Вижте какво реши правителството днес
Правителството оттегля от НС законопроектите за държавния бюджет и за бюджетите на ДОО и на НЗОК за 2025 г.
Министерският съвет отменя свои предишни решения, с които са приети законопроекти, предложени от служебното правителство за разглеждане в Народното събрание. Това са РМС № 862 за одобряване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г.; РМС № 863 за одобряване на проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и РМС № 864 за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.
С новото решение се оттеглят и предложенията за тяхното разглеждане в Народното събрание.
Министърът на финансите, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика следва в кратки срокове да внесат в Министерския съвет за разглеждане и одобрение законопроекти съответно за държавния бюджет на Република България за 2025 г., за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. и за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г.
Правителството оттегля данъчните законопроекти, внесени в Народното събрание
С решение от днес Министерският съвет отменя свои предишни четири решения, с които са приети предложения за промени в данъчните закони. Това са РМС № 822 от 29 ноември 2024 г. за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност; РМС № 807 от 22.11.2024 г. за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове; РМС № 809 от 27.11.2024 г., за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане и РМС № 806 от 22.11.2024 г., за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
С новото решение се оттеглят и посочените по-горе законопроекти внесени за разглеждане в Народното събрание.
С акта правителството цели да осигури възможност на ръководството на Министерството на финансите, което встъпи в длъжност след сформирането на редовно правителство, да направи анализ на проектите и евентуално да внесе промени в тях.
Отменят се три решения на МС от 2024 г.
С решение Министерският съвет отменя свои предишни три решения, приети от служебното правителство. Това са РМС № 854 за одобряване на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025 г. - 2028 г.; РМС № 866 за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2025 г., допълнено с РМС № 900, и РМС№ 868 за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г., допълнено с РМС № 899.
Отмяната на актовете се налага във връзка с оттеглянето от НС законопроектите за държавния бюджет и за бюджетите на ДОО и на НЗОК за 2025 г. С новите основни параметри и допускания на проекта за държавен бюджет за 2025 г., съобразно политическите приоритети за управленския мандат на правителството, ще се гарантира законосъобразното прилагане на нови нормативи за час програма на обществените медии за 2025 г. и нови стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г., в съответствие с определените със закона бюджетни взаимоотношения с централния бюджет. От друга страна, с разработването на нова Стратегия за управление на държавния дълг ще се осигури консистентност и съгласуваност на политиката по управление на държавния дълг с новите бюджетни документи за 2025 г.
Приет е доклад за изпълнението към 31 декември на Плана за действие за 2024 година с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС
С Решение на Министерския съвет беше приет доклад за изпълнението на Плана за действие за 2024 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 31 декември 2024 година.
От общо 174 мерки със срок за изпълнение до 31 декември, са изпълнени 114 мерки. Неизпълнените мерки са 60. Процентът неизпълнени в срок мерки е 34,5.
В отчета на Плана за действие за 2024 г. са включени 36 мерки, свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 и чл. 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С изпълнението на тези мерки България ще отстрани допуснатите нарушения на правото на Европейския съюз, констатирани от Европейската комисия в рамките на 36 процедури.
В Приложение № 2 към доклада са посочени 28 ненотифицирани директиви на Европейския съюз в областта на вътрешния пазар със срок за въвеждане до края на месец май 2025 г., като 16 от тях са били със срок на въвеждане 30 ноември 2024 г. и ще бъдат включени в т.нар. Табло на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard), издание май 2025 г. и съответно дефицитът за България ще бъде 1.6 % при въвеждане на директивите в областта на вътрешния пазар.
Мерките, които не са изпълнени през 2024 г. са прехвърлени за изпълнение в Плана за действие за 2025 г.
През 2025 г. продължава осъществяването на засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС в Плана за действие за 2025 г.
Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси"
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси" (СОВ), което ще се проведе на 28 януари 2025 г. в Брюксел.
Полското председателство на Съвета на ЕС ще представи приоритетите, включени в шестмесечната му програма - сигурност и отбрана; защита на гражданите и границите на ЕС; противодействие на чуждото влияние и дезинформацията; осигуряване на сигурна и свободна среда за бизнеса; енергиен преход; конкурентоспособно и устойчиво земеделие, и сигурност на здравеопазването.
Съвет „Общи въпроси" ще проведе дискусия по частите от годишния доклад на ЕК за върховенство на правото, отнасящи се до Унгария, Португалия, Румъния и Словения, като част от годишния диалог по върховенство на правото.
Компенсирането на разходите на небитови крайни клиенти заради високите цени на електроенергията продължава до края на м. март 2025 г.
Компенсирането на разходите на небитовите крайни клиенти заради високите цени на електроенергията ще продължи до края на м. март. 2025 г. в съответствие със срока на действие на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г., приет от Народното събрание (т.нар. удължителен закон за бюджета). Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки изменение и допълнение на програмите, приети през миналата година, за компенсиране на бизнеса и на детски градини, ясли, училища, молитвени домове и други, изброени в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2024 г.
Удължаването на компенсаторния механизъм е ключово за запазване конкурентоспособността на българската икономика и достъпността на снабдяването с електрическа енергия за редица социални и обществени дейности в условията на продължаваща волатилност на енергийните цени, особено в региона на Югоизточна Европа.
Запазва се предвиденият механизъм за компенсации. За бизнеса ще бъде компенсирана изцяло разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „Ден напред" на Българската независима енергийна борса за съответния месец от периода януари - март 2025 г. и определената базова цена от 180 лв./MWh.
Крайните потребители на електрическа енергия, сред които детски градини, ясли, училища, читалища, храмове, спортни школи и други, изброени в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2024 г., също ще продължат да бъдат компенсирани за енергийните си разходи по досегашния ред. За тях компенсацията ще се изчислява като разлика между средната цена на базов товар на пазар „Ден напред" на Българската независима енергийна борса за съответния месец и регулираната цена, утвърдена от Комисията за енергийно и водно регулиране за текущия ценови период.
С оглед своевременното изплащане на компенсациите по програмите Министерският съвет прие да бъде актуализиран техният бюджет до 989 млн. лв. за периода от 1.07.2024 г. до 31.03.2025 г.
Одобрена е позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство
Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 27 януари 2025 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
По време на заседанието се очаква Полското председателство да представи своята работна програма в областта на земеделието и рибарството за първата половина на 2025 година.
Комисията ще представи информация относно свързаните с търговията въпроси на селското стопанство. Република България счита, че компенсаторните мерки за смекчаване на отрицателните въздействия от кумулативните ефекти в търговията с трети страни върху земеделските производители в ЕС могат да бъдат насочени преди всичко към укрепване на тяхната конкурентоспособност и осигуряване на устойчивост на селскостопанския сектор.
Полското председателство ще представи информация относно необходимо преразглеждане на процедурата за одобрение на изпълнението на Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика и нуждите от допълнително опростяване. Очаква се да бъде разгледано и предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно трансграничното правоприлагане във връзка с нелоялни търговски практики (НТП). Становището на България е, че проектът е особено важен, поради това че въвежда общи правила, инструменти и процедури за осъществяване на засилена координация и сътрудничество между националните правоприлагащи органи по Директивата в случаи на транс-гранични нелоялни търговски практики в обхвата на Директивата.
Комисията ще представи предложението за изменение на Регламента за общата организация на пазарите (ООП) по отношение на укрепването на позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на храни. Позицията на страната ни, е че е необходимо прецизиране на текстовете относно правилата за договорите между земеделски стопани и купувачи, превръщане на писмените договори в общо задължение и подобряване на начина, по който дългосрочните договори отчитат развитието на пазара и колебанията на разходите и икономическите условия, както и при въвеждане на задължителни механизми за медиация между земеделските стопани и техните купувачи.
Министерският съвет прие промени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
Със свое постановление Министерският съвет прие промени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Измененията засягат разпоредби на раздел VI „Централизирано отчитане на разходите за участие в заседанията на работните органи на Съвета на Европейския съюз", като се прецизира редът на отчитане и изискуемите документи.
Постановлението относно Съвета за координация и сътрудничество се изменя в съответствие с актуалната структура на Министерския съвет
Министерският съвет прие Постановление за изменение на ПМС № 101 от 14 юли 2023 г. за създаване на Национален механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма - Съвет за координация и сътрудничество.
Измененията са с цел привеждането на Постановление № 101 на Министерския съвет от 2023 г. в съответствие с актуалната структура на Министерския съвет. В състава на Съвета за координация и сътрудничество се включват всички заместник министър-председатели, с което се гарантира представителност на високо политическо равнище от страна на изпълнителната власт.
В състава на Съвета за координация и сътрудничество в качеството им на членове участват още министрите на правосъдието, на вътрешните работи, на финансите, на външните работи, на транспорта и съобщенията и на електронното управление, както и: главният прокурор на Република България, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, управителят на Българската народна банка, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност", председателят на Комисията за финансов надзор, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията; председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, председателят на Комисията за противодействие на корупцията, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници" и изпълнителният директор на Агенцията по вписванията.
Приемането на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 101 на Министерския съвет от 14 юли 2023 г. осигурява възможността Съветът за координация и сътрудничество да продължи работата си своевременно и ефективно предвид приоритетите за излизане на Република България от т. нар. „сив списък".
Правителството прие също така Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Част от промените са от правно-технически характер, а друга част касаят функциите на две дирекции в АМС. Проектът на постановление не води до въздействие върху държавния бюджет.