Мартин Табаков: При Тръмп САЩ и ЕС ще са в “изстинал” брак, а децата (Украйна) ще ги нервират вместо сплотяват
Ще има конфликти в основните групи около US президента, може да има сблъсък между двете еговселени Тръмп и Мъск, казва още международният анализатор в интервю за "24 часа"
Още акценти от интервюто:
Фукуяма се оказа прав - светът стана плосък, но не заради либералната демокрация, а покрай екраните на смартфоните
Тарифите се очертават като наказателен инструмент на американската външна политика
Ако САЩ вземат Панамския канал, тогава защо Китай да не нахлуе в Тайван или Русия да завърши започнатото в Украйна?
- Кои са основните точки в речта на Доналд Тръмп по време на инаугурацията, на които трябва да обърнем внимание и които вдигат малко завесата за намерението му като държавен глава - във вътрешната и външната политика, д-р Табаков?
- Във встъпителното си слово, а и чрез подписаните след това изпълнителни заповеди Доналд Тръмп направи заявка за реабилитация на политическата и икономическата роля на държавата в обществените дела. Внимание заслужават акцентите върху вземането на мерки за осигуряване на сигурността по южната граница на САЩ предвид интензивния трафик на нелегални имигранти, дрога и престъпност оттам.
Под ръководството на Тръмп федералното правителство ще пресече и социалното инженерство, съпроводено от опитите за ценностна и биологична релативизация на естествения порядък.
Свободата на словото - основен постулат в американската конституция, ще бъде реновирана, доколкото последните години тя често ставаше жертва на т.нар. политическа коректност, която бе не толкова норма за порядъчност, колкото шаблон за производство на идеологеми. Не на последно място, Тръмп вече предприе действия и за смекчаване на тежестта на регулациите върху американската вътрешна икономика и се закани да я защити от външна конкуренция, допускайки налагането на 25% мита спрямо канадския и мексиканския внос. Китай и ЕС също бяха посочени като потенциални кандидати за налагането на мита, макар и с различни ставки.
Именно тарифите се очертават като наказателен инструмент на американската външна политика, като логиката на тяхното прилагане не се изчерпва задължително с икономически съображения – търговските дефицити на САЩ със споменатите държави, но и като санкция спрямо нелегалния трафик на хора и дрога, идващи от Мексико, Канада и Китай.
- Оптимист ли сте за бъдещето на Стария континент за следващите години по време на мандата на Тръмп по отношение и на ЕС, и на НАТО, и за съдбата на Украйна?
- Отношенията между ЕС и САЩ през следващите години ще бъдат нервни. Доналд Тръмп гледа на ЕС по-скоро като на икономически конкурент, не като на партньор, а на НАТО – като на неоправдано бреме за САЩ. Самият факт, че нито ЕС, нито НАТО бяха споменати в неговата встъпителна реч, е показателен в това отношение. Според мен непосредствените отношения между Брюксел и Вашингтон ще се развиват в режима на съвместното съжителство, чието любовно ложе е отдавна изстинало, но липсата на по-добри опции ги кара да продължават да споделят един покрив над главите си.
И ако в такива инертни бракове обикновено децата сплотяват, Украйна има по-скоро обратния ефект, доколкото е източник на нервност между пастроците ѝ: татко Доналд нервничи, че мама Урсула не предоставя достатъчно средства на Володимир. Това евро-атлантическо пространство не изглежда като дом, на който може да бъде закачена табелата “образцов”. Но за това отговорността е споделена между сприхавия съпруг и вятърничавата съпруга.
- “Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове”, пише в Евангелието на Матей. Именно като такъв поиска да остане в историята Тръмп - като миротворец и обединител, след като е “спасен от Господ, за да направи Америка отново велика”. Доколко обаче мирът кореспондира с налагането на това величие?
- Доналд Тръмп разглежда международната система като набор от държави, които не са равноправни, а субординирани на базата на ресурса, с който всяка една от тях разполага, за да осъществява националния си интерес.
Дисбалансът във възможностите на отделните държави създава международна система, доминирана от силните държави. А географското пространство между тях е “сиво” – това са слабите държави, чийто суверенитет е снет и относителен, а териториите им са зони за влияние на силните геополитически полюси, Левиатаните.
Външна политика, базирана на принципа на “Америка на първо място”, е точно това: националистически тласък. Представете си боулинг топка, която лети към кеглите “Панама”, “Канада”, “Гренландия” и т.н. Ако САЩ могат да замахнат и да вземат Панамския канал, то тогава защо Китай да не нахлуе в Тайван или Русия да завърши започнатото в Украйна?
В крайна сметка всяка една от споменатите държави може да аргументира агресията си с принципа на силата и националния си интерес.
Но да използваш национализма, за да постигнеш мир, е все едно да се качиш на раменете на дявола и да очакваш, че той ще те заведе в рая. Интервенционалистката външна политика, стъпваща на универсализма на либерализма, създаде един тип ексцесии. Национализмът ще провокира други катаклизми, друг тип лунен пейзаж. Затова Тръмп и да целеполага мира, няма как да го постигне с този инструментариум. А ако в Евангелието на Матей миротворците са честити, в него сме предупредени и да се пазим от фалшивите пророци.
- Как си обяснявате намесата на Мъск във вътрешните работи на Великобритания и Германия? Мъск обвини премиера на Острова Киър Стармър, че е прикривал случаи на изнасилвания на малки момичета от банди, а отделно няколко пъти призова германците да гласуват за партия “Алтернатива за Германия”.
- Има една прозаична причина, поради която професорите по международни отношения от университета в Оксфорд не взеха отношение спрямо причините, поради които миналата седмица се взриви ракетата Starship на Илон Мъск. И тази причина е, че те си нямат идея от ракетни двигатели, задвижвани от криогенен течен метан и кислород. Така, както собственикът на SpaceX и социалната мрежа X няма никакво релевантно познание, което да го превръща в достоверен говорител по казуси като войната в Украйна, кой да спечели изборите в Германия или как британските власти да си вършат работата.
Във времето на площадна демокрация и популистка глъч, в което живеем, трябва да напомним, че не зад всяко мнение има знание. Крещящите “разпни го, разпни!” в преторията на Пилат Понтийски също са имали мнение, но очевидно са нямали знание.
Ако иска да изглежда достоверно – още повече че той е от най-доверените хора на американския президент, натоварен включително с формална институционална роля - Мъск трябва да обогатява хората с познанието си спрямо неща, от които има професионална представа. В противен случай ще е просто един съвременен барон Мюнхаузен, който говори нелепици.
- Затова е интересна динамиката в отношенията между хората, които стоят зад Тръмп. Една от влиятелните фигури на консервативното крило на републиканците - Стив Банън, нарече Мъск в интервю за италиански вестник “зъл човек”. Можем ли да говорим за противоречие между лагера на националните популисти, каквито са MAGA движението, и техноглобалистите? И подобен раздор до какво може да доведе?
- Според мен най-голямото противоречие може да произтече от сблъсъка между двете еговселени, каквито представляват и Доналд Тръмп, и Илон Мъск. Конкретно Мъск сякаш има мишена на гърба си, тъй като не споделя критичното отношение спрямо Китай, характерно както за американския президент, така и за хората в екипа на новия стар ръководител на Белия дом.
Иначе е напълно естествено да има конфликт между милиардерите покрай Тръмп и нискоквалифицираните бели избиратели, които го върнаха в Белия дом. Последните разчитат на икономически протекционизъм и субсидирано производство, докато хората от високотехнологичния сектор имат коренно различни приоритети. Но на всяка една от тези разнородни групи Тръмп дава по нещо: на икономически възпрепятствания електорат – сигурност, на високотехнологичния сектор – свобода.
Персонално напрежение между Стив Банън и Илон Мъск вече има. Първият гледа на втория като на либерален глобалист, който винаги ще поставя бизнес интересите си над тези на САЩ. Вторият пък смята първия за обикновен популист и баластра. Въпросът е да видим кога тези персонални различия между конкретни хора ще се мащабират политически, превръщайки се в конфликти между различни групи около Доналд Тръмп.
- Какъв дигитален свят ни очаква, след като видяхме как този сектор си стиска ръцете с властта във Вашингтон?
- Ако не в основната и най-популярната си теза, Франсис Фукуяма се оказа прав в друг смисъл: светът наистина стана плосък, но не посредством универсализма на либералната демокрация, а чрез екраните на комуникационните ни средства. От една страна, това е добре, защото дава здравословна дистанция между спорещите. От друга обаче, канализираното през технологиите битие е специфично и посредническо битие. Битие на патерица, в което Homo sapiens става homo digital, а живият живот се превръща в живот през филтър. За да оцелее, човекът е имал нужда от храна; днес – и от зарядно. Моето безпокойство е плоският дигитален свят да не създаде плоски хора.
Симбиозата между властта и технологиите не увеличава задължително обема на свободата. Именно технологиите се използват за все по-голям контрол върху хората, особено в авторитарни режими като тези в Русия, Китай и някои арабски монархии. А това ни отваря към по-голямата тема за ролята на прогреса. Мисля, че може да зачеркнем тази идея, идваща още от Просвещението, че прогресът е непременно еманципиращ човека фактор. Особено опасно става, ако технологиите започнат да изпреварват развитието на емоционалната интелигентност на индивида. Прогресът увеличава качеството на материалните условия около човека, но не е казано, че с това се развива и човешката интелигентност.
Сътрудничество в САЩ между Тръмп и Мъск е нещо сходно: коалиция между властта, която осигурява наелектризираната тълпа, и технологиите, които предоставят платформата за колективно маршируване. А в дигиталния свят също има убийства – древногръцкото остракиране днес е политическото канселиране в социалните мрежи.
CV
Мартин Табаков е роден и живее в София
Магистър по история на философията от СУ "Св. Климент Охридски"
Доктор по политически науки от Нов български университет
Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток
Автор е на редица аналитични коментари в българските медии
Работил е като съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи на България