Мирослав Севлиевски: Опозицията ще е груба и жестока, но няма да пречи кабинетът да оцелее поне до президентските избори
Само парите от ПВУ да докарат, и Росен Желязков ще остане в историята. А за да стане това, Борисов трябва да го пази от Пеевски, който се заявява като непримирим опозиционер
Още акценти от интервюто:
Този кабинет е леснообясним в чужбина: Широка коалиция на основните партии от Европарламента
Министрите на ГЕРБ са опит за саморазграждане на онзи ГЕРБ, където арогантността и заплахата бяха доминиращи
Алтернатива на Борисов и Пеевски е поколението на Лена Бориславова. Явно и други го виждат, защото тя лично отнася най-много "шамари"
За ДСБ това беше последен шанс да участва в управлението. А за партията на Христо Иванов не виждам бъдеще. И двете изглеждат обречени да стоят с ПП в коалиция. Политическите им шансове са в ръцете на кмета Терзиев - когато опозицията командва столицата, това винаги е предпоставка за връщане в Министерския съвет
- Г-н Севлиевски, след тази дълга политическа криза най-накрая имаме правителство. Доколко ще е стабилно то в конфигурацията, в която бе създадено?
- Супер е, че се направи кабинет. Защото бяхме стигнали до абсурда в служебното правителство отговорникът за водите да предлага да се къпем с дъждовна вода, ако няма в чешмите.
Какво ще е правителството - всички ще му търсим описание и рамка в първите 100 дни. На пръв поглед ми изглежда на правителство на оцелелите от битки помежду си и на щастливо оцеляващите, защото в момента на никого не му се води изборна битка. Управлението му може да го наречем “Бал без маски”. Паднаха маските на уж противоборството с Борисов от последните 15 г.
Иначе по принцип няма как това правителство да е стабилно, защото е коалиционно, и то на малцинството - от 3 партии с по-малко от 120 гласа. Но ще бъде оцеляващо, защото Доган има интерес да го има, трябва му работещ парламент. А втората патерица фактически ще бъде опозицията - заради страха си от загуба на едни нови предсрочни избори. Опозицията ще е груба и жестока, но няма да пречи кабинетът да оцелее поне до президентските избори.
Отделно съставът на кабинета е от опитни политици. Оцелели във вътрешнопартийни битки и динамични политически процеси. Гроздан Караджов е участник в голямата промяна през 90-те и заедно с Митов и Боршош имат седесарски опит. Бесепарите в кабинета също са “гърмени зайци”. Самият Росен Желязков е първият премиер след Иван Костов, който има министерски опит. Нито царят, нито Борисов и Станишев познаваха коридорите на властта като него, а Кирил Петков хич. Отделно този кабинет е леснообясним в чужбина. Желязков просто казва: “Широка коалиция на основните партии от Европарламента”. Това е част от хубавото на тази сглобка. Има и лошо: съмнителна коалиция. Съмнителна опозиция. Съмнителни политически битки. Съмнителни влияния. И очаквания за съмнителни резултати. И отделно - всички се съмняват да не се минат, нали сме българи.
- Дадохте обаче хоризонт на кабинета до президентските избори догодина, защо?
- Да, прогнозата ми е кабинетът да оцелее до изборите за президент. По-дълго време ще става опасно за участниците в коалицията - всеки ден заедно ще трябва да си режат по нещо от партийното и електорално тяло - пръст, ръка... Властта ще ги изхабява и ще губят електорат. И като допълня, че за мен това правителство е почти 100% краят на БСП, 65% краят на ИТН, какво друго им остава, освен да пазят и развиват мнозинството, включително с привличане на “свободни електрони”.
- Откъде могат да дойдат тези свободни електрони, след като те и сега трудно събраха парламентарно мнозинство с подкрепа на ДПС-Доган?
- Лорер например. Нали тази коалиция е срещу “Възраждане”. Предвиждам през тази година и половина разместване и сред депутатите...
- Предрекохте, че коалицията ще е край на БСП и ИТН, как ще се отрази тя на ГЕРБ?
- Сегашните министри на ГЕРБ ги виждам като опит за саморазграждане на онзи ГЕРБ, където арогантността и заплахата бяха доминиращи. В началото на този политически цикъл ви казах, че ГЕРБ трябва да бъде разграден, но и че не виждам кой ще бъде лидерът на този процес, не виждах съвременния Желев от 1990 г. Разграждането не се случи. Коалицията на ПП се провали. Не извади, а изписа очите на ГЕРБ. Борисов успя да проведе “10 ноемврийския си пленум” по-добре от Тодор Живков и ще продължи да управлява партията си, като я запази водеща.
- Защо тогава говорите за процес на саморазграждане?
- Заради личните политически образи на новите им министри. По-благи и модерни изглеждат, но и с богат политически опит. И няма случайни. Има либерална резервна скамейка като Деница Сачева и Красен Кралев.
- И как ще завърши този процес на модернизация за ГЕРБ според вас?
- Вероятно ще е по модела на ЕНП в Германия.
- Ще доведе ли до смяна на Борисов начело на партията?
- Да, ако стане президент. Какво ще прави Борисов, ще разберем, като наближат президентските избори. Той или негов кандидат може да бъде избран само ако има близо до 1 милион гласа. И ще трябва той да се променя, както и партията му. Сега тези гласове ги нямат.
- Каква трансформация е тогава?
- Друг тип поведение. Ако караме, че възможната българската политика е само по Ляпчев: “Со кротце, со благо и со малко кьотек”, много ще зависи тази коалиция сега как кара по тези три неща. И ако няма кьотек, има шансове да оцелее. Предишните коалиции на Борисов паднаха заради кьотека - и да не го е имало, чувството, че кьотекът присъства, бутна Борисов. Двата символни “кьотека” - влизането на прокуратурата в президентството и боят на децата под колоните на Министерския съвет, практически свалиха Борисов и създадоха “Промяната”. В ГЕРБ знаят, че за да спечелят президентските избори, ще трябва да ликвидират съмненията, че техни хора използват МВР и прокуратурата срещу конкурентите си, а пък партията - за нечестно печелене на избори. Вероятно и това е причината Даниел Митов да е министър на МВР. Да чисти съмнения.
- Казвате, че е краят на БСП, защо?
- Вече изглеждат като продължение на партията на Пеевски.
- Защо мислите така?
- Просто това виждам като масово твърдение в медийното пространство. А и тези, дето напуснаха, го изтъкват като причина. И това е краят - карамфилчето на гроба на столетницата. Не казвам, че е справедливо. Но в политиката е така.
- Ще бъде ли новият проект на Нинова алтернативата вляво?
- Единственото, което може да бъде успешно в лявото в близко бъдеще, е трите грации на БСП да се съберат - Нинова, Дончева и Манолова.
- Това е абсолютно невъзможно...
- Да. Но така изглеждат нещата, които могат да изненадват.
- Не беше ли по-добре да има все пак правителство - да се направят компромиси от страна на партиите, дори с риск собственото им съществуване, както предричате, за да има стабилност в държавата?
- Аз бях пропагандатор за създаване на правителство през последните 2 месеца. Радвам се, че Слави Трифонов въпреки ясните политически щети активно се включи. Стар въпрос е защо Слави и Борисов не направиха правителство след първите избори, когато на всички в София е ясна тяхната стара политическа и обществена дружба. Иначе съм съгласен, че ни трябва политическа стабилност. Те само парите от ПВУ да докарат, и Росен Желязков ще остане в историята. А за да стане това, Борисов трябва да го пази от Пеевски, който се заявява като непримирим опозиционер.
Въобще изглежда, че връзките с Пеевски ще бъдат основното обвинение към този кабинет, и дано тази политическа схватка не убие парламента. Там има да се случат няколко много важни неща - като ремонт на Изборния кодекс, който да върне доверието в изборите. Защото без честни избори, спазване на правата на човека и забрана на големите риби да изяждат малките младите ще избягат в чужбина. Трябва да се приемат законите, създаващи условия за усвояване на парите от Европа. И най-важното - назначаване на нови хора в регулаторите. Този парламент направо ще бъде като агенция за работа. Този процес е от огромна важност за това каква България ще има утре. На днешните депутати им е дадена историческа задача и дано да не назначат калинки, дето сами си принтират дипломите. Да припомня, че тези 3 неща би трябвало да са и основният мотив за създаването на това правителство. Ако парламентът се провали, ще падне и правителството. Или поне ще бъде демонизирано.
- Давате му малко повече от година, но ако се върнем назад във времето - тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ изкара пълен мандат въпреки мрачните прогнози за живота ѝ.
- От сегашните лидери кой ви прилича на царя? Днешният Доган същият ли е отпреди 15-20 г.? Подготовката за президентските избори няма да остави нищо от сегашното в политиката.
- Защо?
- Както казах - Борисов трябва да събере поне 1 млн. гласа, за да стане той президент или да направи някого такъв. От 5 г. не може да мине 700 хиляди гласа, което може да го прави първи в парламента, но не стига за президент.
- ДБ преговаря, но не стана част от управляващата коалиция. Каква ще е съдбата на коалицията им с ПП обаче оттук нататък?
- Не знам. Разказват, че Борисов отново ги е измамил. Мисля, че за ДСБ това беше последният шанс да участват в управлението на държавата. А за партията на Христо Иванов като за партия, която в моите представи е създадена да бъде нещо около Борисов, не виждам бъдеще. И двете изглеждат обречени да стоят с ПП в коалиция.
Иначе моето виждане е следното: алтернатива на Борисов и Пеевски е поколението на Лена Бориславова. Явно и други го виждат, защото тя лично отнася най-много “шамари” в ПП. Самата Бориславова показва политически качества и даже песни за нея се пеят. Ще трябва равнис по тях. Това поколение е различно, невинаги разбираемо, невинаги полезно, но идва. В ГЕРБ го знаят и бързат да “сложат крак” с Георги Георгиев в правосъдието и Георг Георгиев в МВнР.
Очевидно е, че претенцията на ПП-ДБ за А отбор се оказа без доказателства и доведе до очакван провал. Доведе до “Посмали Манго”. Повечето наблюдатели обвиняват ПП за провала, но аз мисля, че партньорите им, които имат богат политически опит, ги заблудиха/подведоха по отношение на приоритети, приятели и врагове. Те са се докарали до положение да не могат да посочат политически партньор извън тройката. Не може да искаш да разградиш модела в правосъдната система и да нямаш за партньор Татяна Дончева например, която е доказан враг на твоите врагове. Претенцията за изключителност и историческа предопределеност погуби даже Костов. Желанието за културна доминация на трите партии беше убито с назначаването на Наско Културата за министър. Показва високомерие.
- Говорите за различно ПП на Лена, но днес тя е с Петков и Василев - заедно с тях ли може да се случи?
- Трудно. Те приличат на лидерите на ДБ, дето имат шушу-мушу с Борисов. А и този образ има електорален таван от 300 000 гласа, а Борисов може да ги прогнозира лесно. Ще имат сега време в опозиция да си се намерят. Не изключвам да се обединят в една партия. Голям шанс за тях е кметът на София. Направо класика - опозицията командва столицата. Това винаги е предпоставка за връщане в Министерския съвет. Или с други думи - политическите шансове на опозицията са в ръцете на Терзиев.
- Давате хоризонт на това правителство до президентските избори - отдавна се говори за проект на Румен Радев, ще има ли такъв най-накрая?
- Около Радев отново излиза отгоре темата с младостта на нашите президенти. След мандата трябва нещо да правят. Радев от всичките дотук има собствен образ, който не е продукт на политическа партия. Даже Желев си беше седесар до края поради факта, че създаде СДС. Това улеснява потенциалната самостоятелна политическа кариера на Радев като алтернатива на сегашните политици, на които отнася сега критиките. Дали Радев ще направи успешен проект, ще зависи дали това правителство ще се провали и колко яростно Пеевски ще го атакува, защото така му прави електорална услуга. Това е от една страна и изглежда положително за него. Остава второто - да си намери майстори на партия. Към този момент не виждам хора, които да изградят успешен проект. Не виждам майсторите му.
Иначе е огромно българско разхищение младите президенти да излизат извън политиката. Например изхвърлянето на Желев през 1996 г. бе голяма политическа трагедия. Тези хора да бъдат омаскарявани е лудост, защото на тяхно място идват продавачите на шнорхели и искат да станат премиери. Това е другата голяма лудост - да си готов да станеш министър даже, без да си чел “24 часа” поне 10 години. Откъде идва тази дързост, не разбирам. Ние с Кошлуков през 1990 г. си мислехме, че ни трябват поне 10 години да се учим.
- Нали все пак отнякъде трябва да дойдат нови лица?
- Трябва. Но е полезно да си чиракувал в някоя партия или политическо НПО поне година. Да знаеш за разделенията, възникнали около Македония, Войнишкото и Септемврийското въстание. За голямата промяна от 1990 г., за Русия и Стамболов и т.н. Няма училище за политика. Политиката е за всеки, но не е лесна работа.
- Няколко пъти направихте препратки с първите години на демокрацията. Преди ден навършихте 60 г., време ли е вече да разкажете спомените си?
- Спомням си как през 1996 г. натисках Желев да напише нещо за себе си, да напише ранни мемоари. И един ден той направо ме отряза с думите - млад съм още за мемоари. И при мен е така. Надживях баща си и дядо си. Има моменти, когато, като се обърна назад, не виждам нищо за описване, а като гледам напред, пак не виждам нещо, в което да участвам и за което да се пише. Реалистично няма от какво да се оплаквам - здрав съм, имам две прекрасни дъщери и съдбата беше добра с мен. Участвах в голямата промяна. Имах и имам приятели, които играха и играят важни роли в българските работи. Има какво да разказвам на внуците. Ето и в този Министерски съвет имам приятели, с които сме още от двора на университета от 1990 г., от студентските движения и Сдружението за честни избори.
- В личен план - успял човек ли сте? Равносметката ви каква е?
- Веднъж имах 3 снимки във вестника. Слагах дъщеря си на конче и отивахме пред университета да купим утрешните вестници, за да видим дали има снимка. Това си е все пак огромен успех. Млад съм още за голямата равносметка.
- С какво се занимавате сега?
- С бизнес, но се опитвам да не изоставам от участия в обществения живот. Наскоро с група приятели направихме инициативен комитет начело с проф. Георги Фотев и Петко Симеонов, който да организира чествания по повод 90 г. от рождението на Желю Желев, да припомним неговата роля в българската политика и неговите постижения. Отделно на 30 януари ще има семейно-приятелски помен в “Св. Ал. Невски” за 10 г. от смъртта му, който ще бъде воден от патриарха. Подготвяме книга със спомени на приятели и съратници за него, която ще излезе за 3 март. От 15 април в градинката “Кристал” ще има изложба за Желев - политика, който стана държавник.
Визитка:
Роден на 18 януари 1965 г. в Троян
Завършил география в СУ
Студентски активист и един от създателите на Българското сдружение за честни избори и на групата за натиск "Новото време", която стана и партия
Депутат от НДСВ в 39-ото НС
6 месеца бе министър на енергетиката през 2005 г. след последните промени в кабинета "Сакскобургготски"
В момента е директор на дружество за управление на финансови активи
Член на УС на Българския антарктически институт
Женен, с две дъщери