Чужденците, които гласуват за "Алтернатива за Германия"

12.01.2025 22:51 "Дойче веле"
Исмет Вар подкрепя АзГ още от основаването ѝ. Снимка: Ben Knight/DW

"Алтернатива за Германия" активно ухажва избиратели с имигрантски произход, а същевременно разпалва антиимигрантски настроения. Кои са чужденците, които биха дали гласа си за тази крайнодясна партия в Германия, пита в свой коментар за "Дойче веле" Бен Найт.

Алтернатива за Германия" (АзГ) не крие какво мисли за имигрантите. В програмата си е записала следното: "Смятаме идеологията на мултикултурализма за сериозна заплаха за социалния мир и за по-нататъшното съществуване на нацията като културна общност."

И все пак мултикултурализмът не изглежда да е сериозна заплаха за крайната десница: през последните няколко месеца все повече нейни послания са насочени именно към избирателите от многобройните имигрантски общности в Германия – не без успех.

Исмет Вар е роден в Турция, но живее в Германия още от детството си. През 1994 е получил и германско гражданство. Днес е на 55 години и е привърженик на крайнодясната "Алтернатива за Германия" още от основаването ѝ през 2013 година.

Вар работи за куриерска фирма в Берлин – доставя пакети по домовете. Високите цени на горивата след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна се отразяват пряко работата му. Той не може да разбере защо толкова много пари се "хвърлят" за икономическа и военна помощ за Украйна. Освен това е убеден, че само заради натиска, оказван от АзГ, правителството на канцлера Олаф Шолц е започнало да екстрадира мигранти. "Преди не го правеха", казва той.

Вит е алевит и смята, че Германия е станала твърде толерантна към онези мюсюлмани, които той нарича "строго вярващи". "Нямам нищо против тях, когато се молят вкъщи. Но когато правят пропаганда, тогава съм против тях", казва той.

Анна Нгуен е родена през 1990 година близо до Касел в семейството на виетнамски бежанци, а днес представлява "Алтернатива за Германия" в парламента на провинция Хесен. Неведнъж тя се е сблъсквала в Германия с расизъм, но е убедена, че не германците са расистки настроени, а предимно хора, които тя смята за араби.

"По време на Ковид пандемията хора с имигрантски произход, предполагам араби, крещяха "корона, корона" след мен и моя приятел китаец", казва тя. "В интернет ме заливат с расистки коментари

Представителката на АзГ настоява, че нейната партия вече не е нито расистка, нито антиимигрантска. "Става въпрос за друго: всички разумни хора в тази страна трябва да предотвратим зелената идеологическа лудост", казва тя.

"Алтернатива за Германия" се цели в нови избиратели

В Германия около 12% (7,1 милиона души) от гласоподавателите са с негермански произход, сочат статистическите данни от 2023 година. Преди десетина години (през 2016) около 40% от избирателите с мигрантски произход са гласували за лявоцентристката Социалдемократическа партия на Германия (ГСДП), а други 28% - за дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС). Но изглежда, че тяхната лоялност към тези формации е спаднала значително.

Според Германския център за изследване на интеграцията и миграцията (DeZIM), който в края на януари публикува проучване за избирателните навици на мигрантите, има малка разлика между поведението на гласоподавателите със или без имигрантски произход. Още на парламентарните избори през 2017 година 35% от германските турци са гласували за ГСДП, а за "Алтернатива за Германия" – нула процента. Днес избирателите с мигрантски корени не гласуват много по-различно от хората, които нямат мигрантска история, казват от DeZIM.

"Ние не делим хората на такива със или без мигрантски произход", казва за ДВ 55-годишният Роберт Ламбру, който също е депутат от "Алтернатива за Германия" в местния парламент на провинция Хесен. Неговият баща е грък. Ламбру отрича неговата партия да е ксенофобска: "Просто искаме разумна миграционна политика", казва той.

Но тези думи трудно си кореспондират с изказвания като това на Рене Шпрингер от фракцията на АзГ в Бундестага, което гласи: "Ще върнем чужденците обратно в родните им страни. Цял милион. Това не е таен план, а обещание." Той написа това в платформата Х след като стана ясно, че политици от АзГ са участвали в тайна среща, на която са обсъждали масова "ремиграция" на имигранти и не бели германци.

Нямат проблем с расизма?

Йозгюр Йозватан, автор на предстояща книга за политическото влияние на германците с имигрантски произход, смята, че АзГ активно търси вниманието на избиратели с мигрантска история - особено такива с руски и турски корени, защото е по-вероятно те да имат право на глас. Според официалната статистика в Германия живеят над 2,9 млн. души от турски произход, от които близо 1,6 млн. имат германско гражданство. Междувременно постсъветската диаспора също наброява милиони. Много от тях вероятно също ще се почувстват привлечени от проруската позиция на "Алтернатива за Германия" към войната в Украйна.

Йозватан смята, че всичко това е част от по-мащабната стратегия на AзГ за разширяване на избирателната ѝ база. "Нейните потенциални избиратели в неимигрантските среди стигат до не повече от 20-25% от гласовете, но ако искат да стигнат до 30-35% на избори, тогава трябва да разширят базата си. А това означава да създадат съдържание и да обещаят политики и за имигрантските общности", казва той.

Йозватан смята, че много избиратели имигранти просто не са наясно с расистките послания на АзГ, но дори и да чуят подобни изказвания, бързо ги отхвърлят като нещо второстепенно. "И АзГ се опитва всячески да подхранва това тяхно усещане", казва наблюдателят.

Други от Анализи

Коментар на седмицата №1: Швейцарско правило и при заплатите!

Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 1 с близо 123 000 прочитания. Защото всяко ведомство измисля собствена формула и всички искат доходи над средните

Коментар на седмицата №2: Само ергенският данък ще спаси България

Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 2 с над 94 000 прочитания. Раждат се по-малко деца, но още по-малко ще говорят български Десните пенсионери са

Коментар на седмицата №3: Едно време какви зими имаше, ех!

Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 3 с над 42 000 прочитания. Последните години отвикнахме от това що е то зима и сякаш забравихме

Венецуела е пред решителна повратна точка

Политическата криза във Венецуела достигна нова кулминация. След президентските избори през юли 2024 г., чиито резултати са силно оспорвани от опозицията и международната общност

Ню Йорк ни призна за дестинация. А ние на нещата, интересни за туриста, им викаме “селяния”

Красоти имаме, но човешкият фактор и пътищата, ах! Страхотна новина, народе! За страната ни, за природата ни, за историята ни, за нас, българите! “Ню  Йорк Таймс” включи България в своя традиционен

>