Търговският излишък на ЕС в хранително-вкусовата промишленост е нараснал до 6 млрд. евро
През септември 2024 г. търговският излишък на Европейския съюз (ЕС) в областта на хранително-вкусовата промишленост се увеличи с 15 на сто, достигайки 6 милиарда евро. Това бележи значително увеличение спрямо предходния месец, но все още е с 10 на сто по-ниско, отколкото през септември 2023 г. Това са констатациите в последния месечен доклад на ЕС за търговията със селскостопански и хранителни продукти, публикуван от Европейската комисия (ЕК).
Излишъкът на ЕС е достигнал 50,6 милиарда евро между януари и септември 2024 г., като е останал стабилен в сравнение със същия период на 2023 г. Освен това износът на ЕС се е увеличил до 19,6 милиарда евро през септември 2024 г., докато общият износ възлиза на 175,5 милиарда евро, което представлява увеличение с 2 на сто в сравнение със същия период на 2023 г.
От друга страна, вносът в ЕС е останал стабилен през септември 2024 г., възлизайки общо на 124,9 милиарда евро за периода от януари до септември 2024 г. (4 на сто в сравнение с периода през 2023 г.).
Износ:
Износът на ЕС е достигнал 19,6 милиарда евро през септември 2024 г., което представлява увеличение с 5 на сто спрямо предходния месец и с 3 на сто повече, отколкото през септември 2023 г. От януари до септември общият износ на ЕС е достигнал 175,5 милиарда евро, което е с 2 на сто повече, отколкото през същия период на 2023 г.
Стойността на износа на маслини и зехтин от ЕС се е увеличила значително — с 2 млрд. евро (54 на сто) поради повишените цени. По подобен начин износът на какаови продукти от ЕС също е нараснал поради по-високите цени. За разлика от това износът на зърнени култури от ЕС е отбелязал най-голямо намаление на стойността – с 1,7 милиарда евро (15 на сто), което се обяснява със спада на световните цени. Износът на растителни масла също е спаднал с намалени цени и обеми, предаде БТА.
САЩ и Великобритания продължават да бъдат най-големите експортни дестинации за ЕС. Износът на ЕС за САЩ е отбелязал най-голямо увеличение в сравнение с 2023 г. (2,2 милиарда евро, или 11 на сто), което се дължи главно на по-високите цени на маслините и зехтина. Великобритания е била дестинацията с второто най-голям ръст на стойността на износа на ЕС – 1,1 милиарда евро (3 на сто) в сравнение със същия период на 2023 г., което се дължи на увеличенията за различни продукти.
От друга страна, износът за Китай е отбелязал най-голямо намаление с 878 милиона евро (8 на сто) в сравнение с 2023 г. Това се обяснява по-специално с намаляването на износа на свинско месо, зърнени култури и млечни продукти. Следва износът на ЕС за Русия с намаление от 552 милиона евро (11 на сто) в сравнение с 2023 г. поради намалените обеми на износа в много категории селскостопански хранителни продукти, по-специално спиртни напитки и ликьори, вино и продукти на винена основа.
Внос:
Вносът в ЕС е останал стабилен на месечна база през септември и е достигнал 13,6 млрд. евро. Това обаче е третият пореден месец, в който той е останал по-висок от съответния месец през 2023 г. (с 11 на сто по-висок в сравнение със септември 2023 г.). В резултат на това кумулативният внос между януари и септември е достигнал 124,9 милиарда евро и следователно е бил с 4 на сто по-висок в сравнение с 2023 г.
Стойността на вноса на какао се е увеличил значително в сравнение с 2023 г., тъй като световните цени продължиха да се увеличават. Вносът на плодове и черупкови плодове също е нараснал с 1,4 млрд. евро (8 на сто), главно поради повишените цени. Обратно, вносът на маслодайни семена и зърнени култури е спаднал, главно поради намалените цени.
Вносът от Кот д'Ивоар е отбелязал най-голямо увеличение между януари и септември в сравнение с 2023 г. (1,7 милиарда евро, или 57 на сто), което се дължи на увеличението на цените на какаото. Вносът от Нигерия също се е увеличил значително — със 150 на сто (761 милиона евро) по същата причина. Вносът от Украйна е отбелязал второто най-голямо увеличение на стойността с ръст от 834 милиона евро в сравнение с 2023 г. (10 на сто). Това се обяснява главно с по-високите обеми на внос на растителни масла и маслодайни семена, по-специално на рапично семе.