Йордан Динев, ктитор: Старостилната общност да послуша Светия Синод и да се върне в БПЦ
Разделението не носи полза, само разбирателството вдъхновява хората, казва Йордан Динев, построил със собствени средства 4 православни храма
Още акценти от интервюто:
Проблемът трябва да се реши компетентно, при зачитане достойнството на заинтересованите страни, за да не дава повод за нови скандали
Имаме радващ случай, при който основни български институции говорят адекватно в един глас
С решението си да регистрира Българската православна старостилна църква в края на миналата година, Върховният касационен съд предизвика лавина от реакци. Становища огласиха патриарх Даниил, Светия Синод на БПЦ, правителството, президентството, основни политически партии, богослови, клирици, миряни, историци, анализатори от страната и чужбина.
„24 часа" потърси мнение и от още една важна част на Източното православие в България – ктиторите. Припомняме, че почти всички нови православни храмове през последните 35 години, са вдигнати от ктитори, което е и национална традиция. Обърнахме се към Йордан Динев – съпредседател на „Българска памет – братя Диневи". Фондацията, която се финансира от предприемачите Динко и Йордан Диневи, е изградила няколко православни храма, строи войнишки паметници, монументи на национални герои, поддържа културни и спортни прояви, подпомага десетки нуждаещи се църкви и параклиси.
- Вашата фондация дава рамо на православието повече от 30 години. Бихте ли подпомогнали Българската православна старостилна църква – те също са православни?
- Не. Те наистина са православни, но името и дейността им подвеждащо дублират названието на БПЦ - без нейно съгласие. И това едва ли е случайно, защото тези хора упорито опитват да се регистрират точно с това име повече от 20 години. Което навежда на мисълта, че желаят да заблудят и привлекат повече хора извън малобройното си паство. Ако е така, е неморално. Тогава те са като онези формации, които дублират имената на популярни партии и по този начин печелят привърженици по втория начин.
- Адекватно ли реагираха институциите, според вас?
- Приятно съм изненадан от реакциите на патриарх Даниил и на Светия Синод. Вместо да клеймят, те припомниха църковния канон, който не допуска друго православно вероизповедание да проповядва на територията на БПЦ, по християнски се обърнаха към старостилната общност с „Обични братя и сестри" и ги призоваха да се завърнат в лоното на каноничната БПЦ.
Хареса ми и реакцията на президента Румен Радев, който посочи правото на БПЦ да бъде институционален изразител на източното православие у нас заради историческия й принос за национална идентичност – точно така е. За правителството пък БПЦ е единствена и неделима, това също е факт. Въобще имаме радващ случай, при който важни български институции говорят адекватно в един глас, без популизъм и патриотарство, тук не броя отделни изявления от партии и личности.
Що се отнася до становищата на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд, не бих коментирал материя, в която не съм компетентен. Но смятам, че не бива да ги корим с лека ръка, в крайна сметка всеки гледа от собствената си камбанария. По-скоро институциите у нас трябва да решат проблема законово – така, както това е направено в други православни страни.
- Със забрана?
- Забраните не са ефективни в духовната сфера. По-добре е въпросът да се реши при зачитане на достойнството на заинтересованите страни: имаме достатъчно опитни богослови и юристи, които знаят как да сторят това.
Това, което се вижда сега, е че българските старостилци копират старостилния разкол в южната ни съседка Гърция, който датира още от 1924 г. Но в Гърция никоя от няколкото старостилни общности, няма правото да носи названието „православна църква"! Те се регистрират по закона за неправославните вероизповедания.
В Румъния тази общност също не се признава за отделно вероизповедание, записана е като религиозно сдружение.
В Сърбия се нарича „Сръбска истинноправосавна църква" и не дублира названието на Сръбската православна църква – впрочем, член 19 от техния закон за вероизповеданията изключва подобен дублаж.
Именно втората дума в названието на отделните православни църкви е определяща, тя не трябва да се дублира и нашите православни съседи отдавна са превърнали това правило в норма. Тези факти ни карат да мислим, че и у нас при добро желание, би могъл да се реши въпросът с определението „православна", носено от Българската православна църква още от покръстването ни преди 1160 години – през 865 г., по времето на княз Борис I.
Решението на този проблем обаче наистина трябва да удоволетвори всички заинтересовани страни, защото „насила хубост не става". Разделението никога не носи полза, а тъкмо разбирателството вдъхновява хората да работят в полза на обществото. Това трябва да имат предвид законотворците, когато създават нормативна база за подобни казуси.
Специалистите могат да кажат дали предложените парламентарни поправки в закона за вероизповеданията преди няколко дни ще решат проблема или в този си вид ще го усложнят. Ако тези поправки не спазват буквата на закона или се стигне до ново произнасяне на Европейския съд по правата на човека по темата, това със сигурност ще облагодетелствува старостилната общност – скандалите са хранителна среда за тези хора.
- Вие отказвате да дарявате други християнски църкви, но в същото време подпомагате мюсюлмански храмове. Редно ли е?
- От години подпомагаме старинна джамия, която има нужда от ремонт и смятаме това за нормално. Аз лично познавам мюсюлмани, които строят православни храмове или им помагат. По наши празници сядаме на една трапеза с тези хора, те идват на нашите. Живеем в мир и разбирателство, какво повече? Смятаме, че няма нищо нередно православни да подпомагат мюсюлмански храмове. Както и обратното.
- Какви са плановете ви през 2025-а?
- Надяваме се през тази година да завършим в груб строеж още една църква – „Свети Георги" – в град Свети Влас.
- Като ктитор и вярващ човек – какво бихте пожелали на православния клир и неговото паство в началото на 2025-а?
- Заявявайки искреното си благоговение към БПЦ – Българска патриаршия, бих се радвал нейният клир да търси и намира още по-преки пътища към душите на паството си. Ако понякога посланията на клира остават неразбрани, ако миряните обръщат взор и към други църкви, това не може да се промени със закони. Зависи от нас самите.
А имайки предвид конкретния повод за това интервю, бих желал да се сбъдне обръщението на патриарх Даниил и Светия Синод към старостилната общност: „Обични братя и сестри, върнете се в каноничната БПЦ – Българска патриаршия!"
Йордан Динев е построил със собствени средства четири православни храма: Средновековния манастир "Свети Власий" в град Свети Влас, църквата "Възнесение Господне" в новозагорското с. Дядово, параклиса "Свети Димитър" в Пампорово, параклиса "Свети Йоан Кръстител" в град Свети Влас. Подпомага финансово десетки други църкви и манастири.
Той е основен спонсор на параклиса в Петрова нива, финансирал е построяването на монумента на Капитан Петко Войвода в Рим, построил е в Карлово първия в света паметник, посветен на загиналите военнослужещи в борбата срещу световния тероризъм, обновил е десетки войнишки паметници - това е само малка част от меценатската дейност на Динко и Йордан Диневи", заради което лично Вселенският патриарх Вартоломей Първи ги удостои с най-високото отличие на православната църква – Ордена "Свети Андрей Първозвани".