Ще спре ли България пътя надолу с управленската програма на правителството?
След еврозоната влезлите в бюджета милиарди вместо за раздаване на доходи на калпак по-добре да отидат за инвестиции - магистрали, проблемите с водата
Преките чуждестранни инвестиции в България през миналата година се сриват с над 54%. Това показва ниско доверие на инвеститорите в страната и висока цена на труда, изкуствено помпана от увеличенията в държавната сфера за сметка на инвестициите. Това, че някои инвеститори решиха да изнесат производства от България в Румъния, говори, че далеч не само цената на труда е причина за отлива на инвеститори.
България само за една година се срина от 67-о на 76-о място в класацията по индекса на възприемане на корупцията. По окончателни данни за 2023 г. България има най-нисък ръст на БВП в сравнение с всички държави, с които имаме обща граница. А и ръстът в България се помпа от евтините кредити за жилища.
Има ли надежда правителството да спре пътя надолу? Да видим програмата на правителството, която се отнася за пълен мандат. Тя е от
близо 100 страници и са написани много хубави думи.
Заявява се намерение за борба срещу корупцията. Но писането на Кодекс за поведението на лицата, заемащи публични длъжности, с оглед конфликти на интереси и стандарти на почтеност няма как да донесе реални ползи. В този вид кодекси се дават пожелания. Има Закон за администрацията и Закон за държавния служител, където изискванията и конкретните мерки срещу корупцията трябва да ги има.
По-добре да се предвиди при кои работещи за държавата хора да се въведе полиграф (детектор на лъжата) и така да се започне борбата с корупцията. В много държави това се използва не само при специалните служби, но веднъж годишно или веднъж на 2 г. – при полицаи, митничари, данъчни и при още редица рискови държавни позиции. Вдигането на заплатите на полицаите е добър повод да се проверяват и по този начин. Крайно време е да се предвиди и премахване на провокацията към подкуп като престъпление. Това беше мощен механизъм ФБР да се пребори с корупцията през втората половина на миналия век.
Предвиждат се
да се приемат законите, които да отпушат парите по плана за възстановяване
– за личния фалит и за защита на подателите на сигнали за корупция. За съжаление, не се предвижда как ще се справи съдебната система с няколкостотин хиляди дела за личен фалит – главно при потребителските кредити. А сигналите за корупция следва да могат да се подават винаги, когато има 3 г. до изтичане на давността на твърдяното престъпление.
Приятно звучи, че се заявява завършването на ключови инфраструктурни проекти – 7-и и 8-и блок на “Козлодуй”, възстановяване на ПАВЕЦ “Чаира” и др. Чудесно е, че се предвижда конкретна мярка, която трябва да бъде реално законово изпълнена – дивидентът, който ще се взема от БЕХ, да е 50%.
Звучи оптимистично
как ще се завършат участъци от магистрала “Хемус”.
Но като гледаме с какви темпове става това, може и сериозно да надхвърлим половин век от започването на тази магистрала. Не е лошо да се поемат и ангажименти за реални срокове за завършване на магистрала “Струма”. Унизително е вече толкова години шофьорите да са принудени да пълзят по Кресненското дефиле.
Правилно се залагат по-големи разходи за отбрана. Но за да не оставаме тревопасна държава, те не трябва да бъдат 2,5%, а да се стремим към 3,5%. Поради увеличените заплати ще има кандидати за войници, но в съвременната отбрана това е абсолютно недостатъчно. Хубаво, че си купихме осъвременени бойни самолети, макар и на база от 70-те години на миналия век. Но трябва да се изградят и 3D радари. Най-малкото защото бойните самолети при бойни операции не сигнализират къде са в пространството. Липсата на такива радари е и една от причините за падналите самолети.
В здравеопазването се предвижда изграждането на Национална детска болница и Национален център за протонна терапия. И изграждането на 125 обекта на спешна помощ и на 18 психиатрични болници и отделения. Последното е особено наложително за страната ни, тъй като психичните проблеми растат стремглаво, пропорционално на другите проблеми. Здравни пътеки изискват излишни нощувки в здравни заведения за неща, които могат да се направят за часове. Време е
да се създадат 3 частни здравни каси по примера на Нидерландия.
Управленската програма може да се реализира до голяма степен с бюджета. А цифрите не навяват оптимизъм. Те определя и структурите на следващите бюджети - веднъж заложени високи заплати, те трябва да се поддържат.
В приходната част на бюджета има увеличение на приходите от ДДС с 6 млрд. лв. Но практиката в последните години на реалното увеличение, което може да се събере, е 1,5-2 млрд. лв. През всяка от последните 3 г. се орязваха парите за инвестиции (капиталови разходи). От 2022 г. нямаме нито едно реално изпълнение на бюджета поради неизпълнението на капиталовите разходи. Това означава мижаво строителство на магистрали и ВиК, мижава електронизация на държавното управление.
Бюджетът предвижда по принцип събиране на 100% от дивидентите на държавните дружества. Което означава, че извън ремонтите те не могат да правят инвестиции.
Държавната администрация и хората на бюджетна издръжка се увеличават при намаляващо население. А най-малкото и поради електронизацията би следвало да има сериозни съкращения. Хората масово искат да работят в държавната администрация, а също и като съдии, прокурори, следователи и всякакви други хора на бюджетна издръжка. Сигурни високи доходи, непрекъснато увеличаващи се заплати. И допълнителни доходи – не само от класове и бонуси… Да сте забелязали да има недостиг на кандидати за митничари, данъчни, катаджии и... следва едно много дълго изброяване.
По този начин България се превръща в държава, в която бюджетът е предназначен основно да се плащат относително високи заплати на хората на бюджетна издръжка и пенсии, но се правят мижави инвестиции. Частният бизнес, който издържа работещите за държавата, все по-трудно намира компетентни хора. Това е път надолу.
Казаното не означава, че не можем да влезем в еврозоната, което е една от основните заявени цели на правителството в програмата му. Бюджетът би могъл да влезе в 3% дефицит, като се орежат инвестиционните разходи, което и ще стане. Ако държавата е умна и има политическа воля, ще задържи още няколко месеца прекомерно големите харчове за заплати, докато излезе конвергентният доклад на ЕК. Засега това не се вижда, защото много от увеличенията влизат в сила от 1 януари (напр. за МВР, МО и др.).
Не знам защо, но в България не се разбира, че ние всъщност плащаме в евро, само на хартията е написано лева. 10 лв. е 5 евро и 11 цента, 1 лев е 51 цента и т.н. Ето защо няма как нещо отрицателно да се случи на държава, която има обвързан курс на лева към еврото. Но при влизане в еврозоната в бюджета ще се влеят милиарди левове от валутния резерв извън сребърния фонд и гаранцията до около 2 млрд. лв. в ЕЦБ. А и сребърният фонд няма какво повече да гарантира след влизането в еврозоната. Ако има интелигентни и отговорни пред поколенията политици, влезлите в бюджета милиарди няма да бъдат раздадени като заплати и пенсии на калпак, а ще отидат за довършване на магистралите и да няма населени места с режим на водата и столица с частична канализация. Ще се спестят и много милиони от разходи по излишния обмен на левове в евро и обратно. А и знае ли човек, ако след години се реши да се влезе в еврозоната, дали левът ще поддържа същият стабилен курс към еврото при тези прекомерни харчове за бюджетни заплати.