност. Сложността зависи от коя степен е хванато заболяването. Ако имаме пациент, който дълги години не е обръщал внимание на здравето си, не е водил нормален начин на живот, а е прекалявал с цигари, мазни храни, тотално се е занемарил, тогава вместо с една проста процедура, протичаща 15-20 минути,
процедурата може да стигне от 4 до 6 часа.
И то чисто ендоваскуларно. Сложността винаги зависи от стадия при откриването на болестта.
- Какви са симптомите на аортна аневризма, тя също е чест съдов проблем?
- За жалост, симптоматика много пъти няма. Аортните аневризми остават асимптомни. Пациентите могат да усетят едно пулсиране в областта на корема. Когато се появят вече другите симптоми като болка, човек се почувства зле, отпаднал, вече имаме навлизане в напреднал стадий на заболяването. Или е предруптурно или в руптурно състояние. В самото начало обаче друго освен пулсиране няма. Но имайте предвид, че може да се усеща пулсиране на аорта и без да има аневризма. Но нищо не пречи, ако човек усети пулсация в областта на корема, да се провери при лекар. Прегледът не е повече от 5 минути. В повечето случай аневризмите са случайна находка – или при ехографски преглед от гастроентеролог или друг интернист, скенер за друго заболяване. За съжаление, в България няма превенция, която да задължава пациентите след определена възраст да се изследват. Една елементарна ехография на коремни органи би могла да открие проблема навреме.
- Какви са последните нововъведения в лечението на комплексните аортни аневризми? Какво показва вашият опит?
- След години работа в тази област сред пациентите се разчу за дейността ни. Затова значително нарасна броят на пациентите при мен и колегите ми с комплекси аортни аневризми. Защо? До този момент тези хората са попадали на места, на които им е казано, че такава операция не може да бъде извършена и те са оставяни за наблюдения. През последните години в нашата болница успяхме да развием този тип хирургия, помагаме на пациенти с комплексни аневризми – именно с
поставяне на фенестрирани ендопротези, браншови ендопротези,
за които, за жалост, в България нямаме директен внос. Тези протези трябва да бъдат изработвани по време на операцията от самите хирурзи.
- Кои са силните страни на отделението по съдова хирургия, на което вие сте началник?
- Неизменно на първо място е нашият екип. Той е от предимно млади колеги, отлично обучени специалисти. Имаме и млади хирурзи, които тепърва предстои да станат специалисти. Имаме прекрасна, съвременна, абсолютно нова апаратура, с която можем да покрием целия обем на съдовата хирургия – и отворената и ендоваскуларната. На трето място е наличието на много пациенти, постоянна оперативна дейност – от своя страна, това води до натрупване на опит и подобряване на резултатите, които можем да постигнем.
- Какво показват вашите наблюдения - изменя ли се заболеваемостта относно сърдечносъдовите болести през годините? Кои болести са по-чести и на какво се дължи това?
- Специално в съдовата хирургия най-честото
заболяване е варикозната болест
(хронична венозна недостатъчност). От нея страда огромен процент от населението в света. Около 70% - в този процент включвам от най-слабата до най-сериозната форма на болестта. Обикновено се предава в семейството, определяща роля има начинът на живот.
Относно артериалните заболявания: зачестяват болестите на сърдечносъдовата система – коронарната болест, инфаркти, инсулти, хронична артериална недостатъчност, мозъчносъдовата болест, синдром на Лериш (аортоилиачна оклузивна болест). Основен рисков фактор е качеството на живот на пациентите. Ние сме сред държавите с най-висок процент пушачи. Естествено, това повишава и броя на болните от сърдечносъдови мероприятия. Следва стресът. Повишените нива на ежедневен стрес също са рисков фактор. Следва начинът на хранене – той е от голямо значение. Българинът няма култура на хранене. Не бива да се ядат мазни храни, да се избягва прекаляването със солта. И разбира се, рисков фактор са съпътстващите заболявания като захарен диабет. Кръвната захар е задължително да е добре контролирана. При лош контрол на диабета се задълбочават сърдечносъдовите заболявания. При нас над 50% от пациентите са диабетици.
- Вие бяхте един от основните лектори на научния форум "Дни на аортата". Какъв ефект очаквате от този форум?
- На събитието установихме, че има много качествени и млади колеги с интерес за развитието на съдовата хирургия. Това мен, проф. Кузман Гиров, д-р Никола Колев като организатори на събитието много ни радва, защото тенденцията при аортните заболявания в цял свят е те да се изместват като дори отделна подспециалност на съдовата хирургия. В България вече да има разграничаваме между центровете за качествена и в пълен обем аортна хирургия и останалите съдови хирургии. От „Дни на аорта" установихме, че младите хора са силно заинтересовани от нашата специалност. Обсъждаха с гост-лекторите от чужбина случаи. Колегите от чужбина пък ни предложиха програми, през които ние можем да участваме в техни събития и обучения. Като цяло станахме организатор на едно от най-големите събития в областта на сърдечносъдовата патология.