Спорът за старостилците: Те не са опетнени с баба Гуси и ролекси, но носят разкол
Архимандрит Никанор Мишков хвърли ръкавицата към най-близките правни съветници на патриарха, че са подвели синода с грешна теза да тълкува решения на Върховния касационен съд
Тежки спорове настанаха в църковните среди у нас за така наречените старостилци след решението на Върховния касационен съд (ВКС) да бъде регистрирана тяхната Българска православна старостилна църква.
Тази общност се превръща от самочинно сборище, каквото е било до момента, в схизматична организация, заяви по БНР Александър Смочевски – съветник на българския патриарх по канонични и правни въпроси.
В същото време в една от многобройните си медийни изяви небезизвестният архимандрит Никанор Мишков, игумен на Църногорския манастир, застъпи съвсем друга теза по адрес на старостилците. Според него те се оформяли като модел за връщане към първоизвора, към църквата, каквато трябва да бъде - отдалечена от подчиненост на държавата и разни едри бизнеси, стараеща се да изпълнява каноничния ред в пълнота, да избягва скандални ръкоположения, както е в Българската православна църква - извън всякакви правила - и така да се опази като автентична, чиста църква.
“Може би те имат себе си за повече от нас, за по-православни. Те не участват в нашите грехове, не са опетнени с баба Гуси и с ролекси, с които ние сме опетнени, не са опетнени с поп Пешо Пияндето. Това е лицето на БПЦ, което и вие, и аз носим, носим един другиму теготите”, коментира архимандрит Никанор.
Той обаче уточни, че макар техните претенции да нямат покритие, не би искал насила да бъдат карани да се присъединяват към Българската православна църква или да бъдат гонени административно, защото само Бог можел да отвори ума на всеки, за да си намери мястото.
“Би било хубаво те да имат своята регистрация, да могат пълноценно и свободно да изповядват вярата си
и да работят за това, което мислят, че е правилно. Казвам го, защото, ако беше обърната ситуацията и те бяха мнозинство и в тях беше властта, то и те да ни разрешат на нас, източноправославните, да вярваме по начина, по който си вярваме, да имаме църква, правосубектност, банкови сметки и нотариални актове на името на църквата, да можем да си имаме свещенство, семинарии и богословски академии”, добави Никанор Мишков.
В своя коментар богословът Александър Смочевски, съветникът на българския патриарх, заяви, че Светият синод уважава решението на ВКС, но се надява, че чрез общите усилия и на законодателите ще се намери изход от ситуацията, защото съвпадения на имената не могат да бъдат допускани, тъй като паралелното съществуване на две православни църкви на една територия е забранено от каноничното право, а и поставя под въпрос идеята за традиционно вероизповедание, каквото според конституцията е българското православие.
Думите на богослова са в съзвучие с позицията на Светия синод, публикувана на официалната страница на Българската патриаршия още на 30 декември, където се припомня, че според член 13 от конституцията традиционната религия в България е една - източноправославното вероизповедание, а също и член 10 от Закона за вероизповеданията, който също така в единствено число определя, че представител на традиционното източноправославие е самоуправляемата Българска православна църква – Българска патриаршия.
В становището на синода обаче се казва, че решението на съда за признаване и разрешаване на регистрацията на друга (втора), паралелна “православна църква” в границите на българската държава е в остро противоречие с каноническите принципи и
накърнява религиозните чувства, убежденията и правата на православните християни в страната,
понеже поставя под съмнение правото им на религиозно самоопределение тъкмо като православна църква.
“Във въпросното решение се твърди, че различието в “календара” е “доктринално” (догматическо, вероучително) различие. Ако обаче организацията “Българска православна старостилна църква”, която претендира за регистрация, е различна в доктринално отношение, то тя не може по никакъв начин да използва при самоопределянето си и в своето наименование прилагателното “православна”. Следователно тя или е неправославна (инославна или иноверна) църква и като такава има всяко право да бъде регистрирана именно като неправославна (без да използва заблуждаващото и подвеждащо название “православна”, което има еднозначен смисъл и се отнася само до БПЦ – БП в определението, дадено от конституционния законодател и от Закона за вероизповеданията в Република България), или пък трябва
да приеме, че е православна и като такава е неразделна част от едната, единна и единствена Българска православна църква –
Българска патриаршия”, пише още в становището на Светия синод.
Архимандрит Никанор Мишков обаче контрира, че не е имало специално заседание на Светия синод по този въпрос и той не е бил обсъждан от митрополитите на спокойствие. Според него е било процедирано, както в ситуации, в които се налага бързо да се предприемат действия. “Измисля се един текст, който се разпраща по мейлите и който го видял - видял. И така минава. Но в дните преди Нова година кой ще го види. Ако текстът бе сложен на обсъждане на заседание на Светия синод, нямаше да е съвсем същият в детайли”, казва Мишков.
Според него Светият синод няма как да приеме старостилната църква за канонична, но пък и не може да се меси в решенията на съда, защото единствено съдът може да се произнася по законността на такива казуси.
“Светият синод не е орган, който може да взема отношение по правни спорове, нито Министерският съвет е такъв орган. В правовата държава такава компетентност имат съдилищата. В случая това е най-висшето съдилище и неговите решения не подлежат на коментари. Могат да се правят коментари от общ характер - харесва ми, не ми харесва, но знаете как съдиите отговарят на това: Съдът не е публичен дом и не може всички да излизат от него доволни”, казва още архимандрит Никанор.
Според него не било най-добрият начин Светият синод да се изказва и да навлиза в тази сфера, в която няма компетенции. Трябвало да се ограничи само до каноничната обосновка, която била важна за вярващите.
“Който е написал това становище, което Светият синод прие, ни вкарва нас като църква в една неприятна ситуация, в място, където не сме силни. Не е наша работа нито да тълкуваме закони, нито да определяме кои решения на съда им съответстват или не. Не е наша работа да казваме на сърдечния хирург как да оперира сърцето, защото Светият синод може да реши да се изказва по това как се правят операции. Колкото му е компетентността за законите, толкова му е компетентността към медицинските въпроси”, твърди той.
Архимандритът, който е известен с това, че обича да взема отношение по медиите по различни църковни въпроси, отправи директни критики към правните и юридически съветници на българския патриарх във видео интервю за форума “Християнство.бг” малко след новогодишните празници.
“Има хора, които се опитват да наложат някаква своя погрешна теза. Няма по-компетентни да тълкуват законите от юристите и съдиите във върховните съдилища, те за това са учили, това са работили и затова са там. Не знам дали някакви юрисконсулти на синода могат да бъдат по-компетентни от тях. Ако те бяха по-компетентни, те щяха да са във Върховния съд. Ама не са, нали? Грешка е, ако тръгнем като институция да се намесваме по такъв начин. Нашата страна е защитавана от Дирекцията по вероизповеданията, нашите аргументи са изложени, съдът е преценил, че нашите аргументи нямат тежест, значи нямат тежест. То те и реално нямат тежест, защото ние не се доказваме като църква благодарение на това, че ни посочва държавата за такава. Ние сме църква, защото сме такива “от создание мира” - от както има църква, отакто е покръстена България, оттогава БПЦ е такава църква и тя нямаше нужда да се принизява дотам държавата да ни пази и да ни охранява от някакви самозванци.
Ние сами трябва да преборим самозванците, като докажем с делата си, че ние сме тази Христова църква,
а не да търсим помощ от светски власти, които да доказват, че ние сме църквата”,
разпалено коментира духовникът, който е игумен на Гигинския манастир.
Не е ясно кого точно визира Мишков във формулировката “някакви юрисконсулти на синода” - дали доц. д-р Мария Кьосева, която е юридически съветник на Светия синод, или пък съветника на българския патриарх по канонични и правни въпроси Александър Смочевски, но очевидно с изказването си хвърля ръкавицата към най-близките сътрудници на Негово Светейшество с обвинението, че с погрешните си тези са заблудили не само него, но и останалите митрополити от БПЦ.
Въпросът, по който всички страни в православната църква, изразили мнение по въпроса със старостилците, са единодушни, е, че въпросът за календара, по който се служи, не е вероучителна разлика.
В становището на синода се казва, че употребата на различни календари или календарни стилове не е доктринален, тоест догматически въпрос. И доказателство за това е, че БПЦ се намира в пълно евхаристийно и каноническо общение с редица поместни православни църкви, които използват в богослужението си стария календар. Такива са Йерусалимската патриаршия, Сръбската православна църква, Руската православна църква и т.н.
“Също така в самата БПЦ – БП съществуват енории, в които – по снизхождение (каноническа икономия) –
с благословението на съответните епархийски архиереи богослуженията се отслужват по стария стил”,
се казва в позицията на Светия синод.
“Слабостта на старостилната църква е да се разграничи от БПЦ не на друга основа, а изтъквайки календара като доктринална, тоест вероучителна разлика. А календарът не може да се приеме като част от догматиката и учението на църквата, а по-скоро от типика, от богослужебната традиция на църквата. Не е въпрос на учение на църквата. И Светият синод много вярно е налучкал тази слаба точка”, коментира архимандрит Никанор.
Факт е също, че Светият синод на БПЦ през всичките години – още от времето на патриарх Кирил, през цялото светителство на патриарх Максим и след това при патриарх Неофит - проявява търпение и отеческа любов към старостилците и не обявява тази общност за схизматична с надеждата, че те ще се върнат в каноничната църква. Не е ясно обаче дали сега при патриарх Даниил решението на ВКС за регистрацията им няма да предизвика именно обратната реакция – обявяването на така наречената Българска православна старостилна църква в схизма. И така ще бъде отворена вратата към нов църковен разкол в България. Ако това евентуално се случи, възможно е да остане и съмнението, че цялата работа не е просто естественият ход на събитията, а нарочно планирана и инициирана конспирация.
Патриарх Даниил: Има подкрепа и надежда
Подкрепата за Българската православна църква от президента, от правителството и от политически формации дава надежда, че ще се намери начин казусът с Българската православна старостилна църква да бъде решен.
Разделение винаги може да има. Тази старостилна общност се е отделила през 1993 година, но държавата да не дава повод, защото ще стане голямо объркване. Важно е със своите действия държавата да не дава повод за объркване и хората да се питат коя от тези две общности е православната църква, коментира патриархът от Радомир.
Проблемът тръгва преди 100 г., подпомагат го руснаци
Старостилното движение има вече 100-годишна история. Така нареченият старостилен разкол започва от календарната реформа, извършена от Цариградската патриаршия през 1923 г. при преминаването към по-новия и по-точен календар, при който датите се изместват с 13 дни. Така Рождество Христово, или Коледа, вече се празнува на 25 декември, а не на 7 януари. През 1924 г. тази реформа се възприема и от Гръцката архиепископия и е решено да се премине към т.нар. новоюлиански календар, така че да могат празниците, които са общи както за държавата, така и за църквата, да се честват заедно на една и съща дата.
Това предизвиква бурната реакция в някои среди на Гръцката православна църква и трима митрополити се отделят и образуват алтернативна църковна общност. Още преди това от монашеските общности в Света гора пък са се отделили някои недоволни монаси, които също започват движение за запазване чистотата на вярата и продължават да извършват служения по стария календар. И така започва роене на групи и общности от 30-те години на миналия век до днес, заради което старостилната общност в Гърция не е единна. Допреди 10 години всички тези групи са регистрирани като граждански сдружения и нямат статут на религиозни организации. През 2014 г. Гърция променя закона и различните старостилни общности вече могат да се регистрират като религиозни общности, но без да се назовават православни. Те се водят инославни или иноверни изповедания. Разбира се, някои от старостилните групи в Гърция не приемат този закон и това води до още допълнителни разделения. Но и досега никоя от тези старостилни общности няма признанието на поместните православни църкви и затова те не са канонични.
В България проблемът възниква през 1968 г., когато е възприет новоюлианският календар от църквата. Тогава се отделят 4-ма архимандрити и монахините от един девически манастир, които не приемат промяната. Въпреки че не са съгласни с календарната реформа, всички те продължават дълго време да поменават българския патриарх и да са в общение с БПЦ. След промените през 1989 г. тази общност обаче се отдалечава от каноничното тяло на БПЦ и се обособява като отделна църква.
Защо се смята, че имат някаква връзка с Русия? Макар старостилството да има гръцки генезис, то през годините се подпомага от Руската православна задгранична църква, която дори ръкополага техни епископи и така им помага да възстановят апостолското правоприемство. По-късно през 70-те години на миналия век се стига до раздор между Руската православна задгранична църква и част от новоръкоположените гръцки старостилни архиереи. В България съответно Руската задгранична православна църква има силно влияние още от първата половина на ХХ век. тъй като след болшевишката революция в Русия през 1917 г. у нас пристигат много белоемигранти, а също и руски духовници. Формират се руски православни общини, но тъй като в ония години българската църква все още е схизматична, понеженяма томос за автокефалия от Вселенската патриаршия, руските белоемигранти не посещават смятаните за разколнически български храмове, а правят свои. Духовен водач на тази руска православна общност у нас е известният и вече канонизиран за светец архиепископ Серафим Соболев, чийто гроб е в криптата на Руската църква “Св. Николай” в София.
След като на 22 февруари 1945 г. Българската екзархия получава дългоочаквания томос за автокефалия от Константинополския патриарх Вериамин, тези руски църковни общини се вливат в БПЦ, а техният духовен глава архиепископ Серафим преминава на подчинение от Руската православна задгранична църква към Московската патриаршия. Около 5 години по-късно е основан и манастирът в Княжево, който е в диоцеза на Софийска епархия, но след това преминава към старостилците. Сегашният водач на българските старостилци Триадицки епископ Фотий пристига у нас през 1993 г. от Гърция, където е приел и архиерейското си дойстойнство.
Катедралният храм на старостилците е църквата “Успение на Пресвета Богородица” в столичния кв. “Бъкстон”, като там е и административният им център. Освен това техни са и повече от 15 други храма, построени през последните 30 години с финансиране от Гърция и водещи се по документи на различни фондации и физически лица.
Румен Радев: Рисковете пред БПЦ са заплаха за суверенитета
Българската православна църква – Българска патриаршия е една и неделима. Тя е институционалният израз на традиционното източноправославно изповедание в Република България с безспорен исторически принос и значима роля за изграждане и опазване на националната ни идентичност. Била е и ще остане духовен стожер независимо от превратностите на многовековната ни история.
Затова и рисковете пред Българската православна църква следва да се разглеждат като заплахи за националното ни единство и суверенитет.
Бойко Борисов: Православната църква е една!
Традиционното вероизповедание в България е източното православие и негов единствен изразител и представител е Българската православна църква, която е член на едната, свята, съборна и апостолска църква.
Регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената призната по закон православна църква - Българската патриаршия.