От Ню Мексико до Ново село: Даниела и Владимир от стара кръчма направиха музей на порцелана (Снимки)
След 28 години в САЩ двамата художници се върнаха в България и подредиха изящни фигурки от XVIII-XIX век и прекрасни картини
Приказен музей на изкуството и порцелана - в това се превърна порутената сграда на бившата кръчма и бозаджийница в търновското Ново село. Сега е реновирана и в нея е подредена пъстра експозиция.
Необикновеното семейство художници
Даниела и Владимир Овчарови го откриха в навечерието на Рождество. Артистите с 28-годишна кариера в САЩ представиха едно вълшебно пространство, приютило магични картини, пластики и изящни порцеланови предмети, вероятно красили домовете на аристократи из Европа.
След прага на музея човек попада в уютна хармония от груб кирпич, стари греди, фин порцелан от XIX век, картини, скулптури, антикварни шедьоври, мебели с удивителна дърворезба, безценни килими, кукли, даже дракон, който ще "раздвижат" за предстоящата китайска Нова година. Гостоприемно място за естети, което вече привлича стотици любопитни и е отворено за посещения безплатно.
"Тези предмети навремето са ги карали с кораби към Америка, сега ние със специален контейнер връщаме изкуство и антики към Европа. Два месеца и половина сме пакетирали. Много съм горда, че нищо не се е счупило. Много са деликатни и се изисква специално пакетиране", обяснява Даниела.
Двамата тръгнали да си търсят късмета зад океана през 1996 г.
Шегуват се, че от Ню Мексико се озовали в Ново село, защото искали внуците им да имат баба и дядо на село.
"По време на ковида имахме достатъчно време да си търсим имот и понеже децата се изнесоха - едното в Ню Йорк, другото в Портланд, решихме, че е хубава идея да си имаме нещо в България", разказва Владимир.
Завърнали се за първи път да си търсят имот през 2021 г. - 40 дни обикаляли из Централна България и Родопите, имали набелязани около 250 къщи. Но първото, което истински ги грабнало, била рушащата се бивша кръчма в Ново село.
"Единственото село, което има тоалетна на площада
И се поддържа чиста, вътре като влезеш, свири музика", удивен е Владимир.
"Тук са много готини, добри, толерантни. То човек живее с хората, а наоколо има колкото българи, толкова и турци, много чужденци. С добро местоположение е - на главния път София - Варна, близо до Търново, има редовен транспорт. Няма престъпления. Има 17 извора", допълва Даниела.
Най-много им харесва, че селото е живо и пълно с деца, които през лятото играят до полунощ. С помощта на експерт по реставрацията на стари къщи се заели с ремонта. От май 2024 г. са постоянно в дома си, който
освен жилищно пространство е и творческо студио, музей, място с дух на мистика
Даниела и Владимир са възпитаници на Художествената академия. Запознават се, когато са в първи курс, а във втори се женят и се ражда дъщеря им Диляна.
"Тя проходи в двора на академията. Със сина ни винаги са се опитвали да бъдат по-различни и да неглижират изкуството в живота си. Но се оказа, че не могат да избягат от генетичния материал", казва Даниела.
Дъщеря им дори написала книга с истории по приказните творби на родителите си в стил магически реализъм. Синът им Владо помогнал с оформлението и реализирали изданието с голям успех. Занимава се с абстрактна математика с медицинска насоченост. Имат две внучки, които им гостуват всяко лято.
Артномади в Щатите - така се определят
И казват, че никога не са работили за някого.
Двамата са се докосвали до различни световни знаменитости. В Албакърки на благотворителен фестивал за детска болница се срещнали на живо със София Лорен.
"Имаше червен килим, тя се снимаше с хората. Освен актьор Антъни Куин също е художник и скулптор. Излага наравно с другите художници. Негови скулптури се продаваха с благотворителна цел", разказват художниците. В Ел Пасо пък били в един хотел с "Ролинг Стоунс".
"Музиканти и художници пътуваме заедно, те не се държат като извънземни, а са много нормални, скромни и сърдечни", твърдят Даниела и Владимир.
Когато тръгнали за България, някои от многобройните им приятели обещали да ги посетят.
"Още за това лято имат намерение да дойдат, някои дори искат да си доведат ученици да правят уъркшоп", оживява се Даниела.
Въпреки че Владимир е завършил силикатни форми, порцеланът е страст на Даниела.
"Колекционирам малки фигурки, различни колекционерски чинии, чаши.
Винаги съм обичала порцелана
Като пътуваме из Америка, отиваме в антикмолове. Те са с големината на нормален мол, но вътре има антики и всякакви стари неща. Човек може да намери на прилични цени качествени неща.
В един момент исках повече хора да могат да ги видят. Така решихме да си направим музей на порцелана, в който да подредим и наши неща като интериор", обяснява тя. Никога не са броили колко са изложените произведения от порцелан, но между тях няма да видите китайски.
"Правени са много фалшификати през годините, човек трябва да е запознат с културата на Китай - това е друг свят. Аз въобще не се занимавам с китайски порцелан, защото е голямо инвестиране на време и знания. А и не ми е близък.
На мен ми е по-близък като естетика немският
порцелан",
казва Даниела. Сред изящните фигурки има френски и английски образци от началото на производството на порцелан в Европа през XVIII век, сред които ранен Майсен. Колекцията дрезденски порцелан е любима.
"Не са най-скъпоценни, но са изключително красиви с много детайли, малко претрупани откъм декорация", показва тя богато натруфените с дантели и шлейфове рокли на дамите.
"Характерно за тези дантели е, че те са си истински. Топят се в порцеланов шликер и след това фигурките се изпичат. Дантелата изгаря и остава само порцеланът във формата на дантела", разкрива техниката Овчарова.
Порцелановата сбирка е декорирана с приказни картини и авторските карти таро на Даниела. Проектът отлежавал няколко години, но с ковида, когато бяхме затворени, си казала: "Ето, сега имам време да го осъществя. Направих 78 карти. Ръчно ги нарисувах с маслени бои 5 на 7 инча. Сама си написах значенията. Обикновено има художник и езотерик или окултист, който пише значението".
С Владимир казват, че изложеното в дома им е доста скромна колекция поради липса на място. Надяват се след време в по-голямо помещение в селото да се направи истински музей.
"Оказа се, че много хора в България се интересуват от порцелан, има колекционери, нека се обединим и да направим един голям музей някъде. Тези изложби могат да пътуват и да се показват и в други музеи", казва художничката.