Бойко Василев и неговите 5 + 5 книги за 55 години

11.01.2025 17:49
Бойко Василев започва да се надпреварва с книгите в софийската Немска гимназия, която завършва със златен медал. Снимка Александър Михайлов
Големият италиански писател Умберто Еко по време на интервюто, което дава на Бойко Василев на 26 ноември 2004 г. за БНТ

Още като дете чете "Записки по българските въстания" и до днес я знае почти наизуст, а заради "Сто години самота" на Маркес започва да учи испански

Умен, начетен, образован, владее английски, руски, немски, испански, босненски/сръбски/хърватски, полски и ползва френски език и от 25 години води “Панорама” - най-авторитетното публицистично предаване на БНТ. Завършва Факултета по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, част е от легендарното студентско предаване “Ку-Ку”, а от 1993 г. попада в елитния отбор на Иван Гарелов в обществената телевизия. Седем години по-късно - от 2000 г., става водещ на “Панорама” и вече четвърт век е човекът, който умно и задълбочено разговаря с лидерите на мнение у нас.

Притежава тънко чувство за хумор, а тези, които го познават отблизо, са били свидетели и на друга негова интересна способност - пее изключително добре и френски шансони, и италиански канцонети, дори и арии.

Преди дни - на 9 януари, Бойко Василев навърши 55 години. Тогава го поканихме да разкрие пред читателите на “24 часа” кои са онези книги, повлияли върху развитието му като човек и журналист. Класацията му се превърна в нещо повече - в своеобразен наръчник за качествена литература.

Моят спомен с книгите се разтваря назад във времето като захар във вода. Може би затова винаги отговарям различно на въпроса коя ми е любимата.

Майка ми чете на мен и брат ми “Индийски приказки”, които всъщност са “Махабхарата”. Юдищира, Арджуна, Бхимасена… Как съм запомнил тези странни имена? Принцовете се прицелват в лешояда, но ще уцели Арджуна. Единствено той вижда само окото на птицата. Вижда целта и ще победи.

Не мога да се закълна коя е първата книга, която прочетох сам. Не беше ли една литовска с приключения? Или латвийска? Или “Лукчо” на Джани Родари? Сигурен съм обаче, че още като дете прочетох “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. До днес я обичам най-много; знам я почти наизуст. Карах децата да играем на въстаници, като аз трябваше да бъда Бенковски, моят герой: бях на шест, когато честваха стогодишнината на Априлското въстание. И днес се кълна в Захари, който описа българските възходи и падения. От него научих, че

българската работа може да е велика, но никак не е лесна

“Записките” определиха детския ми вкус – “Клетниците” на Виктор Юго (с образа на Анжолра) и “Тил Уленшпигел” на Шарл де Костер (там моят герой бе Вилхелм Орански, Мълчаливият). Оттам, изглежда, дойде моят интерес към Европа и света, лидерите и войните.

В софийската Немска гимназия започнах да се надпреварвам с книгите. Изчетох почти целия Стендал, от когото, признавам, не помня нищо. С Шекспир не беше така. Смятам “Хамлет” за ключов текст в моя живот. Първото съчинение, което публикувах в сп. “Родна реч”, бе тъкмо за датския принц; преди това слушах песента на “Щурците”. Не мога да си представя млад човек, който може да подмине Хамлет – не заради прочутите колебания, а заради думите и действията.

Съзряването дойде с две книги, които ми даде моята братовчедка Ива: “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков и “Името на розата” на Умберто Еко. Бях поразен. Как е възможно да се пише така? И въобще, има ли смисъл да се пише иначе? Възхити ме съчетанието на история, фантазия и ерудиция. Приех, че за да се удивиш на непознатото, трябва да го потопиш в познатото – и обратното. “И светлината свети в тъмнината” (Йоан 1:5).

Така стигнах до Хорхе Луис Борхес. Неговият разказ “Градината с разклоняващите се пътеки”, както впрочем и “Нощта, възнак” на неговия сънародник, следовник и съперник Хулио Кортасар, въведе една от любимите ми теми – парадоксите на времето. Често си представям как времената се смесват и миналото пробива настоящето със знаци и вещания.

През 2004-а попитах Еко дали мрази Борхес,

за да го опише в “Името…” като фанатичния библиотекар отец Хорхе от Бургос. Писателят почти се обиди: “Как така? Аз го обожавам!” С други думи, това е игра: сатирична, странна, страстна и прекрасна.

Май тъкмо играта с езика ме привлече в “Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес. Когато я прочетох, не знаех испански. Заради нея започнах да уча. Дали не ме е пленил чудесният превод на Румен Стоянов? Един от любимите ми поети, Федерико Гарсия Лорка, също звучи великолепно на български. Сравнете “като слънца му раните горяха” (превод на Муратов/ Далчев) с las heridas quemaban como soles. Само на мен ли ми се струва, че българският ритъм е по-мощен от оригинала?

Понякога се чудя в коя от великите книги има всичко, което харесвам – игра с епохите, внезапна мисъл, спиращи дъха метафори и пищен, бароков език. Има ги при Томас Ман, в “Йосиф и неговите братя” или във “Вълшебната планина”: отдолу поток от лава, отгоре мраз и красиви ледени фигури, типична немска гениалност. Или при Достоевски. “Бесове” е ключ не само за руската революция и характер. Този роман ми даде друга любима тема – как утопията се превръща в антиутопия.

А един исторически пътеводител се превърна в приключение – “В търсене на Константинопол” от руския византолог Сергей Иванов. С жена ми Албена я изходихме цялата по средновековните места на Истанбул, където бродят сенки на ромейски императори и български царе. Беше като в “Индиана Джоунс” – с тайни входове и подземия, в които, ако се взреш във водата, можеш да видиш Св. Богородица Одигитрия.

Преди двайсетина години открих младия Даниел Келман, наскоро - Мирча Картареску. Прелиствам “Тил” и “Теодорос” и разбирам какво съм търсил в литературата. Търсил съм епоса. Човекът предизвиква стихиите и раздвижва големите вълни на историята. А след това потъва с един последен, красив и безсмислен жест, с една жестока метафора.

Други от Възход и падение

Синовете на Клинт Истууд и Том Ханкс станаха войници в България

Месец двамата снимаха у нас филм за Арденската офанзива Българката Александра Лашкова също с роля в лентата на режисьора Род Лъри Киноцентърът в Бояна събра синовете на двете големи американски

Карлос Насар стана шейх - в дубайската пустиня с шейха Магдалина

Олимпийският, световен и европейски шампион от 2024 г. Карлос Насар се преоблече като шейх по време на почивка в Дубай. А до него в пустинята се усмихва и неговата шейха Магдалина

Честит рожден ден на Васил Петков!

Днес рожден ден празнува Васил Петков, фоторепортер и илюстратор в “24 часа - 168 истории” и списание “Космос”. Той с хъс и интелект се впуска в изучаване на новите технологии и майсторски разказва с

На 11 януари рожден ден имат

Юрий Дачев, писател, драматург, режисьор и сценарист Румен Дунев, автомобилен състезател Евелина Борисова, актриса и бизнесдама Миодраг Иванов, актьор Надежда Кабакчиева, издател

Калоянчев и Парцалев: 100 г. съперничество

Единият Георги се ражда в заможно семейство и трябва да стане лекар, а другият е син на млекар и планира кариера в ЖП-то От Бургас и Левски пътищата им ги отвеждат един до друг

>