Богдана Карадочева: Помогни на детенце или на стар болен човек, но не казвай “Аз давам”
- Скъпите неща - обич, деца, приятелство, здраве и живот - не се купуват с пари. С пари се купуват ламарина и рокли и високи токчета. И си правят уста, казва голямата певица
- Само един съвет имам към политиците - да отидат на църква и да помолят за смирение
- Продължавам да се възхищавам на Лили Иванова за позицията и за тази енергия. Тя е велика!
- Каква година изпращаме, г-жо Карадочева?
- Луда година с много проблеми. Имам предвид политиката, както и това, че си отидоха много близки хора и че някак си нямаме страх от Бога и не знаем какво правим.
- Защо е така?
- Защото според мен на първо място е домашното възпитание. Аз съм благодарна на Господ, че съм имала невероятна майка, смирена, интелигентна, която винаги говореше да сме добри. Даже на моя брат, светла му памет, някога му беше казала: “Всички се бият, всички се карат. Не, маме, ти не”. А той: “Ще ме помислят за страхливец”. “По-хубаво, отколкото да те мислят за грубиянин и невъзпитан”, му отговаряше тя.
- Не само от началото на демокрацията, когато излизахте на площада със СДС, а от малка сте наясно с политиката - баща ви е бил в лагер и е убит от комунистите.
- Абсолютно. От дете знаех какво е лагер, какво е комунизъм, какво е зло и какво е добро.
- Какво виждате сега, когато наблюдавате днешната политика? Толкова много се надявахме, че животът ни ще се промени с идването на демокрацията.
- Ех, каква надежда беше. Това не е демокрация, ние живеем в анархия, в едно безобразие, в едно словоблудство. Такива неща се говорят в парламента! Тези хора дават ли си сметка, че ако имат деца, ако майка им или баба им ги гледа, ще чуят всичко това. После се чудим защо хората се бият, защо нападат. Всичко е свързано. Затова доброто възпитание е много, много важно нещо.
Ние направихме с Антонина Стоянова и Нели Беширова една академия - “Живей елегантно”. Имахме много успехи, много хора се интересуваха, но не чак толкова, защото българинът си мисли, че знае всичко.
А вкусът и възпитанието се придобиват, ти не се раждаш добре възпитан или с вкус.
И тази алчност, тези пари, за които само се говори - това е безобразие. Превърнаха и музиката, и абсолютно всичко в материални неща, което е най-смешното. Пак ще цитирам майка ми, че скъпите неща - обич, любов, деца, приятелство, здраве и живот - не се купуват с пари. С пари се купуват ламарина и рокли и високи токчета. И си правят уста.
- Как майка ви е успяла да ви възпита с брат ви?
- Майка ми е преживяла толкова много неща, но тя така беше родена. И баба ми. Едни добри, свестни, умни, мъдри, прекрасни жени. Затова съм безкрайно благодарна, че съм израснала в среда на любов въпреки всички безумия, които ни се случиха.
- Какви Коледи сте имали в детството си?
- Ние сме празнували Коледа дори когато беше забранено. Веднъж с една моя приятелка - майките ни бяха близки, решихме заедно да се подготвим за този ден. Едно време се продаваше червена разтегателна хартия и отидохме в близката книжарница да си вземем, за да направим Дядо Коледа. Малко след това книжарката отишла в училище при директора да ни наклевети, че празнуваме Коледа.
Странно общество. Много съжалявам за талантливите хора, за героите, които са си дали живота, въпреки че накрая всички са били малко разочаровани. Разбрали са, че това не е начинът да си толкова добър.
- В песните ви обаче има много голяма доза надежда, светло гледате и вие на живота. Откъде идва това?
- Аз продължавам, защото смятам, че трябва да оставим един по-добър свят на децата си. Благодаря на Бог, че и моите деца - синът ми и внуците ми, са добри хора и мислещи същества. Радвам се, че внуците ми учат в музикалното училище.
- Колко големи са вече?
- Единият е на 15, другият - на 13 години. Знаят кои са Бетховен, Моцарт, Вивалди и това ме прави щастлива. Малкият свири на виола, а големият - на ударни инструменти.
- Как си говорите за музика с тях?
- Те харесват някаква нова музика, която не е моята, но аз в никакъв случай не искам да им се бъркам. Слава богу, не слушат чалга, даже мисля, че не знаят какво е. Умни деца са, гледат си инструментите, свирят. Освен че им желая да са здрави, дано да имат късмет, че се оказа, че късметът е нещо много важно.
- Вашата кариера започва на тяхната възраст - на 14 години.
- Да, даже една вечер моят внук беше закъснял и си помислих, че ще му се скарам. Но си казах: “Божичко, аз бях на турне с оркестър на тези години!”. Се ла ви, както казват моите приятели французите.
- Как влияе славата, когато ви споходи на такава ранна възраст? Как се оформя характер?
- Тогава не си даваш сметка какво значи славата. Пътувах с много мои колеги и приятели, сред които бяха Бъни - Боян Иванов, Борето Грънчаров. Смеехме се и гледахме кой ще има по-голям успех, такива детинщини, каква слава? Не, не, не. Това, че хората обичат нашите песни и че съм толкова благодарна, когато имам празник и получавам искрени и дълбоки пожелания, това ме прави щастлива.
- Къде и как сте се учили да пеете?
- От дете съм с пианото, после майка ми много искаше да стана оперна певица и ме водеше при педагози. Те казваха: “О, да, тя има контраалт, който е рядък глас”. Но отидох с моя приятелка в зала БИАД, където Вили Казасян правеше концерти със “Студио 5”. Впрочем там прожектираха и филми навремето. Като отидох, и се влюбих. Казах си, че това е моята съдба. Майка ми все повтаряше: “Вместо да пееш Сантуца (героинята от операта “Селска чест” на Пиетро Маскани - б.р.), ти ще пееш в някоя кръчма”.
- Майка ви промени ли си мнението след време, когато става свидетел на успеха ви?
- Трепереше. След концерти и фестивали, предавани по телевизията, ѝ се обаждах по телефона да я питам как е било и тя казваше: “Не знам, аз през цялото време треперех”. Беше фантастична моята майка.
- Кои свои постижения приемате за най-големи в кариерата си?
- Вече ми се струва старо да го разказвам, но е факт. Когато на “Златният Орфей” дойде Бруно Кокатрикс, собственикът на зала “Олимпия”, наричан Императора на музиката, ме покани да бъда в първата част на концерта на някои големи френски звезди. Спомена Шарл Азнавур и други от неговия ранг. И не ми разрешиха. Съдба. Ако имах повече късмет, щяха да ме пуснат.
- Съжалявате ли, че кариерата ви не се разви в чужбина?
- Съжалявам, разбира се, защото това щеше да бъде хубаво и за България. Имах и договор за Западна Германия по онова време и даже бяха пратили фотограф да ме снима за билбордове. Съдба и късмет. Така че желая на всички да работят, да обичат това, което правят, и да имат късмет, защото е важно.
- Музиката е животът ви, но се оказва, че и футболът много ви влече. Запалена левскарка сте, защото баща ви е основател на “Левски”. Как е тръгнала тази семейна история?
- Аз съм болна левскарка. Баща ми ме е занесъл на 40 дни на стадиона за ужас на майка ми, която го е догонила и ме е грабнала. “Левски” в нашето семейство беше религия, лудост, болест, любов. Преди големи мачове баща ми събираше футболистите вкъщи да ги нахрани, защото смяташе, че няма къде да ядат. Правеше им какао в специални термоси, тичаше по стадиона развълнуван, плачещ. Брат ми беше същият, аз не чак толкова.
- Знаете ли как баща ви е създал отбора?
- През 30-те години на миналия век няма “Левски”, въпреки че отборът е създаден през 1914 г. Нещо се разформироват и тогава баща ми и негов много близък приятел - Спас Реджов, решават и купуват нивите, където правят стадион “Герена”. Даже в момента се разправям с това и много ми е мъчно, защото няма доказателства за баща ми и какво точно е направил. Всичко все едно не е било и не е съществувало.
А тогава събират едни момчета, купуват пейки и екипи и казват: “Вие сте “Левски”. И баща ми към края на 50-те години, преди да му се случат ужасните неща, е кум на повечето левскари. Това е любов. И брат ми така беше, плачеше, ако паднат.
- Идват най-светлите празници, които всички обичаме, защото са пропити с надежда. Каква е вашата надежда?
- Моята надежда е пак в доброто, защото Коледа и Великден са нещо свято, нещо, което обаче трябва да го усетиш. Това да правиш дарения и да се афишираш, е много глупаво. Намери едно детенце и му помогни или на някой стар болен човек. Но да казваш: “Аз давам”, е смешно.
Бъдни вечер за нас е свята, винаги си казваме молитва, кадим си къщата да изгоним злото, колкото можем. На другия ден идват приятели.
- Известна сте с вашата коледна пуйка. Откъде е кулинарният ви талант?
- Вкъщи винаги се е готвело хубаво. Сега много не готвя, по-рано повече го правех. Но за Коледа естествено, че трябва да има пуйка с кестени и гъши дроб. Моя измишльотина. Но на сина ми съм му обещала, че докато съм жива и ако има Коледи, винаги ще има пуйка с кестени.
- Какво си пожелавате за празниците?
- Само здраве, нищо друго. Още повече че сега си оперирах ставата. Не знам откъде някои сайтове бяха научили, но пък поне в коментарите отдолу бяха добри хора, не бяха от ония, чудовищата.
- Не съм срещала хейт срещу вас.
- Какво ли няма! Но аз не обичам да ги чета. Сега се възстановявам, вече ходя сама и се надявам до Нова година да съм готова за хорото.
- Защо се случи тази операция?
- Кракът ме болеше две години и аз все отлагах. Бях го счупила преди 3 години, така че сигурно има някаква връзка.
Навремето пък давах на Боян Иванов по два лева да ме разтрива. А той вика: “На ти 4 лв. да спреш”. Голям сладур беше.
- В днешно време такива ли са отношенията сред музикантите?
- Не с всички. Аз съжалявам, че от младите никой не е дошъл да попита нещо, а ние можем да им бъдем полезни и така, както гледам отстрани, мисля, че доста от тях имат нужда.
Продължавам да се възхищавам от Лили Иванова за позицията ѝ, за тази енергия, която има, Господ ѝ я е дал, да тича с тези високи токчета. Изпратиха ми линк на нейния концерт, на който не можах да отида, тя е велика. Браво на нея и да пее прекрасно както цял живот!
И на Васил (Найденов - б.а.), разбира се, който ми е много близък приятел и прави от всяка песен произведение!
- Не мислите ли, че младите певци, за които говорите, се смущават да ви потърсят, тъй като изпитват голям респект от вас?
- Нека да опитат, те не опитват. Българинът мисли, че всичко знае, което е много странно. Не мога да кажа смешно, защото то си е за тях.
- Как ще посрещнем новата година, ще има ли правителство?
- Какво правителство?! Гледам ги, то е трагедия. Ако беше комедия, щеше да е весело. Това са едни невъзпитани хора, които си говорят като на мегдана, без да мислят за никого.
- Защо навремето, в началото на демокрацията, в парламента влизаха много мъдри хора?
- Много мъдри! Аз знам от СДС кои бяха, от БСП Радичков, Валери Петров, Вагенщайн. Имаше диалог, спорове, разговор, дискусия. Това сега какво е? Да се обиждат, да си говорят безобразия. Освен глупости и невъзпитание нищо друго.
- Ако трябва да посъветвате днешните политици, какво бихте им казали?
- Да се смирят, да отидат на църква и да помолят за смирение.
CV
Родена е на 19 юли 1949 г. в София.
Баща й, търговецът Иван Карадочев, е убит в лагера „Слънчев бряг" край Ловеч през 1960 г.
Кариерата й започва, когато е на 14 години. През 1965 г. става солистка на „Студио 5". Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава").
Голямото признание идва на фестивала "Златният Орфей" през 1969 г. - за първи път българска певица печели Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители, а председателят на журито Бруно Кокатрикс й връчва приза на Асоциацията на френските музикални театри.
Пяла е със световни имена като Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер.
Сред най-известните й и обичани песни са „Дано" („Ако до всяко добро същество"), „Остаряваме бавно", „Иване, Иване", „Нова година", „Безнадежден случай", „Бермудски триъгълник".