Български парадокс: от 100 г. - вдигнат ли акциза на алкохола, хората започват консумация “без мярка”
- През 1883 г. се появяват нагледниците - събирачи на данъци
- Богати производители след 9 септември 1944 г. се спасяват, като даряват милиони за строежа на Партийния дом
Твърде често цитираният днес основоположник на политическата икономия Адам Смит е казал още в края на XVIII в., че всеки прахосник е враг на обществото, а всеки пестелив човек – негов благодетел. И в потвърждение ратува за въвеждане на акцизи, които нарича “данък грях”. Той най вече се отнася до спиртните питиета.
В България налагането на акцизи върху алкохола става доста по-късно. Та българинът открай време пие вино и ракия. И в стари времена е измислил извинението към госта си:
Извинявай, че ти сипвам
ракия, ама то е,
щото нямам вино
Е, днес се почва с “една ракия и да минем на вино”. След това се налага и бирата, но понякога като връщане към действителността в ранните часове на следващия ден след по-напоителна нощ.
Според народните традиции ракията бива скоросмъртница, люта, слаба и парцуца. Бива блага след първа брачна нощ, бива от всякакви плодове, че и от вино, бива с билки и с мед, отлежала в черничево или дъбово буре. Но най-вече я пие, който разбира и който не разбира. Също тъй е почитана и в народната медицина като лек за всякакви болежки, а е и като определение за характер, че някой си е “слаба ракия”. И още много неща бива, но вече е станала неизменна част от обичаите и народопсихологията.
Още Учредителното събрание обаче се заема да сложи ред и определя данъци за производството на вино, ракия и тютюн.
Както и днес, така и тогава, българинът не обича да ги плаща. Неписано правило обаче и до днес е, че трябва ли да се повишат постъпленията в държавния бюджет, то се увеличава акцизът на спиртните напитки и тютюна. И тъй вече близо век и половина.
Понеже постъпленията в държавната хазна намаляват, през 1883 г. се налага да се приеме Закон за надзора и събиране на даждията (данъците). Предлага го първият министър-председател Тодор Бурмов, тогава управляващ финансовото министерство. В него четем, че се назначават
първите финансови
чиновници в България,
наречени нагледници
Те не може да са по-млади от 25 години, трябва да имат най-малко средно образование и да са работили най-малко три години в друга общинска финансова служба. Те “надзирават за правилното разхвърляне на даждията между данъкоплатците и за тяхното постъпване в ковчежничеството”.
В закона има Питейна част. Слага се началото на плащането на “данък грях”. Надзорниците трябвало да съблюдават снабдени ли са всички питиепродавници с патенти, което особено важи за лицата, които продават “иностранни” питиета.
Санкции се предвиждат за ония, ,,които търгуват питиета извън помещенията, които са регистрирали, а фабрикатите на пивото, спирта и на другите спиртни питиета са длъжни да допускат по всяко време във фабриките си нагледника”. За тютюна се узаконява, че акцизът трябва да се плаща своевременно, кметовете да пращат точни сведения на окръжния управител за засеяните площи и
да се следи изсушените
тютюни да не се укриват
А “правенето на ракия от местни и иностранни спиртове и от каквато материя би било по какъвто и начин да се облага с право (акциз) за фабрикация 10% от стойността на пититето”. През 1890 г. акцизът върху тютюна е променен със заплащането на бандероли. Предвидено е откриване на тютюневи фабрики в София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас да става само след закупуване на бандероли за 35 000 лева, в другите окръжни градове по 25 000 лева, а в останалите населени места – 15 000. За правото за преработка на тютюн всяка фабрика плаща съответна категорията, в която е разделена - 500, 300 и 200 златни лева в началото на всяка година. Ако собственикът на фабриката не е закупил изискуемите се бандероли, то тя се затваря.
За княз Фердинанд обаче законите за акциза и производството на вина съвсем не важат.
През 1897 г. избухва скандал от незаконно използване и производство на вина около резиденция “Евксиноград”. Князът е продал за срок от 4 години правото за това на Морис Рат. Само дето се оказва, че лозята са държавни, а не негови. Въпросът е отнесен до Народното събрание, но не е решен.
През 1913 г. става известно, че и финансовите инспектори не си вършат добре работата, стига недоглеждането им да е заради парична сума. Те отиват на проверка в спиртната фабрика “Бдин” във Видин, уж правят обстойна проверка на производството и складовете със спирт, но “пропускат” да отчетат реалните количества и градусите в тях и държавата е ощетена с 33 343 лв. Пак става скандал, но този път сумата е прибрана в хазната.
След двете Балкански войни пак излиза на дневен ред попълването на държавния бюджет и увеличаване на акциза върху спиртните питиета и тютюна. За алкохола се предвижда да се плаща акциз от 15 стотинки за всеки градус. Андрей Ляпчев прави сметки от трибуната и понеже митото за внос е много високо, предлага то да се намали за сметка на акциза. Аргументира се, че така ще се защитят и интересите на консуматорите, но и в хазната ще постъпят около 500 000 лв. повече.
Става Атанас Буров
и го репликира,
че намаляване на митото, но увеличаване на акциза ще доведе до ръст на контрабандата, а пък ще се увеличи скритото от данъци домашно и тайно производство на ракия и други спиртни питиета по дворове и къщи.
В крайна сметка е прието увеличение на акциза на българските спиртни питиета с 15 ст. на литър, на бирата с 14, а на чуждите питиета като ром, коняк, абсент, ликьори, сливовица, която идва от Сърбия, мастика и др. с 40 градуса спирт да нарасне с 60 лева на всеки 100 литра. За пръв път в акциза попадат и захарни изделия, внесени от чужбина, като бонбони, шоколад, халва, рахат локум и др., които се облагат както вносните питиета. В тази категория са включени пак “премиерно” петролът и т. нар. тогава осветителни масла с увеличение от 10 лв. на 100 литра.
Със стотинка на литър е увеличен и акцизът на газираната вода и лимонадата.
Следващото голямо увеличение на акциза върху спиртните напитки е през 1924 г. Типично българският парадокс обаче е, че
колкото повече се
увеличават данъците,
толкова по-много
става консумацията
на спиртни напитки
В страната ни през годините от началото на миналия век, та до днес непрекъснато нараства и тяхното производство. Ето каква е статистиката още за 1931 г.: “Търсенето на вина и ракии у нас се увеличава. Цените са с тенденция към повишение както в Южна, така и в Северна България. В някои райони на Южна България добрите вина са почти на изчерпване. Цените са 12-15 лв. Чирпан - 9-12, Бургас - 8-9, Карнобат - 8-10, Русе - 9-10, Плевен и Горна Оряховица - 8-9, Сухиндол - 8-8,5, Видинско - 8 лв.
Джиброва ракия. При повишено търсене цената се движи по 75-80 ст. градуса. Сливова ракия - 1-1,10 лв. градуса.”
В годините до 1939-а все повече се увеличава производството и на вино от лозаро-винарските кооперации. През 1933 г.
на всяка от тях се
падат средно 2066 литра
и 812 литра джибри
На дребните винопроизводители са отредени през 1933 г. средно по 1,4 бъчви и произведени 416 литра вино. Все повече нараства броят и на лозаро-винарските кооперации.
Едни от най-известните производители на алкохол в България стават братята Димитър и Иван Младенови. Започват с вина и за да увеличават производството, изкупуват лозя около Виноградец, Ветрен и Карабунар, а след това и в Ново село, Видинско. Наемат избите в Левски и Павликени и лозя в Мелнишко. Правят и овощна градина от 50 декара със сливи край село Сопот. През 30-те години създават и Съюза на питиепродавците. Те са и първите производители на уиски и джин в България, който наричат “Джамайка”, и 52-градусовия коняк “Медицинал”. След 9 септември 1944 г. са разследвани като незаконно забогатели, но хитро се измъкват, като дават 2 млн. тогавашни лева за строителството на Партийния дом, започнало през 1948 г. Иван обаче не може да прежали национализацията на фабриките им и остава на работа в софийския “Винпром” като... началник на товарачите.
Социализмът нямаше проблеми с акциза върху тютюна и спиртните напитки, обяви тяхното производство за държавен монопол на цени, които се определяха, а и променяха съобразно конюнктурата отгоре. Създаде и държавните обединения “Винпром”, от което по-късно отдели “Българско пиво”, и “Тютюнева промишленост”. Те пък бяха едни от първите, които бяха разформировани през 1990 г.
През 1994 г. акцизът “данък на греха” върху спиртните напитки и тютюна, а и други стоки бе върнат. Оттогава и до днес е постоянно увеличаваща се величина съобразно политико-икономическата конюнктура.
Запретено е на кръчмарите да
продават ракия по-слаба от 17 градуса
(Из правилника за акциза от 1883 г.)
2. Лозарите да се освободят от постоянния контрол от страна на правителството, вместо правото за фабрикация 10%, плащат акциз по 1 лев на годината на всеки дюлюм (1000 кв. м) върху лозята им.
3. В съществуващите спиртни заводи в княжеството фабрикацията на спирта се надзирава от окръжните управители или финансовите чиновници чрез особени контролери, които държат книга за количеството и качеството на произведения спирт, която се пази в склада на спиртния завод.
8. За спиртовете, вината, ракиите, бирите и другите спиртни питиета, които идат от Турция, Сърбия, Румъния и Източна Румелия, притежателите им плащат надлежния акциз веднага при внасянето им на митницата за цялото количество.
16. При изнасяне вън от границите на княжеството местните вина, грозде, ракия и спиртове се освобождават от всякакви митни налози, а спиртовете и ракиите се освобождават още и от правото за фабрикация (акциз).
18. Запретено е на кръчмарите да продават ракия, по-слаба от 17 градуса по алкохолометъра на Вагнера. Нарушителите на това правило се наказват с глоба от 20 до 100 лева.
Фердинанд продава производството
на вино от държавни лозя и
влага парите в собствена сметка
През юни 1897 г. Морис Рат, собственик на “Червен рак” в София, сключва договор за производство на вино за 600 000 лв. и внася парите на Индентантството за цивилната листа, която обгрижва княжеския двор. То пък от своя страна ги прехвърля в личната сметка на княз Фердинанд. Сделката се разчува и депутатът социалдемократ Никола Габровски сезира Народното събрание за незаконната сделка и ощетяване на държавата. Той се позовава на чл. 51 от Търновската конституция, според която държавните имоти не могат да се ползват от княза, нито от неговите роднини. Настоява министърът на финансите Теодор Теодоров да нареди парите да се върнат в хазната и обяснява, че княжеският договор за наем е невалиден, защото такъв за държавни имоти може да сключва само Министерството на финансите, и то чрез търг. Той разказва и предисторията на тия лозя, които са подарени на княз Александър I Български – Батенберг, но след абдикацията му били откупени от държавата за 2,5 млн. лв. заедно с другите му имоти, и следователно Фердинанд не може да се разпорежда с тях. И за да е съвсем убедителен, пита: Мислимо ли е, че князът и неговото Интендантство може да се занимава с търговия?
Отговаря му министър Теодоров, който казва, че никак не следвало от това, че лозята са държавни, да бъдат отдадени на търг. Лозята, макар и държавни, били дадени за ползване на Негово Величество, защото те представлявали “неразделна част от Евксиноградския дворец”. И се аргументира, че и дворецът, и паркът към него са държавни имоти. После пита защо Никола Габровски не настоява и за тях да се плаща наем и в тях да се настанят и други хора, ами се е вторачил в едни лозя от 350 декара и виното от тях.
После сам си отговаря, че дворецът може да се ползва само от държавния глава и от никой друг.
Габровски не е доволен от отговора, настава глъчка и шум и заседанието е закрито. Княз Фердинанд получава парите на личната си сметка, а Морис Рат така и не плаща акциз върху тях.