Милен Велчев: Социални разходи и заплати ни дърпат с 10 млрд. назад. Това е като онкологично заболяване, трябва радикално лечение
Трябва ни балансиран бюджет, не просто с 3% дефицит, а децата ни да му мислят как ще плащат борчовете, смята бившият финансов министър
Още акценти:
- С достатъчно политическа воля и решимост трябва да се приложат непопулярни мерки
- Кампания за еврото няма. С всяка година закъснение губим възможности, пари и инвестиции
- За съжаление на политиците, реформи в образованието не носят бързи дивиденти
- Вече имаме редовен кабинет, но без бюджет. Какъв знак е това, г-н Велчев? И вътре, и навън - към Европа и света?
- Изготвянето на бюджет е продължителен процес, който отразява политиката на правителството във всички области. Когато състоянието на държавата е изпълнено с предизвикателства, не бива да се учудваме, че правителството има нужда от повече време да го приготви.
- От цялата препирня около новия вие разбрахте ли какво е реалното състояние на държавните финанси? Питам ви, защото се хвърлят обвинения, числа, говори се за една дупка от 18 млрд. лв., после се оказва, че сумата не е такава…
- Следя редовно това, което излиза от управляващите - и предишните, и сегашните. За мен не е изненада, че трудностите пред съставянето на балансиран бюджет и дори влизането в рамките на дефицит от 3% е нелека задача.
Ужасяващо е, че през последните години социалните разходи и заплатите изяждат около 5% от БВП повече, отколкото преди 10 години. Така че само от тези 5% държавата е назад с 10 милиарда лева. Мога да оприлича тази ситуация на онкологично заболяване, което изисква радикално лечение.
- Преди ден чух бившият вицепремиер Николай Василев да казва, че кабинетът, в който вие бяхте финансов министър, не е заварил цветя и рози, но без много думи се е справил. Какво се промени сега, та вместо всеки да си върши работата, се водят шумни дебати?
- За нас в резултат и на забавянето на икономическия растеж в световен мащаб през 2001-2002 г. преговорите с МВФ бяха по-трудни от обичайното. Трябваха много безсънни нощи, за да излезем с работещ бюджет. Много помогна това, че имахме ясен и дълъг хоризонт от 4 години, ясно и стабилно мнозинство, което не мислеше за поредните избори след 6 месеца или една година. А беше поставило за задача да обезпечи стабилен икономически тил за решаване на най-важния приоритет тогава - ускореното влизане в ЕС.
И не само, че успяхме да влезем в края на мандата, но и осигурихме благоприятна икономическа перспектива за частните инвестиции благодарение на данъчните реформи и благоприятен инвестиционен климат. И колкото и парадоксално да звучи, започвайки първата година със скромен дефицит, въпреки рязко намалените данъчни ставки успяхме броени години по-късно да генерираме превишение на приходите над разходите. Това беше ключов фактор за резкия спад на държавния дълг.
- Много финансисти, сред които и вие, окачествихте бюджета на служебния кабинет като нереален. Припомням го, защото се очертава подобна картинка с новия – правят се мерки за вдигане на приходите, но май има отказ за намаляване на разходите. Така задачата за 3% дефицит не става ли нерешима?
- Надявам се да бъдат предложени разумни мерки за намаляване на дефицита чрез свиване на раздутите разходи. Без такива мерки, както и за запушване на пробойните в приходната част, задачата е нерешима.
- Проблем май не е само текущият дефицит за съответната година, а хроничният, макар и държан в рамките на минус 3%. Как се излиза от тази спирала?
- С достатъчно политическа воля и решимост трябва да се приложат непопулярни мерки. Защото нито задържането на разходите, нито увеличаването на приходите носят политическа популярност.
Правителството трябва да се стреми към балансиран бюджет, а не просто да си поставя неамбициозни цели, като да направи 3% дефицит, а децата на България да му мислят как ще плащат борчовете.
- Как обаче да се случи, след като в коалицията вече прехвърчат искри по няколко важни теми, сред тях и тези за заплатите в МВР, отбраната и други сектори? Какво е решението - рязък скок на заплати, увеличаване след съкращения и реформи, или всички сектори да получат еднакъв процент за индексиране?
- Последният подход е най-лесен и най-мързелив, но не дава възможност да се стимулират реформите. Да увеличаваш с такъв голям процент заплати в два сектора, и то големи, е самоубийствено, не бих го препоръчал. Ако трябва да се изпълняват обещания, добре е да бъдат разсрочени във времето. Като цяло фонд “Работна заплата” трябва да се замрази, а увеличенията да са резултат само на спестявания от съкратени бройки. Или увеличение на заплатите само при условия, че съответният сектор бъде реформиран.
- Образователният министър Красимир Вълчев заговори за търсене на консенсус по темата за образованието. Останах с чувството, че гласът му заглъхна, а темата е важна.
- Образованието е бъдещето на една страна. За съжаление на политиците, реформи в образованието, които носят бързи дивиденти, и дори често в рамките на 1-2 мандата, не са достатъчни, за да покажат резултати. Нужен е консенсус с различни политически сили, включително и тези, които са в опозиция, но биха могли да заемат разумна позиция. За да не става образованието политическа дъвка за следващите избори. Рецептите за успех не са тайна, има много държави, в които са приети разумни реформи.
- Парите за здравеопазване непрекъснато растат, но реформи няма. Нужен ли е също такъв консенсус и по тази важна тема?
- Нужен е, защото здравеопазването, подобно на образованието, не е на една или друга партия, а реформите винаги са в интерес на обществото. Трябва да си дадем сметка, че не може разходите да растат постоянно, без да носят удовлетворение на обществото. Ако предоставяме нови и нови ресурси на системата, трябва да виждаме резултати от това, а не да изливаме средства във все повече скъпоструващи лекарства и неработещи болници.
Много пари изтичат в поддържането на структури, които не помагат за здравето на нацията. Има болници, които съществуват на хартия, без да лекуват хората, и изпълняват криворазбрани социални функции.
- Същия феномен има и при администрацията. Заплати и разходи растат, въпреки че населението намалява. Защо не може да се реши поне чиновниците сами да си плащат осигуровките?
- Пречат ни инерцията и страхът, че администрацията ще изрази недоволството си на следващите избори, които може да са сравнително скоро. Иначе извън администрацията обществото е убедено, че всеки трябва да си плаща своите осигуровки, както го правим ние с вас и целият частен сектор.
- Влизането на България в еврозоната май се отдалечава отново, не само заради инфлацията, а и заради дефицита. Дали ще се вместим в последния отворен прозорец - 1 януари 2026 г.?
- Не ми се иска да се отдалечава. Предпочитам да не правя прибързани заключения, преди да видя проектобюджета на правителството. Макар че целта трябва да бъде балансиран бюджет. А дори и с 3% дефицит трябва да убедим нашите партньори в ЕС, че спазването на дефицита не се дължи на еднократни мерки от типа на данъчна амнистия, а е устойчиво.
- Има ли според вас натиск за периодично отлагане от значителен паричен ресурс в сивата зона, който няма как да бъде обменен в евро и ще “изгори”, и как да се справим с този проблем?
- Не мисля, че това е проблем. По правилата на еврозоната възможността за обмяна на сегашната ни валута в евро трябва да съществува години напред, ако не и вечно. Тоест не би трябвало никой да се притеснява, че ако не успее за 6 месеца или 1 година да си обмени левовете в евро, ще се затвори някакъв прозорец.
- Това обаче се отнася за легални пари, а ако отидеш с пари, излезли от сейфове и дюшеци, чийто произход не можещ да докажеш, тогава?
- Тези пари и сега са неизползваеми в големи размери.
- Закъснялото популяризиране на еврото може ли да ни изиграе лоша шега? И без това противниците му са шумни и енергични и разпалват страховете на хората, а властта не им отговаря подобаващо. Кампания за еврото няма.
- Да, кампания за еврото няма. Но с всяка година закъснение ние губим възможности за развитие. Губим пари от необходимостта да обменяме валути, губим от това, че част от инвеститорите, които биха инвестирали, се въздържат. Защо трябва да носим такива загуби? И какво печелим от продължително чакане?
- Колко живот прогнозирате на тази разнородна коалиция и дали нови избори няма да ни вкарат и в дълговата спирала, което да опустоши държавата и икономиката?
- Радвам се, че успяха да направят работещо редовно правителство. Защото поредните избори щяха да доведат до нова вълна популизъм и до ново харчене. България продължава да бъде с почти рекордно нисък дълг, макар вече да не сме на първо място, а на второ. Рано е да се говори за дългова спирала, но не е рано да се мисли за това, ако продължим да живеем не според своите възможности, а според възможностите на бъдещите поколения, които ще плащат сметката.
CV
- Роден на 24 март 1966 г.
- Завършил “Международни отношения” в УНСС
- Има магистърска степен от университета в Рочестър, САЩ, и от Масачузетския университет в Кеймбридж
- От 1995 до 2001 г. работи в Merrill Lynch Co. в Лондон с последна длъжност вицепрезидент по развиващите се пазари
- От 24 юли 2001 до 16 август 2005 г. е финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски
- В момента се занимава с частен бизнес