Българинът живее с 5 г. по-малко от европееца, достига средно 75,8 години, и то в лошо здраве (Графики)
Българките оцеляват повече – около 78,1 г. срещу 72,7 г. при мъжете, но 5 години по-дълго са във влошено състояние
Българите живеят с 5 години по-малко от средния европеец и често завършват живота си в лошо здраве – това е тъжната реалност, очертана в нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия.
Средната продължителност на живота у нас е 75,8 години, а за Европейския съюз е 81 години.
Българките оцеляват повече време – около 78,1 години срещу 72,7 години при мъжете, но прекарват средно 5 години повече във влошено общо състояние.
Докато в Испания, Италия и Швеция хората се радват на продължителност на живота от над 83 години, у нас тя е с цели осем години по-малко.
Само Латвия ни прави компания в дъното на европейската класация (75,9)
Мащабният анализ “Здравето отблизо” (Health at a Glance) предлага задълбочен преглед на здравословното състояние и здравните системи в 27 държави-членки на ЕС, както и в още няколко европейски страни.
Основната тема тази година е здравословното дълголетие – до колко години хората успяват да останат в крепко здраве по време на старостта. Включени са ключови показатели като очаквана продължителност на живот, дял на хроничните заболявания, рискове за здравето, достъп до здравни услуги и ефективността на системите за профилактика.
Една от основните причини за лошото качество на живота на българите над 65-годишна възраст са сърдечносъдовите заболявания.
Докато в страни като Франция и Люксембург смъртността от тях е една от най-ниските в ЕС, у нас тя е 4 до 7 пъти по-висока.
В цяла Европа фаталният край от инфаркти и инсулти е намалял с 20% за десетилетие, но България е единствената страна, където този спад липсва
Това означава, че все още умираме масово от болести, които могат да бъдат предотвратени.
Огромна част от тях биха били избегнати, ако има по-добра профилактика и достъп до качествено здравеопазване.
В най-развитите здравни системи като тези в Норвегия, Швеция и Люксембург предотвратимата смъртност е под 120 случая на 100 000 души.
В България този показател надхвърля 400 на 100 000 – повече от два пъти средното за ЕС. Това означава, че
десетки хиляди българи умират преждевременно от болести, които могат да бъдат лекувани, ако се открият навреме
Интересно е да се отбележи, че от 2011 г. насам се наблюдава значително намаляване на нивата на смъртност от рак в ЕС (12%) във всички страни членки с изключение на Кипър (10% увеличение) и България (където те остават непроменени). Особено голям спад на смъртността през този период се наблюдава при мъжете (16% намаление в сравнение с 8,5% при жените).
Само 22% от хората над 65 г. у нас се движат достатъчно, а 18% от хората над 65 г. са със затлъстяване,
показва още докладът.
Физическата активност играе ключова роля в превенцията на болести като инфаркти, диабет и дори деменция. Според последните научни изследвания близо 45% от случаите на деменция могат да бъдат избегнати, ако хората водят по-здравословен начин на живот. Но в България тази култура липсва – твърде много хора не спортуват, хранят се зле и не обръщат внимание на здравословните сигнали, докато не стане късно.
Лошото хранене и обездвижването са сред водещите проблеми и при по-младите поколения. Близо 20% от 15-годишните в ЕС са с наднормено тегло или затлъстяване, а в страни като Малта, Гърция и Румъния процентът надхвърля 25%. В България тенденцията е също тревожна. Една от основните причини е липсата на култура за здравословно хранене, както и прекомерното време, което децата прекарват пред екраните.
Мръсният въздух в България също убива хиляди всяка година
В ЕС над 253 000 души умират преждевременно заради излагане на фини прахови частици (PM2.5), а най-високата смъртност е именно в Централна и Източна Европа, включително България. Европейският съюз си е поставил за цел да намали с 55% преждевременните смъртни случаи, свързани със замърсяването на въздуха, до 2030 г. Въпросът е дали България ще успее да направи реформи, за да не остане сред страните с най-лоши показатели.
Рисковите фактори, свързани с начина на живот, като
употребата на тютюн, вредната консумация на алкохол, лошото хранене, липсата на физическа активност и затлъстяването
представляват значителен дял от общата тежест на заболеваемостта и смъртността в страните от ЕС.
През 2021 г. приблизително 1,1 млн., или почти 21% от всички смъртни случаи, се дължат на тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и затлъстяване. През 2022 г.
18% от възрастните европейци са пушили всеки ден
Процентът на хората, които посягат към цигарата ежедневно, варира значително, като най-висок е в България, Гърция, Унгария и Франция (над 25%), а най-нисък в Дания, Финландия и Швеция (под 12%).
Мъжете пушат повече от жените във всички страни членки с изключение на Швеция, Финландия, Норвегия и Исландия, където разликите между половете са незначителни.
Антимикробната резистентност (АМР) също е сериозна обществена заплаха. В ЕС антибиотично резистентните инфекции водят до около 35 хил. смъртни случая всяка година, а преките разходи за лечението им са 6,6 млрд. евро.
През 2022 - 2023 г. 32% от изследваните бактериални изолати са били имунизирани към ключови антибиотици, като този процент надхвърля 50 в Румъния, Гърция, Кипър и България. Потреблението на антибиотици в общността - ключов фактор за АМР - варира почти четири пъти в различните държави от ЕС, което подчертава необходимостта от подобрения в начините, по които се предписват и използват тези препарати.
Ваксинацията продължава да е от решаващо значение за защитата на населението, особено на възрастните хора, от инфекциозни заболявания.
Един от вирусите, които заплашват здравето в напреднала възраст, е човешкият папиломен вирус (HPV).
Ваксинацията е ключът към превенцията, като се смята, че тя предотвратява до 89% от всички случаи на рак на маточната шийка сред нежния пол.
Почти всички страни от ЕС, както и Норвегия и Исландия предлагат ваксинация срещу HPV на момичета и момчета в тийнейджърска възраст.
Последната страна, която не ваксинира младите мъже, е България,
но има планове това да започне през 2025 г. Броят на препоръчаните дози в схемата може да варира. Някои държави осигуряват ваксинация в училищата, а други в здравните заведения.
През 2023 г. средно 64% от момичетата в ЕС са получили всички препоръчани дози срещу HPV до 15-годишна възраст, като този процент варира от 91 в Португалия до 7 на сто в България.
Докладът Health at Glance за 2024 г. на ОИСР подчертава, че е наложително да се предприемат ефективни политически действия за насърчаване на доброто здраве в напреднала възраст, като се даде приоритет на превенцията на заболяванията, включително чрез ваксинация и подкрепа на психичното здраве във всички възрасти.
Цената на бездействието както по отношение на намалените години живот, така и на икономическата тежест е твърде висока, за да бъде понесена.